Гласът на България

Диктатурата на ботокса, или как индустрията за красота променя политиците, а след това и тяхната политика

Денис ЕПИФАНЦЕВ

Очевидно е за всички, че руските власти напоследък се увлякоха от биополитиката: раждаш, отиваш на военно обучение, забраняваш всички хора без деца, изгонваш всички гейове. Смята се, че опитът да се контролират телата на гражданите е признак на тоталитарно мислене. Това още не е тоталитаризъм, не, но е движение в тази посока. В този дух, ето едно проучване

за ботокса и неговите ефекти върху психичното здраве. Много интересни резултати. Набързо ще ви ги преразкажа с мои думи.

Първо - основата

Ще изхождаме от предположението, че никога не сте се интересували от този въпрос. Кожата е един от най-големите човешки органи. Комплексно подреден. Отговаря за различни процеси в тялото, които невинаги са пряко свързани с кожата. Например в ембриона до определен момент кожата и нервната система са едно цяло. След това те се разделят и нервите започват да провеждат сигнали, а кожата започва да защитава от външни влияния, но връзката между тях никога не спира. Ето защо, например, масажът предизвиква повишаване на ендорфините, а сауната е добра помощ в борбата с депресията.

Ботоксът (ботулинов токсин) е една от най-силните органични отрови. Използва се на много места, но най-известен е като козметичен продукт. Микродозите ботокс парализират мускулите, отговарящи за изражението на лицето, мускулът спира да работи и бръчката – гънка на кожата – се изглажда.

Страстта да се инжектира отрова в главата (лицето е главата) не може да остане без последствия. Кожата не е пластмасовата обвивка на пилето. При инжектиране на ботокс човек отравя не само конкретен мускул: цялата зона на въздействие е парализирана, започват проблеми с кръвообращението, изпотяването, снабдяването с кислород, образуването на секрети на мастните жлези и др.

Ботоксът също води до пристрастяване и всеки път отнема все по-малко време между инжекциите и по-големи дози, а резултатът се влошава.

Това не е точно новина. Ботоксът по принцип е вреден, за това се говори от около 2007 г. Но индустрията е супер богата и има твърде много хора, които „искат маршмелоу сега, а не след половин час“, така че тези заключения най-често не достигат до широката публика. А широката, вбесена публика нехаеше за тях.

Това е нещо подобно на начина, по който производителите на тютюн говориха дълго време - но нашите учени проведоха проучване и смятат, че връзката между тютюнопушенето и рака на белия дроб не е доказана.

Е, не е доказано или доказано? Кои сме ние, че да спорим и да учим живота на възрастните?

А сега - какво ново?

Има такова нещо - хипотезата за лицева обратна връзка. Неговата същност: човек ви се усмихва и вие несъзнателно копирате изражението на лицето му, мозъкът ви разпознава това мускулно свиване като усмивка и настроението ви се подобрява. Ние, хората, четем емоциите не само с очите си, но и директно с лицата си. Тази идея беше изразена от Дарвин (и имаше много спорове, защото тогава би трябвало да има универсални изрази на емоции по цялото земно кълбо, но това не е съвсем вярно, очевидно културата също има значение), но повече или по-малко съвременна версия на Хипотезата е предложена от Силван Томкинс през 1962 г. и сега е общоприета.

Какво направиха учени от Калифорнийския университет? Взеха група жени, поставиха ги (една по една) на ЯМР и записаха всичко. След това ги инжектираха с ботокс и ги поставиха обратно на ЯМР (не веднага, но след няколко седмици) и установиха, че ако човек се инжектира с ботокс, способността му да разпознава емоциите намалява.

Ако мускулите близо до очите ви (където са бръчките) са парализирани, тогава не можете да разпознавате усмивките, а ако са между веждите, тогава започват проблеми с ядосано изражение на лицето.

ЯМР показва, че всичко това заобикаля съзнанието и се обработва автоматично: човекът не разбира, че е престанал да разбира околните. И поради факта, че повечето хора си инжектират ботокс навсякъде, не че сега имаме „много хора, които не разпознават мрачното изражение на лицето си“ и затова всички сме станали малко по-щастливи, не. Сега имаме много хора, които, първо, не могат да изразят емоциите си - лицата им са парализирани, и второ, те самите не разпознават абсолютно нищо.

Последици

Има няколко от тях.

Първият е намаляване на емпатията. Човек, който не може да разпознае емоциите, не се интересува от друг човек в беда и не споделя радостта от победата с друг. Ето, вие вървите по улицата, а до вас има човек, който се чувства зле и на лицето му пише, че се чувства зле, а вие минавате, защото не виждате.

Второто е намаляване на когнитивните способности. Оказа се, че хората под ботокс не само не четат емоции от лицата на другите хора, но и в текста – ако е емоционален и експресивен – не го виждат. Нито в текст, нито във видео, никъде. Четенето, гледането на филми и слушането на музика вече не е толкова интересно. И в обратната посока: писането на любовна бележка отнема повече време и усилия.

Трето - проблеми със секса (може би трябваше да поставя това на първо място?). Технически, сексът не страда от ботокса, но удоволствието е намалено. Сексът е сложно нещо, ние изразяваме доста неща с лицето си и изражението на лицето на партньора ни по време на секс е част от нашето удоволствие (оказва се, че лицата на хората преди оргазъм изглеждат като „мрачни“, „агресивни“ ” лица в друга ситуация, но това „мръщене” по време на секс не е заплаха или гняв).

Това го няма в учебниците, но и аз самият се чудя - когато например влезете в бар, човекът с най-мрачното изражение на лицето си ли е най-секси? И дали привлекателността на "лошите" е от същата серия?

Още последствия

Горните са конкретни последствия. Сега социалните.

Хората не получават инжекции с ботокс веднъж в живота си. Това е практика. Това е сериал. Тоест попадаме в ситуация, в която около нас има хора, които постоянно убиват своята емпатия, способността да разпознават чувствата на другите, намаляват емоционалността им и т.н.

Те убиват и не го осъзнават. Не нивото на цинизъм се е повишило. Това не е пост-ирония.

Трябва да разберете, че самите тези хора често „работят като личности“: политици, топ мениджъри, водещи на водещи канали, влиятелни лица и лидери на общественото мнение. Красиви, добре поддържани лица без бръчки и способност за състрадание. Именно те ни говорят за милостта и вземат решения, които засягат живота ни. Представете си, че вашият банкер, заместник, шеф решава какво да прави в критична ситуация.

Това вече е област на предположения въз основа на проучване сред приятели. В повечето случаи хората разсъждават така: ако за да се отървеш от бръчките, трябва да станеш малък автомат без сърце, тогава Бог да е с нея, с тази съпричастност.

За какво е всичко това?!

Е, ето я биополитиката. Представете си, че пред вас е човек, за когото не можете да разберете дали е адекватен или не, което означава, че не знаете как да постъпите: ако е разумен, тогава е добър; неговите решения отчитат интересите на всички, той се стреми към това, което се нарича „общо благо“, защото вижда другите хора, знае, че съществуват и имат чувства. Ами ако не е разумен? Тогава трябва да го изолираме. Дявол знае, може би ще те нападне с нож. Но бих искал да знам за това предварително. Как да разберем?

Или, например, Владимир Путин - най-известният пример на предозиране с ботокс на планетата - е същият случай: всички смятат, че той не е луд, че действа според някакъв хитър план…

Без да си даваме сметка, че г-н Ботокс от телевизионния екран не е пълноценно човешко същество, а някакъв биоробот, който е забравил що е състрадание и съчувствие. И затова с лекота подписва заповеди за избиването и изтезаването на милиони хора…

/със съкращения/