
Кремълските проскубани ястреби искат във Финландия и Балтийските страни да няма чужди войски от НАТО
ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ
Въпреки наближаването на Нова година, в Политбюро 2.0 няма време за празници. През изминалия уикенд се проведе активен обмен на мнения между узурпаторите на властта в Кремъл и екипа на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп относно условията за прекратяване на войната в Украйна. До снощи беше възможно да се постигне съгласие по редица
неотложни въпроси и да се постигне взаимно разбирателство по приблизително 90% от „мирните инициативи“. Основният проблем днес остават завишените очаквания на част от Политбюро, които обикновено се наричат ястреби. Отделно, заслужава да се отбележи, че в момента се договаря примирие с перспектива за постигане на мирно споразумение. Сега мнозинството в Политбюро настоява за довършване на споразумението по условията на примирието (тук практически няма разногласия) и преминаване към обсъждане на перспективите за мирни споразумения като отделна тема, но „ястребите“ в Политбюро настояха още на този етап да получат гаранции от Доналд Тръмп за включване на тяхното разбиране за мирното споразумение. Предложенията на ястребите включват искане за „частична демилитаризация на границите на Русия и страните от НАТО“. Например, едно от исканията на ястребите, което предизвиква най-голямо недоумение сред американските колеги, е на териториите на Финландия, Литва, Латвия и Естония да няма войници от други страни от НАТО. Екипът на Доналд Тръмп наистина полага титанични усилия, за да гарантира, че преговорите за прекратяване на огъня ще приключат преди 1. януари 2025 г., но засега това изглежда малко вероятно.
Ето как изглеждат плановете на рашистите отвътре - Русия ще се опита да създаде буферна зона във финландската Лапландия и норвежкия Финмарк в случай на нападение срещу НАТО от изток, съобщиха източници от НАТО за финското издание Iltalehti. Според тях, руската армия вече е тренирала подобен сценарий по време на учения. Според този план, на север 14. армейски корпус ще атакува норвежкото крайбрежие от Мурманск по море, земя и въздух, а щурмови сили ще кацнат в Лапландия и ще се опитат бързо да превземат летище Ивало. Освен това ракетните сили, разположени на Колския полуостров, ще нахлуят във Финландия, твърдят събеседниците на изданието. Те смятат, че в атаката ще участват „десетки хиляди руски войници“.
Създаването на буферна зона ще позволи военните действия да бъдат пренесени на територията на страните от НАТО и да обвържат силите на Алианса. Източници също смятат, че Русия ще използва 44-ти армейски корпус, за да атакува южното крайбрежие и югоизточната част на Финландия, за да превземе северното крайбрежие на Финския залив. Това ще затрудни защитата на Естония от финландска посока. НАТО смята, че Русия се стреми да достигне границите на Договора от Турку от 1743 г. В този случай нейната армия се опитва да стигне до река Кимийоки. След това целта ще бъде проливът Пуумалансалми. Ракети могат да бъдат изстреляни и към Хелзинки, но основната посока на атака ще бъдат балтийските страни: Литва, Латвия и Естония.
Източниците на изданието отбелязват, че възгледите на Кремъл за сигурността отразяват желанието за създаване на единна буферна зона в Европа по целия път от Арктическия регион през Балтийско и Черно море до Средиземно море. По време на пропагандна пресконференция на 19. декември двойникът на покойния Путин каза, че Русия „има достатъчно сили и средства да върне всички свои исторически територии“. В миналото Путин е цитирал Руската империя от 17. век като свой идеал. Според източници, тези думи трябва да се приемат буквално.
През март 2023 г. НАТО завърши разполагането на 20 000 войници в Северна Норвегия и финландска Лапландия. А по-рано тази година Алиансът проведе мащабни учения близо до руските граници. Най-голямото артилерийско военно учение на НАТО Lightning Strike започна във Финландия миналия месец.
През декември финландският министър на отбраната Анти Хакканен обяви планове за почти удвояване на военните разходи до 2032 г. до 3,3% от БВП, доста над целта на НАТО от 2%. „Ситуацията със сигурността във Финландия и в региона е трудна за прогнозиране. Може бързо да се влоши. Необходими са големи инвестиции в отбраната и националната сигурност, за да увеличим способността си да устоим на военен натиск и да се борим с потенциални широкомащабни войни, които могат да продължат с години“, каза Хакканен.
---------------------
По материали на General SVR
