Гласът на България

Дайте вашите предложения за ново име. Как ви звучи Тракийски полуостров?

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Названието Балкански полуостров е било предложено за първи път и въведено в научен оборот от немския географ Аугуст Цойне през 1808 г. в публикуваната от него книга "Опит за научно описание на земята". Той прави това по аналогия с названията на другите два южни европейски полуострова: Апенинския и Пиренейския. Те, както е добре известно, получават имената си от

планините, които доминират в тях. Преди Цойне да въведе понятието Балкански полуостров, в научната книжнина са били използвани множество други различни названия за нашия регион. Някои от названията са: Илирийски, Тракийски, Дардански, Елинистичен, Римски, Византийски…

Но нека проследим произхода на думата „балкан“. Голям Балкан (на туркменски: Uly Balkan dagy) е нисък планински хребет, крайно северозападно разклонение на планината Кьопетдаг в западната част на Туркменистан. Простира се от изток на запад по протежение на 70 km, като сухата долина Узбой го отделя от по-ниския хребет Малък Балкан. В най-ниската си и западна точка почти достига водите на Каспийско море. Характерна особеност на Големия и Малкия Балкан, е че двете планини са успоредни една на друга, и двете представляват дълги, но тесни планински хребети. По тази характеристика и двата туркменски Балкана приличат много на българския Балкан и неговата по-малка сестра – Средна гора. Но сега ни предстои да се занимаем само с най-интересната прилика – името Балкан и неговия произход.

Според Българския етимологичен речник от 2007 година, думата „Balkan” е с турски произход и означава „планинска верига, планинска област, планина”. В българската версия на Уикипедия за наименованието „Балкан” са отбелязани две предположения: по-логичната и по-популярна е, че името има турски произход и е свързано с османската инвазия през ХIV век. Втората версия – че е местно име от тракийски произход, което съществува от дълбока древност, успоредно с паралелното тракийско наименование – Хемус. Тази екзотична хипотеза е изразена от Веселина Вачкова, по-известна като езотерик, отколкото като учен-историк. В британската версия на Уикипедия са пренебрегнали местната тракийска етимология и са оставили за най-вероятни два варианта: тюркски или персийски.

Ето едно напълно разумно обяснение на факта, че тази топонимия /името Балкан/ се появява по нашите земи поне 150 години преди османската инвазия и трайното заселване на османски турци тук. Да припомним, че в днешна Североизточна България започват да прииждат от изток конните азиатски номади - печенеги, узи и кумани. Те започват да се заселват трайно в ромейската тема Паристрион след средата на XI век /да припомним, че по това време българските земи са под византийска власт/. Тяхното заселване се осъществява след брутални набези и опустошения, довели до масово обезлюдяване на територията от местното християнско българско население, най-вече в днешна Североизточна България – района, затворен между Дунав и Стара планина и западно от поречието на река Русенски Лом до Черноморското крайбрежие, т.е. Лудогорието, Делиормана, Стохълмието и Добруджа. Завареното християнско население е било принудено да напусне равнинната част от региона и да се пресели във високите части около Стара планина и Южна България, както и да се засели в някои по-големи и защитени градове на Дунавското и Черноморското крайбрежие.

Това заключение се потвърждава и чрез съвременни филоложки научни аргументи. Мнозина изследователи – тюрколози и лингвисти отдавна са забелязали значимите диалектни различия между говорения турски език в Североизточна България и този в Република Турция. Българските граждани от турски произход, живеещи в Североизточна България, без изключение са особено впечатлени от тези разлики, когато посетят за пръв път Турция. Нещо повече – тези разлики са чувствителни и спрямо турските диалекти в останалите части на България, и особено с този, говорим в Източните Родопи около град Кърджали. Тези различия се обясняват именно с онази първоначална тюркизация на Делиормана през XI-XIII век, формирана от усядането на печенеги, узи и кумани, а не с някакво мнимо заселване на селджушки турци в Добруджа през XIII век (Петър Мутафчиев, „Мнимото преселение на селджушките турци в Добруджа през XIII в.”, Българска академия на науките и изкуствата, 1941).

В този дух, как ви се струва идеята да променим името на Балканския полуостров?

Още повече, че ще бъдем абсолютно в крак със световната мода – мистър Тръмп вече е готов с указ, който ще смени името на Мексиканския залив на Gulf of America…