Гласът на България

Синът на полка /всъщност - Детето на ДС-то/ Дидко Пеевски като младия дон Вито. И други съображения

Огнян МИНЧЕВ

Днес в редакционна статия на epicenter.bg съм обявен за "глашатай на глобализма и либералната демокрация" - в компанията на "дълъг списък" от хора, с някои от които ме свързват дълги колегиални отношения, а с други не ме свързва почти нищо. Тъй като статията е редакционна - по правило принадлежи на главния редактор на сайта /тоест, писана е „по пантофи“

от мадам Велева – б.р./.

Бих искал да започна с това, че силно предпочитам да съм глашатай на "глобализма и либералната демокрация", отколкото да съм глашатай на постболшевишки олигарси, на прокремълски лобисти и на кавалери на ордена "Магнитски". Но това, да речем, е въпрос на вкус - и избор на роля. За моя избор на роля съм писал и говорил многократно. Упражнявал съм професията си на пазара на аналитична информация в сферата на политиката и свободно съм избирал ангажиментите си в една рамка на неголеми възможности, предоставени на моята професионална общност в годините след 1990-та. Фондацията на Сорос бе една от тях. Проектите на редица други фондове - German Marshall Fund, USAID, немските политически фондации, програмите на Европейската комисия, Фондация Америка за България - са съществена част от възможностите, с които съм работил. С моите колеги сме определяли тематиката и позициите, които са се появявали като резултат от изследователската ни работа - никой друг. Имаме добри резултати - ако не друго, цитат индексите ни го потвърждават.

Нямаме основание да се срамуваме - от нищо.

На какво сме били - и си оставаме глашатаи можете да видите на адрес www.iris-bg.org както и на transparency.bg Има глашатаи, които целуват задници - включително когато пишат статии. Ние не сме били сред тях.

За хората, които са работили с фондовете на Сорос измислиха названието "соросоиди". Тези, които работят с фондовете на Путин по-рядко ги наричат "путиноиди". Може би защото парите от Москва идват неформално и се плащат по кьошетата. А парите, с които работят фондации като тази на Сорос се отчитат публично. Но това не е единствената разлика. За Сорос са работили много хора, но значителна част от тях не са били нито негови послушници, нито негови клакьори. Познавам много хора, работили с проекти на Сорос, които създадоха много значими и ценни неща в България. Лъвският дял от адаптирането на българското национално законодателство към Acqui communautaire на ЕС бе направено по проекти на Сорос и други - небългарски източници на финансиране. Защо ли? Защото българската държава е уникален пример за национална администрация, която десетилетия наред не финансира изследвания по проблемите на държавното управление. Просто тези, които управляват България знаят всичко - акъл не щат, пари им дай. Затова повечето от значимите изследвания за създаването и функционирането на публичните институции у нас са направени по проекти на небългарски фондове и програми. Да, разбира се има достатъчно примери за глупости, щедро финансирани от същите фондове. Примери за местна - българска монополизация на фондове, отпуснати за широк кръг организации и проблеми. Част от тях са примери за побългаряване на международни програми. Друга част - примери за лобистка дейност на международни фактори на българска почва. Тези примери се отнасят за хора и интереси, които не се показват на светло.

Всяко стадо си има и мърша,

понякога - много мърша...

Този спор се води десетилетия наред. Започна преди 30 години. Когато бившите червени велможи и милиционерски генерали заграбиха активите на комунистическата държава и се превърнаха в олигархичен елит на новото време - заедно с "братушките" оттатък. Те решаваха кой ще прави бизнес, кой ще издава вестници и кой ще отвори нов ТВ канал. Разчитаха монополът на публичната информация да остане у тях. Изведнъж се появиха омразните чужди фондации и дадоха пари на непредвидени хора - и те да приказват, и те да пишат, и те да си врат носовете "където не им е работата". Ето това са те - "соросоидите" на прехода. Натрапници на обществената трапеза на другарите, запазена само за тях, за синовете им и за внуците им. Поколения се сменяха, но драмата остана. Дойде време да се натиска за закон за "чуждите агенти" - по путинов и орбанов образец. Хубаво, ама тези, които от десетилетия взимат рушвети от газпром и лук-нефт, тези, които влачат куфарчетата за кремълска пропаганда, заляла България - те не са ли "чуждестранни агенти"? Не, не са, защото всичко там е шито-покрито. Фактури няма, договори - хич, данъци - не си и помисляй... Паричките се носят в офиса или се предават на агентите по кьошетата. А "соросоидите" и другите балъци правят проекти, подписват договори и отчитат всяка стотинка публично. Затова са на "стената на позора" по страниците на жълто-фекалния печат. Аз например откога още съм милионер в зелено, защото "Прозрачност без граници" печели проекти, по които работят десетки хора. Щедрите медийни епицентрове слагат всички тези пари в личната ми сметка - Минчев, вика, взема от Америка за България три милиона и половина (да се задави дано...)

Сега обаче имаме нова възможност да се разправим с тези, които взимат и харчат пари,

без да питат наследниците на Партията

и на милицията

- "чуждестранните агенти"... След като Тръмп победи в Америка, трябва и бившите прогресивни - сега "консервативни" сили - да победят навсякъде - не само в Москва. Кремълската пета колона се закачи за локомотива на новата консервативна революция в Америка и вдъхновено започна да раздава правосъдие. Ако ѝ се даде възможност - и "народен съд" ще организира, има ноу-хау... Току виж, пак дошла "червената армия". Другарки и другари, този път няма да стане тази работа. Битката между либерали и консерватори в Америка, битката между леви и десни в Европа са битки на терена на една демократична - все още - система. В тази битка победа за вашите путинистки мераци не се предвижда - поне засега. Виж, ако демократите от различни посоки - леви, десни, либерални и консервативни - забравят, че трябва да останат демократични, тогава ще получите своите шансове. Уви, имате ги тези шансове. Затова сте така приятно възбудени - ще ви се да се разправите сурово с тези, които ви отнеха рахата на болшевишкия произвол. Все пак, надявам се да си останете само със злобата.  

-----------------------

„Соросите“ е новоизкован термин от „сина на полка“ /или по-точно – от детето на ДС-то/ Дидко Мамин Пеевски. Последният обяви публично война на Сорос /абе тоя човек жив ли е още?/ на сина му и на всички „сороси“, на първо място – Иво Прокопиев и неговите вестничета, които са комай единствените медии у БГ-то, които не са цАлували ръка на младия дон Вито…

Заглавието е от редакцията