Гласът на България

Непоучителната история на съветския шпионин ген. Заимов. И за парка „Заимов“

Даниела ГОРЧЕВА

И преди, и сега Русия действа по един и същи начин. "През месец юли 1941 година, за да се осигури връзката между подсъдимия Заимов и съветското разузнаване, майор Середа дал на подсъдимия един радиопредавател... Срещу всичката тази деятелност подсъдимият Владимир Заимов получил от Съветската легация сумата от около 300 000 лева,

от която за свои нужди изразходвал от около 3- 4 хиляди лева, а с остатъка плащал наемите на квартирите, в които ставали срещите му, мебелите за тях и издържал хората, чрез които събирал исканите сведения, макар да е съзнавал много добре, че тази му деятелност е забранена от закона и че сведенията, които събира и дава в съветската легация поставят страната ни в опасност"...

Та толкова за съветския шпионин генерал Заимов. Навсякъде за подобна дейност щеше да получи смъртна присъда.

Наистина е трагично. И за него самия, и за семейството му. Но шпионската му дейност е безспорна.

Вербуван е веднага, още през 1934 година, когато България и СССР установяват дипломатически отношения.

По това време се знае в цял свят, вкл. и в България за чудовищните чистки на Сталин, за масовите разстрели и екзекуции, за Гладомора.

И един български офицер, поставил се в услуга на тази престъпна тоталитарна власт много добре е знаел, че това което върши ще го заведе там, където го завежда.

Срещите му са безброй - по улиците, в квартири, стотици телеграми са засечени и разсекретени от българската полиция с неговите донесения.

Самопризнанията му са 81 страници!

Признал е почти всичко, защото както казах шифрованите телеграми са били разчетени.

Оставил е безутешна майка и съпруга и две деца.

И най-трагичното е, че те не са споделяли неговите възгледи.

"И нима под вражи стяг

готвил е за нас пощада? -

Не, той взе що му се пада,

мъртвият не ни е враг."

Пиша обаче тези редове като опровержение на нескопосания опит на Борислав Дичев да изкара генерал Заимов невинна жертва.

Опит, лишен и от логика, и от добросъвестност, и от морал, пък ако щете и опит слабоумен. Защото публикуваните в книгата документи опровергават съшитата с бели конци теза на автора.

-----------------------

А защо тази история е непоучителна?

Открихте ли разликата между 1941 и 2025 година, драги читатели? Да, тогава е имало БЪЛГАРСКА държава, която е защитавала БЪЛГАРСКИТЕ национални интереси. Може би не по най-идеалния начин, но с оглед българската кауза и с нетърпимост спрямо чуждите шпиони. Не можем да изключим, че цар Борис би изиграл успешно своите карти и в началото на 1944 година Царство България би могло да напусне Тройната ос и да сключи сепаративен мир със САЩ и Великобритания. Тогава Сталин би останал с пръст в уста. Но съветските чекисти изпреварват с един ход царя и успяват да го почерпят с кафе, подправено с тогавашен „новичок“ в съветското посолство…

Та, каква е разликата между някога и сега?

Да, тогава съветските шпиони се криеха по разни тайни явочни квартири.

А днес руските агенти не се крият, те се прескачат публично като плъхове в празен хамбар. И защо да се крият, след като управляват псевдо-българската държава… Друг въпрос е докога в центъра на София един красив парк ще носи името на съветския шпионин ген. Заимов?!

И все пак, защо историята за разстреляния съветски шпионин Заимов е непоучителна? Ами представете си, че разхождате детето или внучето в парка "Заимов", или пък пред вас се изправи внушителен паметник, пак на въпросния генерал - какъвто се извисява в центъра на Шумен, например. И детето ви попита: Кой е този човек, на паметника? И ти му отговориш: Един национален предател...

Какъв извод, каква поука ще си извади тази все още невинна душица - че за да ти вдигнат такъв монумент, трябва да предадеш България. Нали?!