Гласът на България

Когато взема властта, ще пратя всички политици и псевдо-държавници на каторга в Сибир…

Петър МАРЧЕВ

Мен ако питате, когато взема властта, ще пратя всички сегашни български политици и псевдо-държавници, барабар с все още живите ченгета от безсмъртната ДС, на каторга в Сибир. Намислил съм и къде точно – в Биробиджан. Тъй като съм хуманист и демократ, ще им позволя да вземат със себе си всичко окрадено. Ще им позволя дори и интернет…

Разбира се, това е утопия… но и аз имам право на мечти, нали?

Вие имате ли си класация за най-дразнещ български политик?

Да, и в моята класация начело е Гумен Гадев, пардон Румен Радев. Някой ще каже успокоително – ама защо му се връзваш, ами че пРезидента е „върховна“ безгласна буква?! Да, той има само представителни функции, тъй като България е парламентарна република, все още. Но със своето блюдолизническо говорене замърсява публичното пространство със срамни за българското национално достойнство наративи в подкрепа на аморалната дивашка война на руските фашисти. Което е унизително за мен, като българин. Тоест, Пипи Зеленото чорапче може би е гласна буква, дори подозирам, че е „Э оборотное“…

Втори в класацията ми е Бойко-Разбойко. Да, той определено има някакъв странен байганьовски чар на махленски шмекер, който те предизвиква по-скоро да го шляпнеш зад врата, отколкото да го сриташ в чатала. Но когато започне да държи исото в Хора на софийските матрьошки, и даже се включва в дует с Румен Шаляпин на тема „Няма да пратим наши войски в Украйна“ /сякаш някой ги е поискал/ става непоносим…  

Второ изпълнение, солово, от оня ден. Опит за глаголене на тема „Пенсии“, от което долавям откъслечни думи: швейцарското правило… ама за малките пенсии…  ми това позволява бюджетът… пенсионният модел счупен… ма тя инфлацията…

Слушай, Разбойко! Знам, че ти не разчиташ на „смешната“ си пенсия от над 6000 лева. Но ние разчитаме Държавата да ни върне левчетата, които сме внасяли в хазната в продължение на 40 години. Когато ти се прияде блажно или пък децата писнат от БарЦелона, ти можеш да слезеш в избата и да изровиш едно кюлченце. Но ние не можем.

Накрая, за да не бъда упрекнат от читателите, че напразно ругая и прякоросвам наборчето от Банкя, ще ви разкажа една истинска история, която знам от втора ръка. Било през 90-те години, мутри под път и над път. Един професор, светило на медицинската наука, бил припечелил за нов джип. Спира на един светофар и – хоп! – вратата се отваря, една мутра го извлича навън, светофарът светва зелено и новият джип отпрашва… Но професорът бил оперирал наскоро майката на някакъв як ъндърграунд бос. Звъннал му, оня рекъл „ще видим“. След два дни босът се обажда с добра новина: „Намерихме машинката, но трябва да дадеш 4000 марки.“ И му издиктувал някакъв телефон. Отишъл професорът на уговореното място, платил и си получил новото джипче.

Сещате ли се кой му предал крадената машинка?