Гласът на България

Българи, юници! Опит за преброяване на свещените крави на Тръмпутизма у нас

Иво ИНДЖЕВ

Мимикриращите популисти и откровените рашисти у нас си умират да се правят на умрели лисици, макар да са оядени на хранилката на хибридното угояване лисугери. Въртят, с(м)учат лакомо от матушката си. Все “българския интерес” бутат пред себе си като жив щит. Като бебешка количка по разнебитена нашенска улица. Какви са българските

по(с)ледици от онзи курт капан (идва от курт, тюркската дума за вълк), който заложиха на Зеленски във Вашингтон?

Дали наистина червените и жълтите им медии и откровено кафявите фашизоиди ще спечелят от засадата, която говорителят на Червеният площад в Белия дом с оранжев перчем организира вероломно на своя гост?

Започна да се избистря в нашето блато мътилката около вечния въпрос кой (наистина) кой е. Оформи се отбор не юнаци, а юници - почти “свещени крави”, подредени за употреба пред пропагадния рашистки пангар. Обяснявам за желаещите да употребяват думата без да знаят подтекста на нейното значение: с „пангар“ в селска България се нарича мястото за крави, заведени за оплождане против волята им.

Та, отборът юници вече не може да се скрие зад стобора на досегашните (си) обидни квалификации спрямо “краварите” и тяхната роля в голямата политика на малка България. Напротив, разголва се подканващо пред пангара, маха с опашчици, предлага се на краваря от имението Мар-а-Лаго във Флорида.

С рогата напред пред всички се изфука Радэв. Негов плюс пред тревопасните, за които и досега “краварите” бяха най-опасните, е хищното, дългогодишното преживяне на тезата му за „мира“ като гладна цел. Ако ще камък върху камък да не остане от Украйна, а под руините да измре народът, който по своето нещастие да бъде убиван колективно и геноцидно е сравним с евреите. Едните са били избивани най-вече с глад от болшевиките /сега вече и с бомби/, а другите - предимно с газ, но и с други “техники” от германските нацисти. Общото между тях е, че украинците и евреите са били жертви на безпрецедентен по мащаба си геноцид по етнически принцип. Родеят се и по приблизителния брой на дадените жертви от около 7 милиона души и в двата случая. Предполагаемо, по най-сдържани оценки, “само” 7 милиона в Украйна. За Гладомора болшевиките не са водили толкова фанатична статистика, както германските нацисти за евреите, ромите и прочее “подчовеци”.

И още нещо общо има между двата народа: оцеляват и накрая побеждават!

Зад “свещените рога” на Радэв, които издават по-скоро свещената простота на зле образования по въпросите на историята, международните отношения и подобни въпросчета извън казарменото му обучение болгарский преzидэнт, се нареди ваклото агне на монархо-социализма у нас - /детето на ДС-то – б.р./ Пеевски. Бившият вожд на младежката организация на бившия монарх Симеон се присламчи с подкрепата си към Тръмп по разлома му със Зеленски няколко часа по-късно, след като “мистър Кеш” (Радэв), именуван така до неотдавна от мистър Шрек, даде знак за строяване в една линия на плаца в о(т)бора на тръмпутистите в България.

В о(т)бора мучат и селектираните за целта в москва фашизоиди на фюрэра, изнасилил българската дума Възраждане за самозадоволяване на своето его под игото на американците. Спомняте ли си?

“Батальонът се строява”, както гласи любимата песен на др. Бойко Борисов, според собствени негови твърдения от ранния етап на самохвалството му в публичното пространство. Президэнт, милиционер, царски мародер и фашизоиден функционер са единни в своя тръмпутизъм. Коалиция на (же)лаещите в един глас подгласници на путлеризма.

Има ли изненада?

Почти, преди да се уверим, че не е грешка, макар и допусната едновременно от двама.

Както премиерът Росен Желязков, така и неговият(?) външен министър Георг Георгиев, подкрепиха без увъртания Украйна. Застанаха по този показател на страната на истинските граждани за европейско развитие на България.

Това игра на доброто и лошото ченге ли е?

Повтарям за всеки случай, ако не съм се изразил досега ясно: Желязков, дяланият камък за всякакви властови позиции от каменоломната на др. Борисов, както и целувалият ръката на своя партиен бос Г. Георгиев, заеха позиция, различна от тази на техния партиен шеф при позиционирането си по изключително важната плоскост днес за Европа, като антитеза на тръмпутинизма*.

Не е много вероятно, имайки предвид досегашния опит, но все пак питам: дали идва краят на Борисовата родителска диктатура в собствения му заден двор, където “порасналите му деца” вече не искат да играят на криеница по неговата свирка?

Отговор (веднага) не чакам.

----------------------------

Според нашето скромно мнение, Винету, като един от достойните ученици на тато си Тодар Живков и сега се придържа към неговата формула "Снишаване, докато отмине ветаро"... Затова този негов шпагат между Тръмп и Украйна не е никак странен.