Гласът на България

Не, не се обаждаме от 4-ти километър…

Петър МАРЧЕВ

Мегаломанските проекти на всевъзможни архитекти, но и на откровени фантазьори открай време са интригували света. Като се почне от египетските пирамиди, минем през пресушаването на Аралско море от Сталин и стигнем до мега-проекта Атлантропа за пресушаването на Средиземно море и съединяването на Африка и Европа в един континент. Сега, на свой ред и ние

искаме да предложим на вашето внимание една идея – колкото шантава, толкова и реалистична.

Искате ли да „откраднем“ от турците Босфора и Дарданелите? Не, няма как да си ги присвоим, макар че през 1912 година бяхме на крачка от това. И ако не беше подлата роля на московския агент ген. Радко Димитриев, който осуети превземането на Чаталджа и Цариград, сега ние щяхме да снимаме сълзливи сериали на брега на Босфора, а не турците.

Идеята е просто да дублираме Проливите, като прокопаем един плавателен канал, свързващ Черно с Бяло море. Да, идеята за това е българска и се е родила в нечия умна българска глава още по сталиново време - през първата половина на 50-те години на ХХ век. За нея научаваме от една очарователна със своя наивизъм и впереност в „светлото бъдеще“ публикация в списание „Наука и техника за младежта“ от 1956 година.

Хайде на пътешествие с кораба „Тракия“

от Пловдив до Бургас!

„Синият тролейбус лети плавно и без шум по асфалтирания крайбрежен булевард. Отдясно красиви жилищни блокове са потънали в зеленина, а отляво лъщи като сребърно огледало широко разлялото се езеро. По него браздят спортни глисери, лекокрили яхти, разперили платна като пеперуди, и гребни лодки с подранили спортисти. На укрепения и богато залесен насрещен бряг се издигат дворците на Международния мострен панаир. По средата на езерото е „Острова“ - любимо място за отдих на пловдивчани. Тролейбусът спира пред кокетна пристанищна сграда. Минаваме през украсената с картини от наши известни художници чакалня и излизаме на кея… Ето го и самото пристанище с кейовите стени, складовете, съоръженията. Белият като лебед пътнически кораб „Тракия“, с който ще пътуваме по канала до Бургас, ни чака. В 8 часа, след последния сигнал на сирената, въжетата се отвързват от кея и ние потегляме…“  

Така започва въображаемият репортаж от бъдещето /1970 год./, съчинен от капитан III ранг инж. Н. Найденов, на когото не може да се отрече белетристичният талант. Според споменатата древна публикация от 1956 година, този Напоително-плавателен канал трябва да служи главно като основен резервоар за набиране, пренасяне и разпределяне на идващите от Родопите, Рила и Стара планина води, които да се използват за напояване на Тракийската равнина от Пловдив до Бургас. Но размерите му дават възможност по него да плават кораби със среден тонаж. 

Продължението на историята може да прочетете ТУК