Гласът на България

На Балканите всички се въоръжават. А подлогите на Кремъл са пред сгромолясване

Генадий ГАБРИЕЛЯН

„Новаторският“ подход на президента Тръмп за защита на съюзниците на САЩ в Европа, както и продължаващите боеве в Украйна, принудиха балканските страни да се замислят за собствената си сигурност. На 18. март Албания, Хърватия и Косово подписаха в Тирана тристранна декларация за военен съюз. Целта е укрепване на отбранителните способности,

повишаване на оперативната съвместимост (за целта ще се провеждат съвместни учения), развитие на отбранителната индустрия. Тристранният пакт предвижда координиране на политиките на неговите участници „с евроатлантическите многостранни институции и структури за сигурност и отбрана за насърчаване на нашите национални и общи регионални интереси и цели“. Албания и Хърватия също подкрепят статута на Косово като партньор на  НАТО.  Министърът на отбраната на Косово Еюп Македончи се зае да оправдае философията на алианса: „Сътрудничеството не е насочено срещу никого, а служи като послание към онези, които се стремят да дестабилизират ситуацията в региона.“ Хърватското издание Večernji List пък отбелязва, че

България може да се присъедини към тристранния

военно-политически съюз като четвърти член.

Въпреки че България все още няма официална позиция по този въпрос, страната продължава да участва активно в инициативи за регионална сигурност и поддържа сътрудничество с Косово в сектора на отбраната. Особено внимание в коментарите беше отделено на участието на българските въоръжени сили в мироопазващата мисия на НАТО (KFOR) в Косово.Освен това, България се готви да приеме допълнителни подразделения на НАТО. Министърът на отбраната Атанас Запрянов каза, че при необходимост дислоцираната в България бойна група може да бъде разширена до бригада.

На Балканите няма как да не си спомнят, че още през юни 2023 г. Сърбия и Унгария подписаха споразумение за разширено стратегическо сътрудничество в областта на отбраната. Сръбският президент Александър Вучич отбеляза тогава, че въпреки членството на Унгария в НАТО и неутралния статут на Сърбия нивото на доверие между страните е много високо.

Сега в хърватските медии се появи информация, че Загреб е сериозно обезпокоен от възможността за създаване на отбранителен съюз между Сърбия и Унгария. Според съществуващата информация, представители на висшето хърватско ръководство, включително министърът на отбраната Иван Анушич, смятат, че Хърватия може да бъде застрашена от съседни страни. А хърватската армия предприе редица стъпки за увеличаване на присъствието си в няколко области, особено в Славония и Бараня. Възобновена е и реконструкцията на военната база в Бели манастир; планира се там да бъде предислоцирано механизираното подразделение "Соколи", оборудвано с американски бойни машини на пехотата M2A1 Bradley. Във военните окръзи в тези части на Хърватия се формират нови армейски части, а съществуващите се оборудват с модернизирана бронирана техника. Официалните причини са засилената сигурност на границите поради миграционните предизвикателства и подобряването на демографската и икономическа ситуация в региона.

Сърбия: най-неутралната от всички

Президентът на военно неутрална Сърбия Александър Вучич също продължава да укрепва военната мощ на страната си. Белград активно закупува оръжия от различни страни, включително Китай, Турция, Русия, САЩ и страни от ЕС. През последните години Сърбия придоби дванадесет френски изтребителя Rafale (много модерен, мощен самолет) и френски ракети Mistral 3, китайски системи за противовъздушна отбрана FK-3 (експортната версия на HQ-22), турски дронове Bayraktar TB2 - те са способни да носят управляеми ракети и управляеми бомби и са доказали своята ефективност в конфликтите в Карабах, Либия и Украйна, както и западна бронирана техника и противовъздушна отбрана. Преди началото на военните действия в Украйна от Русия бяха закупени танкове Т-72 и бронетранспортьори БРДМ-2. Освен това, Вучич обяви планове за значително увеличаване на размера на армията и укрепване на военно-промишления комплекс.

Сръбската армия вече се смята за една от най-силните на Балканите, особено като се има предвид нейната численост – приблизително 28 хиляди военнослужещи и до 50 хиляди резервисти, оръжие и военен бюджет (около 1,5 милиарда долара – най-големият сред бившите югославски републики, а през последните шест години разходите за отбрана в Сърбия са нараснали с приблизително 70%).

„Като единствената неутрална страна [на Балканите], ние трябва да бъдем много по-силни, за да защитим нашия суверенитет и свобода“, каза Вучич. Ако сравним военния потенциал със съседите си, днес Сърбия е на второ място след Гърция и Турция, но значително надминава Хърватия, Босна и Херцеговина, Северна Македония, Албания и Черна гора.

 Сърбия залага на автономността на своя военно-промишлен комплекс: не само закупува различни оръжия, но и увеличава производството им, което я прави една от най-боеспособните страни в региона. Миналия септември Вучич подписа указ за възстановяване на задължителната военна служба, която беше премахната през 2011 г. "Ние не искаме да атакуваме никого и няма да го направим. – казва Александър Вучич. - Но искаме да респектираме онези, които ни заплашват ежедневно и безмилостно. Вървим към катастрофа. В такива условия нашата армия трябва да стане по-силна и по-мощна. Надявам се, че всички разбирате колко ни е необходима силна армия, колко много трябва да купуваме и произвеждаме повече оръжия."

Белград става все по-милитаризиран, а режимът на президента Вучич се връща към реториката от времето на Слободан Милошевич и кървавите войни от 90-те години на Балканите, пише българският вестник 24chasa.bg. Това предизвиква безпокойство сред съседите, особено на фона на напрежението с Косово и изявленията на Вучич за готовността му да защитава сърбите в целия регион.

Необявена извънредна ситуация

На този общ фон последните политически катаклизми в двата съюзника на Кремъл в региона – Сърбия и Република Сръбска – се разглеждат в специална светлина. Обсадата, няма как да го кажем по друг начин, на управляващата Сръбска прогресивна партия, първо от цялото студентство, а след това и от широките маси, които се присъединиха към нея, все повече показва с всяка изминала седмица несигурността на 12-годишното управление на президента Александър Вучич. „Може да се каже, че Сърбия е в необявено извънредно положение“, каза Тонино Пикула, докладчикът за Сърбия в Европейския парламент, в интервю за хърватския телевизионен канал Нова.

Междувременно режимът на Вучич – последната сериозна крепост на Кремъл на Балканите, тъй като Сърбия е единствената европейска страна, която не е наложила санкции срещу Русия – напоследък прави трудни за обяснение тактически салта. От една страна, сръбският вицепремиер Александър Вулин каза миналия петък, че руските разузнавателни служби са помогнали на властите в Белград да се справят с антиправителствените протести - коментар, който според критиците на режима показва, че правителството е зависимо от Москва. От друга страна, два дни по-рано Вучич се срещна с генералния секретар на НАТО Марк Рюте в Брюксел, където му изрази благодарност за „коректното отношение към Сърбия“ и „увереността в по-нататъшното укрепване на сътрудничеството между Сърбия и НАТО“.

А миналата неделя Вулин дори каза пред руската агенция ТАСС, че организаторите на протестите в Сърбия са американски заговорници срещу президента на САЩ Доналд Тръмп и няколко европейски разузнавания. „Цветната революция в Сърбия беше организирана от „дълбоката държава“ на САЩ – същата, която се опитва да осуети мирните инициативи на президента Тръмп – и няколко европейски разузнавателни служби. Според Вулин, същите тези сили „стоят зад атаките срещу президента Милорад Додик и Република Сръбска“. „Тези едновременни атаки имат една цел – унищожаването на Сърбия и идването на власт в страната на политици, които ще изпълнят всички искания на Запада, включително въвеждането на санкции срещу Русия“, подчерта Вулин.

Характерно е, че този политик, бивш шеф на Агенцията за сигурност и информация (BIA), главната разузнавателна служба на Сърбия, прави подобни фантасмагорични изявления само когато е в Москва – в конкретния случай, очевидно, за да угоди на Доналд Тръмп и да каже нещо приятно на Кремъл.

На 7. март Александър Вучич проведе дългоочакван телефонен разговор с Владимир Путин след прекъсване от повече от две години, очевидно опитвайки се да се застрахова в ситуацията на нарастващи протести, а Путин се обяви против „чуждата намеса“ във вътрешните процеси в Сърбия. Но още на 15. март се проведе най-голямата демонстрация срещу управлението на Вучич от 1. ноември насам.

Интерпол вече издирва сърбина Додик

Що се отнася до Република Сръбска, образувание в рамките на Босна и Херцеговина (БиХ), реалната заплаха от арест на нейния президент Милорад Додик (съответната заповед беше издадена от прокуратурата на Босна и Херцеговина, обвинявайки го в посегателство върху конституционния ред на страната) може да лиши Кремъл от втория и последен поддръжник на руската политика в региона. Додик, който изразява горещи благодарности на президента Путин при всяка възможност, беше принуден да отмени планирана среща с него в Москва, защото се страхуваше от арест при заминаването. В Москва Додик се надяваше да накара Русия да наложи вето на разполагането на европейските мироопазващи сили EUFOR в БиХ, от което той силно се страхува.

А днес, 26. март офисът на Интерпол в Сараево издаде международни заповеди за арест на президента Додик и председателя на парламента на РС Ненад Стевандич. В заповедите е посочено, че Додик и Стевандич са граждани на Босна и Херцеговина и Сърбия и се издирват за наказателна отговорност за извършване на престъплението „Посегателство срещу конституционния ред“ по чл. 156 от Наказателния кодекс на Босна и Херцеговина.

Последните събития сериозно подкопават авторитарния режим на президента на РС, който между другото е под американски санкции, и така окончателно

се превръща в международен парий.

Досега сърбите в Баня Лука залагаха на ескалация, променяйки законите на Република Сръбска и създавайки свои собствени сили за сигурност в разрез с централното правителство. Изключително чувствителният баланс на военните и полицейските сили в Босна и Херцеговина не може да не бъде засегнат от намерението на Додик да сформира собствена гранична полиция, както и забраната за дейността на федералните агенции за сигурност на БиХ на територията на РС. Додик дори призова служители на федералната сигурност да се преместят в съответните органи на Република Сръбска, като обеща да запази техния статут на работа, звания и да осигури равни или по-високи заплати.

Може ли сегашното ръководство на РС да разчита на помощ от Москва? Точно преди година Милорад Додик връчи на Путин най-високото отличие на Република Сръбска – Ордена на Република Сръбска с огърлица, а в замяна получи руския Орден на приятелството; но как да се превърне това в реална поддръжка днес? Почти никак, тъй като Русия няма излишни нито икономически, нито военни ресурси. Изолацията на Додик би била голям удар за Кремъл, смятат наблюдатели.

Какво се случи след това? Доналд Тръмп-младши посети Белград, но спекулациите, че това е знак за подкрепа от баща му, все още не са потвърдени. Белград може да разчита на риторична подкрепа от Вашингтон, пише Balkan Insight.

Що се отнася до Додик, последният му шанс се провали: президентът на РС открито разчиташе на подкрепата на Тръмп за подхода си към Дейтънските споразумения, които са в основата на функционирането на Босна и Херцеговина, но Държавният департамент на САЩ излезе с признаване на присъдата на съда в БиХ срещу него. „Ние категорично се противопоставяме на всякакви действия на местни лидери“, се казва в изявление на Държавния департамент, „които биха могли да подкопаят сигурността и стабилността, и ние подкрепяме Дейтън и суверенитета и териториалната цялост на Босна и Херцеговина“.

Всички тези действия допринасят значително за нервността, предвид продължаващия процес на милитаризация на региона, и увеличават риска от неконтролирано развитие на ситуацията на Балканите – бурето с барут на Европа.

--------------------------- 

Авторът е специален кореспондент на руския опозиционен вестник „Новая газета“ за Балканите.