Гласът на България

Преговори в Турция ще има, но без спиране на бойните действия

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Внимателните политически наблюдатели бяха обезпокоени от изчезването на несбъднатия „маршал на победата“ Сергей Шойгу в навечерието на Деня на победата. Не е изненадващо, че секретарят на Съвета за сигурност отново има проблеми: със здравето си, с позицията си във властта и със закона. През последните две седмици Сергей Кожугетович два пъти е давал

показания срещу бившите си заместници и е отговарял на неприятните въпроси на следователя относно дейността си, докато беше министър на отбраната. По време на гореспоменатите събития Шойгу осъзна отново, че е в дълбока немилост след смъртта на оригиналния Путин и, за да предизвика поне малко състрадание, обяви, че е болен. Всъщност, става дума за неговите хронични проблеми със сърцето. Кожугетович има голям юбилей (70) и би трябвало да приема подаръци и поздравления, а не да дава показания.

За разлика от Шойгу, китайският лидер Си Дзинпин не само се наслади на Парада на победата, но и имаше удоволствието да обясни на „Путин“ в продължение на много часове как да се държи с Доналд Тръмп, как не може да се вярва на „червенокосия лъжец“ и кой ще го предаде всеки момент, а кой ще бъде зад гърба му и винаги ще помага с каквото е възможно. Си настоятелно посъветва руснаците да водят преговори без спиране на войната, за да се укрепи руската позиция. Китайският лидер обеща и съдействие на руското ръководство в случай на нови санкции от САЩ и Европа. Политбюро се отнесе скептично към думите на Си, но въпреки това реши да се вслуша в някои от предложенията му, тъй като не е тайна, че Русия е силно зависима от Китай.

НЕОБЯВЕНИЯТ СЪЮЗ ПЕКИН - МОСКВА СЕ ЗАДЪЛБОЧИ

Григор ЛИЛОВ

В събота около 14 часа московско време Си Дзинпин завърши 4-дневното си посещение в Русия и разговорите си с Владимир Путин и отлетя, съпровождан от почетен ескорт руски изтребители.

Визитата беше пореден смъртоносен удар върху болните фантазии на Белия дом, че ще съумее да „събори“ съюза между Пекин и Москва.

Съвместно комюнике нямаше, но беше съобщено, че е подписан пакет междуправителствени споразумения. За тях нищо не беше съобщено. Световните медии отбелязаха факта като важен, но нямаше как да съобщават съдържанието на секретните документи.

За публиката останаха двете съвместни декларации: за глобалната стратегическа сигурност и за задълбочаване на партньорството и взаимодействието между двете държави.

.

Какво се знае неофициално?

????*** По моя информация Си Дзинпин е отхвърлил идеята на Путин Декларацията за „партньорството” да бъде озаглавена като задълбочаване на „дружбата и братското единодействие”.

????*** Страните са се договорили за широк обмен на разузнавателна информация, вкл. и спътникова.

????*** Най-важното: взето е принципно решение след евентуална отмяна на санкциите срещу Русия двете държави да създадат обща валутна единица за международна търговия. Като трети член се предвижда Бразилия, с която са проведени някои предварителни разговори.

????*** Путин и Си Дзинпин са се съгласили, че във взаимната търговия трябва да намалява делът на доларовите разплащания в нея и че възможно част от нея (някои енергоресурси и насрещен поток китайски стоки да се балансират за тази цел по стойности)

????*** Документите предвиждат намаляване на числеността на войските в близост до границата.

????*** Предвиден е обмен на лицензии в някои области на военното производство и особено в ракетостроенето. Договорени са и китайски военни доставки за руската армия. (в зависимост от санкционните режими), както и технически преговори за кооперирано производство.

????*** Предвижда се широко участие на китайски капитали в разработката на природните богатства на Русия и особено енергийно-минералните.

.

Статистиката сочи, че китайският ръководител посети Москва за 11-и път, откакто встъпи в длъжност през 2013 г. През това време Си Дзинпин и Путин са се срещали повече от 40 пъти на двустранни и многостранни срещи.

--------------------------------

МОЯТ КОМЕНТАР

Както посочих през 2022 г. поредната война срещу Украйна беше съгласувана с Поднебесната империя. Въпреки това, Пекин изигра значима роля при сдържането на великоруските гризли в желанието им да използват ядрено оръжие, което е заплаха и за Пекин предвид на недостатъчната му ядрена мощ. Китай е заинтересован както войната на Русия да не спира, така и да подкрепя Русия, за да притиска тя САЩ и Европа, което ще отслаби натиска върху него.

Американският елит обаче реши, че може да настрои Русия срещу Китай.

Това е стара идея и „постижение” на покойния Хенри Кисинджър. „Постижение” слагам в кавички, защото по време на неговата пинг-понгова дипломация Москва и Пекин вече бяха отявлени врагове. Далеч-далеч преди совалките на Кисинджър, Мао Цзедун обяви, че в СССР се е настанил империализма и стартира „Културната революция”, чиято скрита цел беше напълно да елиминира каквото и да е съветско влияние в Китай.

Дори армиите на двете държави се сбиха за остров Дамански. Така че „успехът“ на Кисинджър парафира вече решеното в Пекин. При това „постижението” му не спря съветско-китайската подкрепа, помощ и участие във войната на Северен Виетнам срещу Южен Виетнам. И няколко години след совалковата дипломация тя приключи с разгром за САЩ.

.

Направих тази екскурзия в историята, понеже именно починалия политолог Кисинджър като член на ръководството на фондация „Рокфелер” установи и разви първите контакти с Владимир Путин за пътя и сключването на „голяма сделка”, които сега е взел на въоръжение Доналд Тръмп.

Идеята на Тръмп за „голяма сделка” с Путин, произтичаща от геополитическите възгледи на Хенри Кисинджър, обаче е дълбоко погрешна. Да напомня, че навремето и Чембърлейн, и Даладие считаха същото – Хитлер ще се устреми на Изток, но се сдобиха точно с обратното – съюзът му със Сталин, след който веднага Вермахта попиля Френската империя и нанесе смъртоносен удар на Британската.

.

В днешните времена Китай, опрян на многохилядолетен исторически опит притежава онова, което липсва на всички останали други държави по света – търпението да изчака зведния си миг, търпението да седи на брега на реката, докато течението довлече мъртвите тела на враговете му (бел.: китайска древна поговорка, заимствана от Сун Дзъ в прочутия му трактат „Изкуството на войната“, написан в 5. век преди н.е.) Враговете са всички, но на първо място за този тип режими, респективно онзи в Пекин те са онова, което наричат „англо-саксонският империализъм” и въобще Запада, на второ – Индия, на трето - нечленуващите в изключителната китайска сфера на влияние държави от Далечния Изток и чак на четвърто – Русия.

За Русия враг № 1 също е „англо-саксонският империализъм”, враг № 2 – също Запада, враг № 3 – също нечленуващите в сферата на влиянието му държави и чак на четвърто място е Китай.

.

Никакво търговско, бизнес-мислене и манталитет не са в състояние не само да разберат и проумеят тези геополитически зависимости, но дори и да приемат, че те съществуват и че те в крайна сметка определят както параметрите на някаква временна сделка с автократичен и могъщ с ядрената си сила режим, така и погребването ѝ също в името на тези крайни цели.

В този по същество ограничен, провинциален манталитет и погрешната самооценка за мощта на Америка е драмата на американския елит, драмата на неговия представител Доналд Тръмп.

Проблемът е, че така се създават и са налице всички предпоставки за глобална катастрофа на демокрацията и Запада. Навремето САЩ бяха резервната сила при зор-заман за европейския Запад, но сега зад САЩ и Запада няма резервна сила, която да съществува и да има мощта да поправи дълбоки грешки с исторически последици.

---------------------

По материали на General SVR