Гласът на България

В Армения е осуетен опит за преврат с участието на архиепископ Баграт

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Арменските правоохранителни органи са осуетили „мащабен и зловещ план на „престъпното олигархично духовенство“ за дестабилизиране на ситуацията и завземане на властта“ в страната, заяви премиерът Никол Пашинян. В прессъобщение на Следствения комитет на Армения се посочва, че членове на опозиционното движение „Свещена борба“ и

неговият лидер, архиепископ Баграт Галстанян, са планирали да извършат терористични атаки и да завземат властта в републиката. Баграт е бил арестуван. Ведомството твърди, че Галстанян и неговите поддръжници са сформирали 200-250 ударни групи, всяка от които е трябвало да включва до 25 военнослужещи и полицаи. Според разследването, те са подготвяли терористични атаки, палежи, затваряне на пътища, масови прекъсвания на електрозахранването и интернет, както и хакерски атаки.

Следственият комитет заяви още, че ръководството на „Свещената борба“ вече е вербувало над хиляда души от януари 2025 г. насам, придобило е голям брой запалителни устройства и е определило как точно да се изключи електричеството и интернетът в Ереван. По факта на инцидента е образувано наказателно дело.

На сутринта на 25. юни са извършени претърсвания в домовете на поддръжници на „Свещената борба“, пише News.am. Претърсен е и архиепископ Баграт Галстанян - той е изведен от резиденцията си, качен в кола и откаран в неизвестна посока. Освен това силите за сигурност са задържали още няколко представители на опозицията в Армения, включително двама духовници, съобщава ТАСС.

Монах с премиерски амбиции

Кой е архиепископ Баграт, който се превърна в лидер на протестите в Армения и се кандидатира за поста на глава на правителството? И има ли тук пръст на Москва?  През пролетта на 2024 г. властите на Армения и Азербайджан се споразумяха за коригиране на границата, в резултат на което четири гранични села в Тавушка област преминаха под контрола на Азербайджан. По това време Баграт Галстанян оглавяваше Тавушката епархия на Арменската апостолическа църква (ААЦ). Той ръководеше похода на движението „Тавуш за родината“ и отиде със своите поддръжници от Киранц до Ереван, където организираха протест. Галстанян поиска оставката на Пашинян.

Оттогава Галстанян и неговите поддръжници многократно организираха протестни митинги и шествия в Ереван, а самият архиепископ открито критикува Пашинян и неговия политически курс. На 18. юни 2025 г. бизнесменът Самвел Карапетян беше арестуван в Армения по обвинение в призиви за завземане на властта. Роднините на бизнесмена свързаха разследващите действия с факта, че Карапетян се е изказал в подкрепа на ААЦ и е критикувал Пашинян.

Ръката на Москва

Политическата активност на архиепископ Галстанян не допринася за укрепване на авторитета на ААЦ, свързвайки я с проруския наратив. Още през 2020 г., когато непризнатата НКР загуби по-голямата част от територията си в резултат на Втората карабахска война, католикос Гарегин II призова Пашинян да подаде оставка.

Днес напрежението в отношенията на правителството с Ечмиадзинския престол се проявява в различни дребни инциденти. Например, на 28 май полицията не позволи веднага на Гарегин II да влезе в мемориалния комплекс „Сардарапат“ близо до село Аракс. На 21 май председателят на арменския парламент Ален Симонян напомни, че ААЦ притежава спорни парцели, а огромните данъчни облекчения, на които се радва тази църква, не винаги са оправдани. В същото време Артур Ованесян, представител на парламентарната фракция на управляващата партия „Граждански договор“, заяви, че в ААЦ циркулират някакви сенчести финансови потоци, за чиито произход държавата няма представа. „В края на краищата“, напомни той, „християнството е проповед срещу корупцията, кражбата и сянката. И според нашето разбиране църквата трябва да се ръководи от тази логика, а не да създава ситуации, в които може да възникне корупция.“ Самият Никол Пашинян, намеквайки за дългогодишната зависимост на ААЦ от Москва, припомни как през Средновековието арменски католикози са били назначавани в далечна Кесария (сега град Кайсери в Турция) и, завръщайки се в родината си, са се превръщали в „агенти на влияние“.

Премиерът обеща да „реши този проблем“ за два или три месеца, като инструктира Министерството на правосъдието да подготви документи за спиране на регистрацията на ААЦ за периода на проверка на участието ѝ в организирането на незаконни масови действия, които „дестабилизират обществото“.

От политическа гледна точка, неотдавнашната история на ААЦ не се различава много от тази на РПЦ. Според наскоро публикувани архивни материали, в началото на 1945 г. редица висши служители на НКГБ са получили награди за безупречната организация на „възстановителните събори“ на РПЦ и ААЦ, които избрали църковно ръководство, напълно лоялно към сталинисткия режим, като част от „новия курс“ на Сталин за използване на църквата в негови интереси. Въпреки че двете църкви принадлежат към различни изповедания (РПЦ се придържа към доктрината за две природи в Христос, а ААЦ се счита за „монофизитска“, т.е. възприемаща природата на Христос като „едно от двата принципа“), през последните 80 години Арменската църква остава най-близкият партньор на Московската патриаршия в „миротворческото и патриотичното служение“. Получавайки различни видове помощ от РПЦ, обменяйки с нея студенти и богослови, ААЦ е много по-ориентирана към Москва, отколкото светската част от арменското общество. Тя изпитва естествен дискомфорт от настоящото изостряне на арменско-руските отношения, което вече е стигнало до обявяване на излизането на Армения от ОДКС и отзоваване на руския посланик от Ереван. Мечтата на Пашинян е да превърне Армения в компактна демократична държава от западен тип, изоставяйки прословутото „негодувание“ и териториални спорове със съседите си.