Гласът на България

Мозъкът е по-важен от грубата сила

Валери ЗАЛУЖНИ

Украинско-руската война често се нарича технологична революция и време на промяна на парадигмата във воденето на война като такава. Хора с големи еполети по целия свят изучават всеки технологичен обрат на бойните полета на Украйна. За украинците – от войника на фронтовата линия, ловуващ руснаци с различни видове безпилотни летателни апарати,

до жителите на Киев, Луцк или Черновци, които преживяват масирани атаки от стотици ударни дронове и ракети за една нощ – тези технологични обрати означават и необходимостта от промяна на ежедневните им стратегии за оцеляване.

Бившият главнокомандващ на ВСУ, а сега посланик на Украйна в Лондон, Валерий Залужни е един от най-знаещите и обучени специалисти в света, наистина способен да осмисли дълбочината на промените на новата война и да предвиди къде тази технологична война на изтощение отвежда човечеството.

Текстът е писан преди около година, но е поразителен със зловещата точност на прогнозите и пълното им съответствие с новите трудни реалности на фронта и в дълбокия тил.

Технологии на новата война на изтощение

От 1917 г. до началото на 70-те години на миналия век техническите средства за отбрана и настъпление са били наравно. Този паритет означава, че успешните настъпателни действия се осигуряват чрез концентриране на усилията или ефективно организиране на тяхното използване. Ефективността на настъплението във войните от този период се определя единствено от намирането на по-добри тактически и оперативни подходи (например доктрината „Блицкриг“ по време на Втората световна война) или чрез физическо концентриране на много голям брой ударни сили и средства на много тесен участък от фронта.

Ситуацията се променя отново през 70-те години на миналия век, когато във войната влизат прецизни оръжия и управляеми боеприпаси. Прецизните системи за противовъздушна отбрана, противотанковите управляеми ракети, крилати ракети „въздух-въздух“, „земя-въздух“ и „земя-земя“ отново напълно трансформират парадигмата на войната. С появата на мощно електронно разузнаване, самолетите успяха да предотвратят приближаването на противника на разстояние повече от 100 км, а въздушното превъзходство започна да зависи от мощността на радара и профила на самолета. Пример за това е операция „Пустинна буря“ в Персийския залив през 1991 г.

Стратегически значимата ефективност на използването на прецизни оръжия, разбира се, се дължи на революцията в сателитните технологии, а именно появата на технологии за дистанционно наблюдение, глобалната навигационна спътникова система GPS и сателитните комуникации. Именно интегрирането на сателитните комуникации във военните комуникации осигури появата на системи за ситуационна осведоменост и доктрината C4ISR. Този нов технологичен пробив изведе бойните операции отвъд класическата доктрина за водене на война на 20-ти век. Възниква принципът, че с ниски разходи е възможно да се нанесат максимални военни и материални щети на противника както в отбрана, така и в настъпление. В същото време технологията на високопрецизните оръжия не повлия на ползата от настъпателния или отбранителния бой, тъй като технически тя може да се използва с еднаква ефективност както в отбрана, така и в настъпление.

Високопрецизните оръжия разкриха нова зависимост. Ефективността на воденето на война зависи пряко предимно от научно-технологичния потенциал. Но в същото време, както по време на Втората световна война, предимството се определяше и от качеството на обучението на войските и нивото на оперативно изкуство на тяхното приложение.

Руско-украинската война от 2022 г. започна именно в този исторически технологичен цикъл като война с използване на високоточни оръжия. Още днес мога да кажа с увереност, че Украйна успя да бъде по-ефективна като цяло – преди всичко благодарение на по-високото ниво на организация, тактика на приложение и технологична подкрепа от страните партньори.

ПТУР от типа „FGM-148 Javelin“, „NLAW“ и „Stugna-P“ се превърнаха в средство за унищожаване на бронирана техника. ПЗРК от типа „FIM-92 Stinger“ и „Igla“ предотвратиха проникването на вражески самолети в нашето въздушно пространство. Противокорабните ракети Р-360 „Нептун“ осигуриха унищожаването на флагмана на руския Черноморски флот, а РСЗО „M142 HIMARS“ предоставиха възможност за опустошаване на логистиката на противника и допринесоха за успешните операции в периода от април до ноември 2022 г., въпреки превъзходството на вражеските сили.

В края на 2022 г. този исторически и технологичен цикъл приключи и от 2023 г. навлезе в етап, подобен на патова ситуация от Първата световна война. Този път войната достигна задънена улица поради поне два технологични фактора:

1) бързото развитие на електронната война, което блокира ефективното използване на повечето управляеми боеприпаси.

2) Насищането на бойното поле с разузнавателни и ударни дронове на тактическо ниво, което доведе до невъзможност за придвижване по бойното поле и в резултат на това до невъзможност за изпълнение на оперативни и тактически задачи.

Съответно, въз основа на логиката на развитието на технологиите на бойното поле и съвременните тенденции в областта на производството на отбранителни технологии, е възможно да се опитаме да прогнозираме по-нататъшното развитие на военните технологии.

Според изведената по-рано логика, първото нещо, което можем да очакваме през следващите две години, е безспорното възстановяване на паритета в отбраната и нападението, което ще ни позволи отново да провеждаме ефективни нападателни действия на бойното поле.

Това вероятно ще бъде възможно благодарение на следните тенденции, идентифицирани от нашите експерти:

Влиянието на електронната война върху разузнаването и прецизните оръжия най-вероятно ще бъде елиминирано чрез преминаване към алтернативни канали за комуникация и предаване на данни извън радиоелектронния спектър на електромагнитните вълни (оптичен навигационен канал, одометрия, базирана на цифрови карти на магнитните или радарни полета на земната повърхност, автономно насочване с помощта на невронни мрежи, лазерна комуникационна технология и др.).

Това ще бъде повлияно и от развитието на средства за унищожаване на комплекси за електронна война. Това няма да доведе до изчезване на електронната война от бойното поле, но значително ще стесни обхвата на ефективното ѝ приложение.

Появата на възможност за физическо унищожаване на вражески средства за визуално разузнаване, по-специално безпилотни авиационни комплекси от оперативно и тактическо ниво, както и стационарни комплекси за оптично наблюдение, отново за сметка на дронове-прехващачи от всякакъв тип, както и лазерни технологии за заслепяване на оптиката.

И най-важното - мащабиране, по-нататъшно намаляване на разходите, увеличаване на обхвата и автономността на високоточните оръжия (предимно ударни дронове от всички видове), което ще позволи дистанционно унищожаване на вражески личен състав, оръжия и военна техника в опорни точки по линията на бойния контакт, прекъсване на логистичните вериги и осигуряване на ефективна логистична блокада, за да се „изстиска“ първо противникът от отбранителните райони, а след това да се заемат практически празни позиции.

Разбира се, когато се възстанови технологичният паритет в настъплението и отбраната, е възможно да се прогнозира, използвайки примера на предишни исторически и технологични цикли, възстановяването на способността на страните да провеждат ефективни настъпателни операции на оперативно и стратегическо ниво чрез концентриране на сили и средства. В същото време смятам, че подобно развитие на събитията се разглежда като проблематично и малко вероятно днес поради следните причини:

Мобилизационен потенциал. Провеждането на настъпателни операции изисква наличието на значителни мобилизационни ресурси и резерви, на които, очевидно, нито Украйна, нито Русия могат да разчитат в краткосрочен или дългосрочен план. Освен това демографската ситуация и в двете страни само ще се влошава и ще се приближава до катастрофални показатели правопропорционално на продължителността на войната. Най-вероятно човешките ресурси ще станат невъзобновяеми и в резултат на това най-скъпи.

Икономически и материални ограничения. Провеждането на настъпателни операции при условия на паритет ще изисква натрупване и концентрация на много по-големи обеми сили и средства, отколкото са необходими за поддържане на отбраната. Това от своя страна ще изисква значителни икономически ресурси и материално-технически резерви. Отново човешки ресурси, които не могат да бъдат бързо възстановени.

И Украйна, и Русия вероятно ще се сблъскат с нарастващи икономически трудности, които ограничават способността им да натрупват и концентрират потенциала за класически настъпателни действия на оперативно и стратегическо ниво в нашето разбиране.

В същото време активното развитие на технологиите за изкуствен интелект и машинно обучение вече продължава. Резултатът от това развитие ще бъде още по-голямо увеличение на точността на поразяване на цели и способността за нанасяне на по-големи загуби с по-малко ресурси, тъй като високопрецизните оръжия за първи път в историята стават не просто масивни и евтини, но и по-евтини от конвенционалните снаряди и същевременно очевидно напълно имунизирани срещу средства за радиоелектронно въздействие.

Също така, може би за първи път в историята, човек ще бъде напълно или частично отстранен не само от процеса на контрол, но и от процеса на вземане на решения за поражение. Горкият Сун Дзъ няма да види това. В края на краищата, принципите, заложени от него, са валидни само при условие, че хората ще водят войни.

С други думи, революцията във военните технологии, базирана на безпилотни системи и изкуствен интелект, ще осигури, на първо място, безпрецедентни инструменти за унищожаване на военно-икономическия потенциал на противника чрез унищожаване на стратегическата военна и гражданска инфраструктура в цялата страна. Масираните атаки от автономни рояци евтини високоточни дронове по напълно различни навигационни канали ще унищожат не само личния състав и оръжията и военната техника на фронтовата линия, но и критична икономическа и социална инфраструктура на противника.

Следователно е възможно да се заключи, че развитието на технологиите и демографската и икономическа ситуация през следващите години вероятно ще допринесат за воденето на война на изтощение. Позициите на страните по линията на бойния контакт все повече ще служат за поддържане на общата парадигма на война на изтощение и за поддържане на вътрешно напрежение в страната.

В замяна, възможностите за мащабно и ефективно унищожаване на икономическия потенциал и системите за животоподдържане на противника ще нарастват. Съчетаването им със способността на Русия да провежда ефективни информационни операции предполага, че войната ще премине към ниво на възможно дистанционно унищожаване на способността на страната да се съпротивлява.

Това ще означава увеличаване на интензивността на атаките срещу инфраструктура, енергийни системи, транспортни възли и други ключови елементи на държавното управление и животоподдържане. Продължаване на информационните операции на фона на неоснователни очаквания. По този начин, военната стратегия ще бъде насочена не толкова към завземане на територии, колкото към изчерпване на ресурсите и възможностите на противника, създаване на хаос и в резултат на това унищожаване на способността на нацията да се съпротивлява.

И така, независимо дали ни харесва или не, през 2023 г. развитието на военните технологии в света навлезе в нов цикъл, а началото на този процес беше руско-украинската война, която напълно елиминира предишната парадигма за използване на известни досега технологични решения.

Най-вероятно, започналата военно-технологична революция създава идеални условия за такъв тип война като война на изтощение. Според мен, това заключение позволява да се реализира основната и, вероятно, единствената стратегия на Победата за нашата държава в бъдеще. Тя ще се състои не само в работа на фронтовата линия, но и във формиране на система за „оцеляване“ на страната и формиране на асиметрични способности именно на базата на технологични решения.

Разбира се, всичко това ще бъде възможно само при абсолютен контрол върху ситуацията на бойното поле и противодействие на информационните заплахи. Не просто устойчивостта, а решителният и навременен отговор е ключът към нашата Победа.

Предстои ни съвсем нова война. Война по нови правила. Но ние показахме на какво сме способни. Дори в нова война. Предстои ни фундаментално нова доктрина за водене на съвременна война. Тази доктрина се формира днес именно на полетата на руско-украинската война.

Напълно съм съгласен с д-р Шон Макфейт: ꞌꞌПоловината от Победата е разбирането как изглежда... Мозъкът е по-важен от грубата сила ꞌꞌ.