Гласът на България

Сред протестиращите студенти се внедряват националистически идеи. Кой печели от това?

Генадий ГАБРИЕЛЯН

Поредната мощна вълна от студентски протести в Сърбия в началото на юни и юли, която включваше множество митинги в цялата страна и отбеляза началото на кампания за гражданско неподчинение, разкри нова и според мнозина опасна тенденция: в реториката и действията на студентите започнаха да се появяват националистически мотиви.

На плакатите на протестиращите се появиха карти с надпис „Косово е част от Сърбия“, започнаха да се чуват лозунги като „Няма да се предадем“ и „Върнете ни Косово със сила!“, появи се акцент върху защитата на правата на сърбите извън страната („Ще защитим сръбския народ навсякъде!“). На най-големия митинг в Белград на 28. юни, с участието на 140 хиляди души, беше спомената необходимостта от такава защита в Черна гора и Северна Македония.

Подобни символи и изявления изненадаха

част от публиката, създавайки противоречие между публичната позиция на студентския организационен комитет и реалната реторика на място. Ето как авторитетното немско издание Frankfurter Allgemeine Zeitung коментира това:

„Протестът от 28. юни разкри обезпокоителен феномен за целия балкански регион. Той продължава от известно време, но остава до голяма степен незабелязан в чужбина: студентското движение, което продължава да бъде основната движеща сила зад протестите, е доминирано от великосръбски национализъм, напомнящ за ранните години на сръбския диктатор Слободан Милошевич в началото на 90-те години на миналия век. Ораторите създаваха впечатлението, че не са загрижени за първоначалната цел на протестното движение, която е била възстановяване на демокрацията и върховенството на закона в Сърбия, а за започването на нови войни срещу Косово и може би Босна. Фактът, че студентите са избрали точно този ден, за да се съберат, вещаеше лоши неща.“ (Видовден, Денят на Свети Вит, е годишнината от Косовската битка през 1389 г., която се е превърнала в национален мит за жертвоготовност, християнска доблест и мъченичество, а косовският мит се е превърнал във важна част от сръбската национална идентичност, особено през 19-и и 20-и век, по време на възхода на национализма. - б. р.) Тази дата има митичен заряд в сръбския национализъм и се използва като универсално оръжие. След много реторика за „кръв и земя“, студентът-водещ прочете текст от Николай Велимирович, националистически сръбски свещеник и почитател на Хитлер /и канонизиран от СПЦ, което е показателно за мащаба на пораженията на сръбския шовинизъм – б.р./, в който се говори много за кости, предци и родина. Друг оратор - професор по литература, който наскоро похвали посредствената поезия на Радован Караджич, сръбски военнопрестъпник, осъден на доживотен затвор - призова за борба за сръбски интегрализъм, тоест обединението на всички сръбски земи и сръбския народ в единна държава. Това бяха кодовите думи на великосръбската идеология, в името на която сръбските военни през 90-те години на миналия век първо извършиха престъпления в Хърватия, след това в Босна и накрая в Косово – включително и геноцида в Сребреница. В момента студентите се опитват да не изоставят сръбския национализъм на Вучич и да го изпреварят отдясно, но дори бързата лента по грешния път си остава сбъркан път. Правителството на Вучич няма да се разклати от националистическия цирк и великосръбските клишета – никой не може да се сравни с него на това поприще, но развитието показва, че Вучич е само видимото проявление на националистическа заблуда в Сърбия, чиито причини се крият много по-дълбоко.

Атака отвътре

Както отбелязва Милош Войнович, анализатор в Европейския център за политическа сигурност в Брюксел, „крайнодесните групи са усвоили техниката на вграден саботаж. Те идват на масовите протести като „свои“ и след това започват да променят дневния ред, въвеждат агресивни лозунги и националистически символи. Съвременната крайна десница не идва с портрети на диктатори и лозунги като „Смърт на враговете“. Тяхната естетика е улична мода, музика, мемета и TikTok. Те не спорят директно с исканията на студентите, а казват: „Да, корупцията е зло. Но кой ни въвлече в това? Западът. Брюксел. Вашингтон.“

С подобна реторика те пренасочват протестния гняв от вътрешни проблеми към външен „абстрактен враг“ – Западът, ЕС, мигрантите, либералите. Всичко това – с подправка на православния месианизъм и образа на „славянското приятелство с Русия“.

Черногорският политически анализатор Душан Пайович отбелязва, че въпреки първоначалните обещания за прогрес в посока на демокрацията, протестите разкриха дълбоко вкоренени шовинистични настроения, които стават все по-видими и опасни с всеки изминал ден.

Любов по сметка

Тъй като студентското протестно движение се превръща в неразделен фактор за по-нататъшното развитие на събитията в Сърбия и евентуалното падане на настоящия режим, анализаторите започват да се вглеждат дълбоко в междудържавните връзки, за да търсят причините, поради които „Москва реши да се опита да дестабилизира правителството в Белград“, както се изрази Джон Б. Крейг, старши сътрудник в Трансатлантическата лидерска мрежа, международна безпартийна организация на експерти, бизнес лидери и анализатори. Някога той е бил специален съветник на президента Джордж У. Буш за борба с тероризма.

Очевидно Кремъл е раздразнен, отбелязва Дж. Крейг, от последните големи споразумения на Сърбия със Запада, особено т. нар. „мегапроект за литий“. Ако планът за добив на литий в района на река Ядар на стойност 6 милиарда евро бъде реализиран, Сърбия би могла да покрие 90% от настоящите нужди на Европа от литий, изпреварвайки Китай. А Русия вероятно се е надявала да придобие огромните литиеви запаси на Сърбия.

Сърбия подписа и сделка за 2,7 милиарда евро за закупуване на изтребители Rafale от френската Dassault Aviation, което бележи голяма промяна в политическата позиция на Сърбия, отдалечавайки се от Русия като неин традиционен съюзник и доставчик на оръжие. Накрая, бордът на Американската експортно-импортна банка (EXIM) одобри голям предварителен ангажимент към сръбската Telekom Group за разгръщане на 5G телекомуникационна мрежа. Програмата на банката подкрепя американските износители, конкуриращи се с Китай в стратегически важни технологични и индустриални сектори.

Да не говорим, че Вучич едва се беше върнал от честванията в Кремъл по случай 80-годишнината от Победата, когато руското външно разузнаване му отправи публична критика - два пъти за един месец: защо сръбските оръжия – ракети за реактивни системи за залпов огън и минохвъргачни снаряди – мистериозно се озовават в Украйна, през Чехия, Полша, България? „Сръбската военна индустрия се опитва да стреля в гръб на Русия“ – това е първият път, когато на Вучич се говори така. Москва не крие разочарованието си: „Най-големите компании от националния военно-промишлен комплекс, включително Югоимпорт СДПР, Зенитпром, Крушик, Софаг, Рейер ДТИ, Слобода, Първи партизан и други, участват в „конвейера на смъртта“, организиран в уж приятелска на Русия Сърбия. Създава се впечатление, че желанието на сръбските работници от отбраната и техните покровители да печелят от кръвта на братски славянски народи ги е принудило напълно да забравят кои са истинските им приятели и кои са враговете им!“

Изглежда, че Вучич наистина е на път да загуби благоразположението на вековната си бавачка Москва. Балканската преса с охота цитира шокиращите изявления на философа Александър Дугин, смятан за „мозъка на Путин“, в авторското му предаване по радио „Спутник“ на 30. юни, два дни след огромния митинг на централния площад в Белград. „Всички сърби искат Вучич да си отиде“, каза Дугин. „Днес държавата на практика е зад него, но той е с нулева подкрепа от населението.“

Тези хора, които се страхуват от поредната цветна революция, не участват в протестите, не излизат на площада, не викат. Но Вучич е свършен, легитимността му е изчезнала, продължава атаката си бащата на руския неофашизъм.

„Мисля, че тези протести целят Вучич просто да изчезне някъде. – казва още Дугин. - Никакви компромиси, никакви споразумения, никакво прилагане на каквито и да било по-конкретни прагматични цели няма да решат ситуацията тук. Вучич трябва да си ходи. Това е мнението на сръбското общество.“

Русия все още не иска категорично настоящото правителство да падне, казва политологът Милян Младенович, но „тези неофициални канали, към които Дугин със сигурност принадлежи поради влиянието си, сякаш отварят вратата към алтернатива“.

Като стана дума за прогнози: Кремъл вероятно ще засили натиска, ще се опита отново да подчини Белград или поне да пречупи издънките на неговата съпротива. Но в ерата на глобални кризи и променящи се геополитически центрове, Сърбия вече не е периферията, която беше през 90-те години – нейният елит се е научил да играе както със Запада, така и с Изтока. В крайна сметка, това може да доведе до нови разделения в страната и изостряне на общественото недоволство.

Парадоксално е, че с този „изстрел в гръб“ самата Москва всъщност удря по традиционните си съюзници, изпращайки сигнал към други „братски народи“: лоялността се измерва само с нашата полза, без чувства и без носталгия. Може би това е началото на нова ера, когато прагматизмът и студената геополитика ще управляват Балканите, а романтиката на „славянското братство“ ще отиде в музея заедно със съветските реликви.

Цветни сънища

Александър Вучич с необяснима упоритост се опитва да убеди всички около себе си, че страната му е обхваната от „цветна революция“ и че студентите получават от чужбина по милион или милиард евро на ден, за да я осъществят. Дори Москва няма какво особено да „представи“ на Запада по тази тема – тя многократно само е молила „западните си партньори“ да се въздържат от подстрекаване към каквото и да е цветно.

Телеграм каналът „Сръбски вестник“, лоялен към настоящите власти в Белград, подчертава, че протестите в Сърбия, въпреки започналите арести и репресии, остават масови и до голяма степен идват от обикновени граждани. Това не е „Майдан“ или „цветна революция“, подчертава авторът на канала, както често се опитват да представят ситуацията клептократите на Вучич. По-голямата част от демонстрантите са искрени хора, изразяващи недоволството си от настоящата ситуация.

Солидарност с протестиращите е изразявана последователно от най-авторитетни фигури в Сърбия. Тенисистът Новак Джокович подкрепи сръбските студенти на последния Уимбълдън с техния характерен жест „помпа“ – ритмично движение на ръцете, имитиращо работата на помпа, което символизира решителност и призив да не се отказваме в борбата за справедливост и промяна. Този мощен символ беше възприет като значим и изключително важен жест на солидарност с младежкото протестно движение.

На свой ред известният сръбски режисьор и музикант Емир Кустурица призова за незабавното освобождаване на всички задържани по време на протестите, като заяви „неограничена подкрепа“ за възможността да се защитават на свобода всички, които протестираха и бяха обвинени в нарушаване на Конституцията.

Не е много справедлива кауза

Авторитетният портал europeanwesternbalkans.com, платформа на белградския Център за съвременна политика, изразява надежда, че национализмът няма да се превърне в доминиращ елемент в дневния ред на студентското движение. Твърде рано е да се каже, според колумниста Александър Ивкович, че студентите се придържат към същия вид национализъм, който е бил доминиращ през 90-те години или който в момента се насърчава от режима.

Истината е, че националистическите настроения сред студентските протестиращи, повечето от които са родени след 2000 г. и са израснали в политическата атмосфера, оформена от режима на Вучич, не са кристализирали в ясна политическа програма. Повечето студенти, макар и да не са либерални космополити, също отхвърлят агресивния, токсичен национализъм, довел до разпадането на Югославия. Но ако национализмът се превърне в основно съдържание на протестите, това несъмнено ще доведе до разцепление в движението.

-------------------------

Генадий Габриелян е кореспондент на руското опозиционно издание „Новая газета“ за Балканите