Гласът на България

Украинската САУ „Богдана“, американската M777, шведската Archer, германската Panzerhaubitze 2000 сеят смърт сред рашистите

Иво ИНДЖЕВ

Фокусът на световното новинарско-анализаторско любопитство се мести бързо при появата на нови предизвикателства за задоволяване на зрителския глад от нова храна за очите, ушите и душите, но мащабът на трагедията с методичното избиване на украинци по домовете им с руzки ракети и други небесни оръжия на масовия терор не може и не

бива да бъде изпускан от погледа. Да не говорим за документално доказаното колективно мъчение за хиляди украински деца, отвличани с цел асимилация в страната-агресор, което е цинично държавно спонсорирано престъпление от невиждан мащаб и характер в най-новата история от времето на нацистка Германия насам.

Знаем “наедро” основни факти за неочаквания практически от никого украински успех в отпора срещу вероломното нападение по суша, въздух и вода от страна на “втората армия в света”. Известно е на интересуващите се, че без да разполага с флот Украйна прогони рашистките кораби от своите брегове с “подръчни средства”, потопявайки невероятните повече от 20 от тях. Така осуети опасността от евентуален десант, особено след като през април 2022 г. прати на дъното флагмана на агресорите “Москва” и лиши нашествениците от възможността за извършване, координиране и ръководене на такава операция.

Интересуващите се със сигурност знаят също за успеха на украинското производство и употреба на дронове, вкл. и за уникалния им принос в създаването и включването в атаки на безпилотни плавателни средства. Мнозина повярваха във водещата роля на дроновете в тази война и побързаха да детронират досегашния (поне от времето на артилериста Наполеон насам) “бог на войната”, каквато е артилерията.

Артилерията си остава главно средство за водене и на тази война по своята разрушително-убийствена сила, а украинците постигнаха в това отношение не по-малко чудо, тръгвайки от твърде неравни позиции срещу многократното превъзходство на врага в началото на натрапената им война през февруари 2022 г. В интервю за “Украинска правда” специалистът Павел Нарожни, основател на организацията “Реактивна поща”, определя напредъка на украинските артилеристи като истинска революция, чрез която украинската артилерия е постигнала качествено превъзходство над агресорите на бойното поле.

В началото бяха биноклите и далекомерите, а сега целите на артилерията се определят от дронове, което води до пестене на снаряди, рязко подобряване на точността и значително ускоряване на установяването на целите, казва експертът. Той пояснява, че дроновете, изключително важни във връзка със споменатата им по-горе роля, не могат да се мерят с артилерията по своята разрушителна сила. Могат да носят до 2-3 килограма взривно вещество, докато артилерийските снаряди от калибър 152 и 155 мм са снабдени с до 8 килограма взрив и заедно с теглото на металния корпус на снаряда от 40 килограма нанасят много по-големи поражения, включително срещу укрепени позиции.

Атаките на врага се удържат предимно с помощта на артилерията. Тя разбива бетонни скривалища с взривяване във вътрешността им и минира от разстояние, създавайки препятствие за нападателите.

Нарожни откроява някои от най-успешните артилерийски системи, като шведската напълно автоматизирана Archer, германската Panzerhaubitze 2000, прославена с точността си и защитата на екипажа, изискваща обаче всекидневно почистване и допълнително комплектоване. На първо място експертът класира американската M777, доказала себе си като много ефективна и лесна за поддръжка.

Към чуждите образци Нарожни причислява като успешна и самоходната украинска “Богдана”(на снимката), която е с толкова надеждна защита, че предпазва екипажа дори при близко попадение. Стреля до 40 километра и превъзхожда по точност някои американски образци.

Сред слабите страни на украинската артилерия е недостигът на снаряди, артилерийски системи и резервни части, но Украйна няма проблеми с производството на стволове ( показател, по който агресорите изостават), както за украински, така и за западни оръдия.

Освен съветските “Гиацинт-Б” и “Пиони”, на въоръжение и при врага, украинците използват собствената разработка «Вільха», която по своята точност не отстъпва на американската система HIMARS .

Нарожни обяснява, че украинците използват също реактивните системи “Град” и “Смерч”, но украинските подобни системи са много по-съвременни и ефективни в стрелбата срещу батареи благодарение на качественото разузнаване и съвременната електроника.

При артилерийските дуели украинците надделяват благодарение на високоточната западна техника, съвременното разузнаване и комуникациите, а също и благодарение на постоянната модернизация и ремонт. В крайна сметка, украинската артилерия е станала по-съвременна и ефектива, което ѝ позволява успешно да противодейства, е оценката на Нарожни.

Ако към написаното дотук споменем, че и превъзходството на завоевателите по въздуха вече е намаляло до степен, че те практически избягват украинското небе и предпочитат да изстрелват от своя територия ракетите си, става ясно защо неспособните да прекършат военно Украйна агресори залагат на далекобойния въздушен терор без оглед на точността в попаденията, разчитайки да разколебаят подкрепата на населението за ръководството на страната.

Тези надежди, подклаждани лично от шефа на рашисткото разузнаване Наришкин с наративи за скорошна смяна на президента Зеленски (пропаганден дискурс, редовно подклаждан и от българските рашисти в медиите), не се оправдават въпреки политическите турбуленции в Киев. Всъщност те само показват на крепостните поданици на Путлер, че в Украйна има демокрация, която, в съюз с десетки други демокрации по света принуждава врага да се бори за всеки метър украинска земя с цената на над милион убити иванушки – и с темпо, което ги обрича на десетки години война за постигане на поставената от Путлер цел - да бъде завоювана най-голямата (все пак) по територия държава в Европа.

Фактът, че на практика рашистите са принудени да използват въздушния терор с ракети и дронове срещу населението не ги оневинява, че го правят “по принуда”. Но той илюстрира безсилието им да се разправят с Украйна на бойното поле.

Световното презрение, на което се “радват” рашистите вече четвърта година (ако не броим и годините от 2014 насам, когато подпалиха войната в Донбас на украинска територия), се илюстрира също и от жалката картина на пряката международната подкрепа, която получават единствено от мракобесните режими на комунистическа Корея и на аятоласите в Иран. Може тяхната помощ да е ефективна с предоставянето на огромни количества снаряди, дронове и други средства за осъществяване на военен терор над украинците, но е позорна и това рано или късно ще се отрази фатално на изолираната от модерния свят московия.