Гласът на България

Балканската страна се превръща в основен играч на европейския пазар на оръжие

Генадий ГАБРИЕЛЯН

България и германският отбранителен гигант Rheinmetall обявиха съвместен проект през последната седмица на август, който според тях ще промени картата на европейската отбранителна индустрия. В южната част на страната, на територията на добре познатия български военно-промишлен комплекс, Вазовския машиностроителен завод (ВМЗ) в Сопот, ще бъде построен

най-големият барутен завод в Европа, а до него ще бъде построен модерен комплекс за производство на 155-милиметрови снаряди. /Предвижда се и трети завод за дронове – бел. ред./

Общата инвестиция е над един милиард евро.

Строителството се финансира чрез съвместно предприятие: 51% от акциите се държат от Rheinmetall и 49% от българското предприятие VMZ. България ще привлече механизми на ЕС към проекта, включително преференциално финансиране чрез програмата SAFE (Security Action for Europe). Този нов финансов инструмент на Европейския съюз беше стартиран през май тази година, за да осигури финансова подкрепа за спешни и големи инвестиции от държавите-членки на ЕС в европейската отбранителна индустрия, като до края на десетилетието Европейската комисия възнамерява да отпусне до 150 милиарда евро чрез него.

Според плана, барутният завод ще бъде най-големият в Европа: по размер и капацитет той се сравнява с водещите немски предприятия Rheinmetall. Конкретният капацитет на българското предприятие не се разкрива, но като се има предвид, че българският завод е позициониран като „най-големият в Европа“, може да се предположи: той ще бъде сравним или по-голям от капацитета на подобен завод на Rheinmetall в Румъния (регион Брашов). Капацитетът на последния беше деклариран на повече от две хиляди тона барут годишно. Очаква се новият български завод, произвеждащ 155-милиметрови снаряди по стандарта на НАТО, да произведе 2 милиона изстрела до края на годината /тук авторът греши – заводът тепърва ще се строи, а цифрата от 2 млн. снаряда се отнася за количествата, които цяла Европа ще предаде на Украйна до края на тази година – бел. ред./. Проектът се очаква да създаде над 1000 работни места, включително висококвалифицирани инженерни и технологични позиции. „Това не е просто фабрика, това е стратегически актив за страната и НАТО“, каза източник от българското министерство на отбраната, който поиска да остане анонимен.

Снарядна самодостатъчност за Европа

Проектът в България е част от стратегията на Rheinmetall за увеличаване на производството на боеприпаси в Европа. На фона на събитията в Украйна търсенето на барут и артилерийски снаряди рязко се е увеличило. България получава не само икономически стимул, но и стратегически статут. Според експерти, заводът ще позволи на Европа частично да елиминира зависимостта си от доставки от други страни и ще засили технологичната независимост на НАТО в сектора на боеприпасите.

Така че проектът Rheinmetall в България не е просто инвестиция; той е сигнал към цяла Европа: в източната част на континента се формира нов център за отбранителна индустрия, който може да се превърне в ключов елемент в логистиката и сигурността на континента. Както отбелязват местни жители и експерти, появата му ще промени не само индустриалния пейзаж на региона, но и политическата карта на Източна Европа, а България отново ще се окаже в центъра на стратегическия интерес на международните играчи. Спекулациите, че изграждането на нови военни фабрики в България може да я превърне в мишена в случай на евентуална ескалация, бяха определени от бившия министър на отбраната Тодор Тагарев като част от „традиционната руска пропаганда“, на която не бива да се обръща внимание. „България и досега е един от водещите производители на боеприпаси в Европа – това досега не ни е превърнало в мишена. И няма да бъде и в бъдеще. Но проруските кръгове в страната ни използват всяка възможност да сеят страх“, отбеляза Тагарев.

Българската помощ за Украйна

Миналата неделя отбранителното предприятие ВМЗ-Сопот беше посетено от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която беше на обиколка в 7 „фронтови“ (с Украйна) страни от Европейския съюз.

Визитата на Урсула фон дер Лайен в България беше съпроводена с извънредни обстоятелства: пилотът на самолета ѝ беше принуден да кръжи около летището в гр. Пловдив около час и след това да кацне, използвайки хартиени карти - през цялото време не е имало GPS сигнал. „Потвърждаваме, че GPS сигналът е бил заглушен“, каза заместник-говорителката на Европейската комисия Ариана Подеста. Според нея българските власти подозират, че е имало „очевидна намеса от страна на Русия“. „Този инцидент подчертава актуалността на настоящата обиколка на държавите-членки на ЕС на фронтовата линия, където тя успя да види от първа ръка ежедневните заплахи от Русия и нейните съюзници“, отбеляза Подеста.

Българската служба за контрол на въздушното движение потвърди пред Financial Times, че от февруари 2022 г. насам е регистрирала забележимо увеличение на случаите на заглушаване на GPS, както и на спуфинг - подмяна на сателитния сигнал с фалшив и по-мощен, в резултат на което GPS устройствата започват да отчитат неверни координати. Говорителят на руския президент Дмитрий Песков от своя страна заяви пред FT, че информацията за това, че Русия създава заглушаване, е „невярна“. Това, което Москва отрича или не отрича, няма значение, отбеляза по този въпрос българският министър на вътрешните работи Даниел Митов: Москва отрече, че в Крим има руски войски. Това, което казва Руската федерация, е абсолютно без значение. Вече сме свикнали с факта, че не можем да получаваме достоверна информация оттам.

Накрая, съвсем неочаквано, услугата Flightradar, коментирайки съобщенията за смущения в GPS на българското летище в град Пловдив на 1. септември – втория ден след инцидента – заяви, че „транспондерът на самолета на председателя на Европейската комисия е отчел добро качество на GPS сигнала от излитане до кацане“.

„Стана ми ясно“, каза председателят на ЕК в Сопот, „че България има силна традиция и най-висок оборот в отбранителната индустрия - пропорционално на БВП на ЕС. Тя е единствената държава членка, в която най-големият частен работодател в отбранителната индустрия произвежда огромни количества боеприпаси, по-голямата част от които отиват за украинската борба за свобода. От февруари 2022 г. насам 1/3 от оръжията, използвани от Украйна, идват от България.“

Всъщност бившият български министър-председател Кирил Петков (декември 2021 г. – август 2022 г.) не скри факта, че правителството му е намерило заобиколно решение в подкрепа на Украйна, когато официално решение на Народното събрание на страната забранява директните доставки на оръжие. В интервю за Die Welt през януари 2023 г.

Петков заяви директно: „Решихме да не позволим Украйна да остане без подкрепа. Затова намерихме начин да изнасяме оръжия чрез посредници.“

Според него, през 2022 г. България е задоволила около една трета от нуждите на украинската армия от боеприпаси съветски тип. Износът е осъществяван през трети страни. Основните маршрути са включвали въздушен транспорт до Полша и сухопътен транспорт през Румъния. Както уточни тогавашният финансов министър Асен Василев, сделките са осъществявани чрез частни посредници и съюзници, което формално не е нарушавало решението на парламента. Според български медии, позовавайки се на правителствени източници, за няколко месеца - от април до август 2022 г. - обемът на износа на оръжие и боеприпаси е възлизал на приблизително 2 милиарда евро.

Петков подчерта и ролята на България в доставките на дизелово гориво от рафинерията в Бургас. През пролетта и лятото на 2022 г. тя е осигурявала гориво за украинските танкове и бронирани машини. Според бившия премиер това е било около 70% от нуждите на Украйна от гориво по това време.

Опитът на България със „специалния маршрут“ за доставки на оръжия и гориво през 2022 г. по този начин създава исторически контекст за настоящия проект на Rheinmetall във ВМЗ-Сопот: страната отново се превръща в ключов играч в европейската отбранителна индустрия.

Барут и шпиони

Но има и друга, много специфична страна на този проект. „Строим барутен завод заедно с германците – и какво, ще поверим контрола върху тези инвестиции на руски шпиони?“ В статия с това заглавие известният колумнист Димитър Попов пише: „Изглежда, че България има шанс отново да се превърне в един от най-големите производители на военна продукция в Европа. Това е добре, но дали една страна, превърнала се в пътна артерия за руските специални служби, ще бъде надеждно място за производство на оръжия на НАТО? През последните 11 години например прокуратурата е разследвала не по-малко от девет големи експлозии в български военни складове и фабрики без никакви резултати, а доказателствата от една от тези експлозии са били унищожени при пожар. Според самата прокуратура в повечето случаи може да се проследи руска следа, но нито един извършител не е задържан.“

Авторът на статията прави преглед на ръководството на българските специални служби, „за да се познае кой всъщност ги ръководи и дали можем да очакваме, че в бъдеще няма да има експлозии във военни заводи“, и показва, че „начело на всички организации, които би трябвало да противодействат на бъдещи руски опити за саботиране на военната ни индустрия (Държавната агенция за национална сигурност, Националната гвардия, Държавната агенция за технически операции, Държавната агенция за разузнаване и Службата за военно разузнаване) стоят хората на президента Румен Радев. А президентът вече е доказал, че е ангажиран с руските държавни интереси и няма да се откаже от лоялността си към Москва при никакви обстоятелства“.

Да, Радев е усвоил двуличието, продължава Димитър Попов, което е типично за всяка шпионска агенция. В България той говори с русофилски активистки групи, като възприема тяхната реторика, а когато отива в Европа, говори като генерал от НАТО, винаги на английски. Действията на Радев обаче остават последователни и проруски: той последователно защитава Москва и подбира руски агенти за обкръжението си. През последните години разузнавателните служби на президента не са провели нито една операция срещу руските хибридни атаки, които са ударили страната от 2022 г. насам. Държавната сигурност и разузнаването се ограничиха до доклади, регистриращи „огромната опасност“ от Русия, и дейността им приключи с тези доклади. Хората, които ще гарантират сигурността на България, трябва да бъдат лоялни към държавата, а не към Румен Радев, заключава авторът.

-------------------

Генадий Габриелян е кореспондент на руското опозиционно издание „Новая газета“ на Балканите