Гласът на България

Издевателствата на орките нямат граници. РПЦ сакрализира Лъжата

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

   В окупация.   Украинските деца, живеещи в временно окупираните от Русия територии, са подложени на репресии и нарушаване на основните им човешки права. За неподчинение, включително говорене на украински език или опити да се учи по украинската програма, някои деца биват изолирани и насилствено третирани с психотропни вещества. Това разкри

Даря Герасимчук, съветник на президента на Украйна по правата на детето и детската рехабилитация, в интервю за „Интерфакс-Україна“.

„Децата нямат право да говорят на украински, още по-малко – да изучават украинска литература. Знаят, че за това може да бъдат наказани или да пострадат родителите им. Често ги бият, изолират и дори насилствено им дават психотропни лекарства, с които да сломят волята им – за такива случаи имам лична информация“, посочва Герасимчук.

Тя подчертава, че в условията на окупация децата са лишени от средства за комуникация. Окупаторите умишлено ограничават достъпа им до външния свят. Единствената възможност за контакт остава украинският онлайн портал „Діти війни“, чрез който децата могат да сигнализират за нарушените си права. Украйна продължава да документира тези престъпления и да предоставя помощ на пострадалите, като част от по-широката борба за защита на своите деца и територия.

   Кремъл.   Политбюро размишлява върху последната политическа победа на американския президент Доналд Тръмп, който е пряко ангажиран с прекратяването на продължителния конфликт между Израел и Хамас. Тръмп наистина изглежда ключов миротворец и настоящото разрешаване на един от най-жестоките конфликти несъмнено e заслуга на американския президент.

Политбюро сега съжалява за неспособността си да предложи на Тръмп своята помощ и участие в разрешаването на палестино-израелския конфликт. Чрез „Путин“ и в различни преговорни групи руското ръководство предложи това, което смята за „най-приемливите“ условия за прекратяване на огъня във войната между Русия и Украйна. Тръмп не успя да продаде тези условия на Европа и Украйна, променяйки позицията си от решително приятелска към Русия към неутралност.

Сега Политбюро търси възможност да предостави услуга на американския президент, в замяна на която той би могъл да принуди Европа и Украйна да сключат мир при условията, предадени му от Путин в Анкъридж. На Стив Уитков беше даден план за сделка между САЩ и Иран, с посредничеството на Русия, с условия, наистина привлекателни за Тръмп. Но остава основен въпрос дали иранското ръководство ще се съгласи на такива условия. Политбюро смята, че ако Тръмп се съгласи с този план, те биха могли поне да започнат преговори и да протакат, обещавайки резултати, докато едновременно с това решават други въпроси с него.

РПЦ и сакрализацията на Лъжата

Сергей Чапнин

Миналата неделя, на 12. октомври, беше тържествено открит и - кой би се усъмнил! - "осветен" паметник на „падналите воини“ в двора на храма „Свети Георги“ в Нахабино, Московска област. Епархийските издания го нарекоха „символ на духовната връзка между поколенията“. Както обикновено, представители на църковните и светските власти, енориаши и православни скаути присъстваха на церемонията. Официалният наратив призовава за почитане на „защитниците на Отечеството“, докато в емоционалните реакции на енориашите се разкрива още един мотив: паметникът като утеха за онези, чиито близки са изчезнали, и които сега имат място „където човек може да дойде, да се помоли и да поскърби за любимия си“.

Архиепископ Тома, който ръководеше „честванията“, не пропусна лично да прочете молитвата „за победа на Светата Рус“ по време на литургията. Нито самият епископ, нито модният православен блогър и ректор на църквата „Свети Георги“ Павел Островски бяха обезпокоени от факта, че това „значимо духовно събитие“ крие изключително остър етичен и богословски проблем.

Подобни паметници, издигнати на църковни терени и нагло включващи образа на Христос, неизбежно се превръщат в инструмент за прославяне на окупаторите, от една страна, и оправдаване на насилието, включително срещу цивилни, от друга. Разбира се, от пропагандна гледна точка, образът на „падналия воин“ е безупречен: той обхваща всички мъртви и /като че ли/ премахва изискването за каквато и да е морална оценка – в края на краищата „всеки паднал в боя човек заслужава да бъде почетен“.

Но нека не забравяме, че християнската традиция е различна: тя няма нищо общо с култа към войната и смъртта (само не казвайте, че паметникът в Нахабино не е такъв), а с молитвата за прошка, милост и Божията утеха за „всички жертви“, независимо дали са били военни или цивилни. Но, забележете – жертви - а не убийци!

Православният храм е място за покаяние и помирение, а не инструмент за оправдаване на нови вълни на насилие или идеологическа мобилизация около идеята за „свещената война“, за православния джихад. Когато облечени в раса служители на Московската патриаршия освещават подобни паметници, те изпълняват държавна поръчка за освещаване на паметта на някакви абстрактни „защитници на Отечеството“. Но още по-тъжно е, че това се прави напълно искрено, „по зова на сърцето“.

Така практики, които пряко противоречат на Евангелието, се превръщат в норма: свещените изображения се превръщат в маска, църковните ритуали /леко/ се адаптират, за да оправдаят политически решения, изкривявайки смисъла на християнското отношение към страданието и смъртта. Самите православни черкви в Русия все по-често се използват като инструменти за „колективна амнезия“ относно причините за войната, нейните последици и най-вече – за болката и трагедията на реалните хора в Украйна, повечето от които са православни.

Това е неприемливо! Необходим е пределно честен разговор: за какво точно са загинали тези руски войници на територията на друга държава? Струва ли си да се гордеем с „духовната връзка между поколенията“, ако тази връзка се основава на нещо, което пряко противоречи на Евангелието?!

Ужасната война продължава. Свободният дебат в руското общество е невъзможен; пропагандата е практически тотална. Традиционно, мисията на Църквата е да бъде място за молитва за всички страдащи - за мир, а не за победа. Но днес както свещениците, така и епископите ентусиазирано участват в идеологическата мобилизация на обществото и измислят нови форми на сакрализация на неистината.