
Тръмп заряза руснаците, за да се заеме приоритетно с Тихоокеанския регион
ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ
Киев. „Руснакът е най-големият и най-нагъл лъжец в целия свят“ – казал го е познавачът на руската душа, писателят Иван Тургенев. Ето и съвременни доказателства за това твърдение на първия голям руски романист. „Успешните тестове“ на руското „супер-оръжие“ бяха обявени, за да направят Тръмп по-отстъпчив и да изплашат
европейците. Но дали е така? Принципно, не може да се каже, че този летящ „Чернобил“ има някакви супер възможности за пробиване на противовъздушна или противоракетна отбрана. „Относно ракетата „Буревестник“, чиито тестове Русия обяви, а цялата руска блогосфера бе залята от твърдения, че тя вече е насочена към Киев - аз имам дълбоки съмнения дали тя действително е била тествана, и дали този тест е бил успешен“, пише украинският анализатор Антон Швец в „Униан“. Ето целия му коментар:
„Използването на такава ракета на украинска територия е еквивалентно на използването на ядрени оръжия, защото всъщност ще бъдем бомбардирани с ядрен реактор. Ефектът ще бъде много по-малък от ядрен заряд, ще получим термична експлозия (максимум 0,3-0,5 тона, т.е. колкотото чифт „Калибър“) и радиоактивно замърсяване на територията. Става въпрос за използване на ядрени оръжия и засега не изглежда Руската федерация да е готова за това.
Сега за самата ракета. Тази ракета е мрачна идиотия от епохата на Студената война. Всички проекти за подобни ракети бяха погребани още през 70-те години. Защо - е ясно, защото по време на първите изпитания на двигателя за тази ракета през 2019 г. в Неньокс (Архангелска област на Руската федерация), двигателят експлодира, засипа стотици квадратни километра с радиация край базата на флота и потъна, изхвърляйки стотици кубически километри вода. Има версия, че двигателят първо е потънал, а след това е експлодирал при изваждането му... Разбира се, Русия обяви успешното завършване на изпитанията на двигателя.
След това в Севердвинск започнаха да умират хора, стана ясно, че радиоактивен облак се движи над Руската федерация и се наложило системата от сензори за въздух да бъде изключена на цялата територия...
Каквото и да казват, тази ракета не е способна да остане в полет с месеци, дори със седмици, а най-вероятно само дни, това е всичко. Работата е там, че ракетният двигател всъщност е ядрен реактор, който едновременно се охлажда от настъпващия въздушен поток и преобразува този въздушен поток в реактивна струя. Всъщност, това не е пълноценен реактор, а по-скоро е специфичен РИТЕГ, тоест буквално - източник на радиация и топлина. Но обикновените РИТЕГ имат ниска мощност, а тук мощността трябва да е висока, а освен това трябва по някакъв начин да се регулира мощността.
Такъв двигател има нерешими проблеми. Тъй като двигателят е доста мощен и тежък, а ракетата трябва да се движи в плътни слоеве на атмосферата, е невъзможно двигателят да се носи на пръти далеч от ракетата. Той просто ще се откъсне. А двигателят трябва да се движи именно в плътни слоеве на атмосферата, защото в противен случай няма да може да създава тяга чрез нагряване на въздуха и няма да може да се охлажда с този въздух. И ще експлодира. Съответно, двигателят трябва да бъде вграден в корпуса на ракетата или много здраво закрепен към ракетата.
Но топлината не се разпределя в една посока, а във всички посоки. Разбира се, може да се направи нещо, но е невъзможно да се отстрани цялата топлина. Съответно, след няколко десетки часа полет, ракетата гарантирано ще се нагрее и електрониката ще започне да се поврежда.
Следователно, ракетата има теоретично неограничен обхват на полет, защото двигателят има реално неограничено количество гориво от тази гледна точка. Но на практика проблемът не е в количеството гориво, а в охлаждането. Ракетата се нагрява, цялата топлина не може да бъде отведена и реалното време на полет най-вероятно е ограничено до часове.
В същото време ракетата се оказва бавна, защото е невъзможно да се движи в плътни слоеве на атмосферата с хиперзвукови скорости, тъй като това нагрява корпуса на ракетата. Очевидно, скоростта на „Буревестник“ е по-ниска от тази на „Томахоук“, някъде около 700-900 километра в час.
Тъй като въздухът се нагрява от реактора почти директно (в противен случай са необходими защита, охлаждаща течност, помпи), самият въздух става радиоактивен. Съответно, ако Руската федерация наистина е тествала такава ракета, скоро ще научим за това от въздушни проби, които американската армия винаги е правила по време на подобни тестове. Надявам се, че финансирането за този отдел на Пентагона не е било съкратено от Тръмп. Но, ако не друго, има стационарна станция в Норвегия на Шпицберген, тя би могла да засече всичко.
Е, и най-важното. На последния етап от траекторията тази ракета трябва да бъде потопена някъде, защото това всъщност е летящ Чернобил. Нещо повече, тя трябва да бъде потопена, така че реакторът да не се срути, а тихо да потъне някъде. След това, под водата, реакторът ще кипи, докато цялото гориво не се изразходва. Това също трябва да остави определени следи и, най-вероятно, те ще бъдат забелязани. Ако реакторът се срути от удара във водата, последствията определено ще бъдат забележими.
Към момента не са открити радиоактивни следи, въпреки че руснаците твърдят, че ракетата е прелетяла 14 000 километра за 15 часа или нещо подобно.
Така че, това е поредната руска глупост. И е много приятно, че те харчат време и пари за подобни нелепости. Мисля, че тези „успешни тестове“ бяха обявени, за да разгневят Тръмп и да изплашат европейците. Няма как да се каже, че тази ракета има някакви мощни възможности за пробиване на противовъздушна или противоракетна отбрана. Скоростта е нелепа, а големият обсег не е особено впечатляващ на фона на факта, че конвенционалната ядрена балистика вече достига почти до всяко късче на планетата. И още нещо - дори свалянето на такава ракета над собствената ѝ територия води до екологична катастрофа.“
Кремъл. Политбюро все още размишлява върху разрива си с президента на САЩ Доналд Тръмп. През уикенда Тръмп отказа телефонен разговор с „Путин“, позовавайки се на натоварения си график и неудобството от подобен разговор по време на посещение в друга държава. Неговите представители в преговарящите екипи не предадоха никакви допълнителни условия или предложения от президента на САЩ. Кирил Дмитриев, спешно изпратен в САЩ за преговори, също не постигна нищо, въпреки положените значителни усилия. Тръмп няма време за руското ръководство; той е изправен пред каскада от важни решения в Тихоокеанския регион, който смята за свой основен приоритет.
Политбюро, от своя страна, обвинява Лавров за рязкото охлаждане на отношенията с президента на САЩ. По време на разговора си с Рубио, Лавров направи всичко възможно, за да създаде впечатлението, че Кремъл не е склонен да прави компромиси по нито един въпрос, като по този начин даде коз в ръцете на държавния секретар, който вече има негативно отношение към руското ръководство.
Въпросът за евентуалната евакуация на Николас Мадуро от Венецуела в Русия остава отворен, в случай че Тръмп организира операция срещу него. Самият президент на САЩ преди това предложи на „Путин“ да разработи такъв план за евакуация и сега не е ясно дали предишните споразумения остават в сила. Това може да е изнервящо за Мадуро, когото руските власти вече са информирали по въпроса.

