Гласът на България

От родните мадур/к/овци – ни вопъл, ни стон – само сънливо хъркане

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

   Белград.   „Северномакедонски нещастник! Балканска бананова държава празнува падането на Венецуела.“ Това са само част от обидните заглавия на контролираните от режима на президента Александър Вучич сръбски медии за управляващите в Скопие, предаде БГНЕС от Белград. „Още една малка балканска бананова държава се нареди на опашката,

за да аплодира американската намеса във Венецуела. Този път се изказа министърът на външните работи на Северна Македония Тимчо Муцунски. Без колебание той приветства ареста на венецуелския президент Николас Мадуро и открито застана на страната на Вашингтон“, пише „Информер“, любимото издание на Вучич. Публикацията е по повод написаното в Х от Муцунски одобрение за американската военна операция и арестуването на нелегитимния президент на Венецуела Николас Мадуро.

„Приветствам съобщението на президента Доналд Тръмп, че Николас Мадуро е арестуван и ще се изправи пред правосъдието. Също така поздравявам държавния секретар Марко Рубио за лидерството му в противодействието на наркопрестъпните мрежи на режима на Мадуро. Отговорността е важна. Ние сме със Съединените американски щати и венецуелския народ в борбата за свобода и демокрация“, написа Муцунски.

Според „Информер“, в посланието на Муцунски „нямало и следа от загриженост за нарушаването на суверенитета на държавата, международното право или прецедента една сила да задържа военно президент на друга държава“.

БГНЕС от Белград предаде и за насроченото от Вучич извънредно заседание на Съвета за национална сигурност „поради безпрецедентни събития и престъпления на международната политическа сцена, които имат сериозни последици за глобалната сигурност и международните отношения“.

На 21. август миналата година Вучич проведе „добър и съдържателен“ телефонен разговор с Николас Мадуро, посветен на подобряването на отношенията между двете държави. Вучич определи Мадуро като „голям приятел“ на Сърбия. „Сърбия високо цени принципната и последователна подкрепа на Венецуела по въпроса за запазването на нашия териториален интегритет и непризнаването на едностранно обявената независимост на Косово“, посочи сръбският президент.

Сръбските власти поддържаха близки връзки с Мадуро, когото Европейският съюз не признава за легитимно демократично избран президент заради фалшифициране на изборите. На инаугурацията на Мадуро като президент през януари присъства председателят на сръбския парламент Ана Бърнабич, което предизвика критики от страна на Брюксел.

Накрая – силовите действия на САЩ със сигурност се възприемат от сръбските шовинисти в Белград според поговорката „Думам ти дъще, сещай се снахо“. Тоест, ако и на следващите предсрочни избори „несменяемият“ Вучич фалшифицира резултатите, може някоя сутрин да се окаже с белезници в предварителния арест в Бруклин.

Умната, Вучко!

Мадуро не заслужава сълзи

   Берлин.   Кратката, но изключително ефективна американска операция "Среднощен чук" във Венецуела беше смела акция във всяко отношение. От военна гледна точка залавянето на Мадуро в собствената му резиденция представлява забележително постижение. Тръмп и началникът на Генералния щаб на САЩ имаха основание да подчертаят на пресконференцията си във Флорида, че нито една друга държава в света не би могла да осъществи подобна операция. Очевидното им облекчение, че няма загинали американски военнослужещи, показва ясно, че са били напълно наясно с оперативния риск.

От политическа гледна точка свалянето на действащ президент е още по-голямо начинание, особено за политик като Тръмп, който в миналото остро се противопоставяше на смяната на режими. Сега той дори заявява намерение Съединените щати да поемат управлението на Венецуела, макар и за неопределен преходен период. Американската история обаче изобилства от неуспешни опити от подобен тип.

Само часове след падането на Мадуро остава напълно неясно как Тръмп възнамерява да наложи този свой план на практика. Телефонен разговор на държавния му секретар с новия президент в Каракас със сигурност няма да е достатъчен, за да бъде изтласкан режимът от властта, тъй като той все още разполага с позиции в страната.

Възможността за изпращане на сухопътни войски остава отворена, като по този въпрос Тръмп умишлено запази неясна позиция. Той добре знае как биха реагирали значителни части от движението MAGA. Фактът, че не смята опозиционната лидерка Мария Корина Мачадо за подходяща да поеме управлението, също не подсказва наличие на добре обмислен план в Белия дом за бъдещето на Венецуела.

Въпреки всичко случилото се очевидно представляваше, от гледна точка на Тръмп, необходима демонстрация на американска мощ. Наркотиците, петролът и престъпните групировки изиграха съществена роля в подхода му към Мадуро. В Европа обаче и до днес се подценява колко силно президентът и администрацията му са водени от усещането, че през последните години САЩ са били възприемани по света като отслабена сила.

Това важи с особена сила за т.нар. „заден двор“ на световната суперсила. Възраждането на доктрината „Монро“ от XIX век може да изглежда странно за мнозина европейци, но Тръмп далеч не е първият президент, който се опитва да наложи претенциите на САЩ за доминация в Латинска Америка със сила. Става дума и за ясно послание към Китай, Русия и Иран, които си сътрудничеха с режима на Мадуро.

Мадуро не заслужава сълзи. Той беше деспот, който разори Венецуела, манипулираше избори и носи отговорност за тежки нарушения на правата на човека. Дори Европейският съюз не признаваше неговото управление. Режимът прогони милиони венецуелци от страната, много от които достигнаха до Европа, включително през Испания. В този смисъл и за ЕС би било в интерес Венецуела наистина да се превърне в свободна и просперираща държава, както обещава Тръмп.  

-------------

Анализ на „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“