Гласът на България

Бизнесменът ще строи и паметник на св. Константин-Кирил Философ с Енинския апостол

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Известният застраховател и и бивш ляв депутат Добромир Гущеров е обещал да дари на родното си село Енина, Казанлъшко два мраморни паметника. В центъра на наистина славното подбалканско село ще се извиси двуметров паметник на славянския първоучител св. Константин-Кирил Философ. Той е предполагаемият автор на т. нар. Енински апостол – най-древния старобългарски кирилски книжовен паметник. Древният ръкопис е открит през 1960 година във варна яма в двора на старинната енинска черква „Св. Петка“, издигната на мястото, където са пренощували светите мощи на най-прославената  българска светица св. Петка Търновска при пренасянето им от цар Иван Асен II от Константинопол във Велико Търново през 1238 година.

Вторият монумент е с иронично внушение и ще изобразява популярния литературен герой на Алеко Константинов – бай Ганьо. Сега се навършват 120 години от написването на първия алеков фейлетон с този герой, чийто прототип несъмнено е Ганьо Тенев Сомов от с. Енина. Информация за него откриваме в историческата хроника на краеведа Петко Китипов. Руснаците са минали за първи път Балкана и са донесли дългоочакваната свобода и в Розовата долина. Но отрядът на ген. Гурко е спрян при Стара Загора. Българите в Енина особено се страхували от войнствените турци от съседното село Гюсово, чиято слава на "страшни разбойници" се носела чак до Стара Загора. За да защитят своите селища, нашенците също започнали да създават чети. В Казанлък частите на народната милиция наброявали близо 500 души. Енинската чета пък надхвърляла 100 души - повечето пешаци, но имало и десетина конници. Интересно за нас е, че в списъка на енинската милиция се четат и имената на Христо Тенев Сомов и неговия брат Ганьо Тенев Сомов. Последният от известно време живеел в Казанлък, но в смутното лято на 1877-а се завърнал в родното си село. Четата била командвана от опълченеца Иван Михайлов – Иваното, една твърде противоречива личност. Иваното започнал да действа като местен феодал и даже осъдил на смърт една енинка - вдовицата Бона Мирева, която била обвинена, че има интимна връзка с местния турчин Коваджията. Обаче на никого от четниците сърце не дало да вдигне ръка срещу жената. Накрая се намерил Ганьо Сомов, който я екзекутирал.

След Освобождението, с наперения си вид и с "боен" опит от войната, Ганьо бил нает за пазач (разбирайте  телохранител) на представителите на цариградската търговска къща "Имсен и ко", които изкупували розово масло от Казанлъшко. Скоро търговецът го наел за помощник и го пратил с един презокеански кораб на всемирното юбилейно Колумбово изложение в Чикаго през 1893 година. Там станала и знаменателната среща между Щастливеца и неговия герой, който се сдобил с помпозната фамилия "Балкански".

За паметника – той ще изобразява гротескния образ на бай Ганьо, яхнал магаре. Ще е по-скоро миниатюрен, с височина от 1,20 метра; плановете на местния кмет Веселин Андреев са монументът да бъде поставен на мястото на някогашната Чарда махала, където са се събирали селските стада. На 9 юли Общинският съвет в Казанлък ще трябва да вземе решение за узаконяването на двата паметника в Енина.

-----------

на снимката - Първият монумент на бай Ганьо в България бе вдигнат в етнографския комплекс с действаща розоварна "Дамасцена", край казанлъшкото село Скобелево...