Гласът на България

96 години след Ньойския диктат българите са унижавани в съседните държави

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

От трибуната на Народното събрание днес лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов прочете декларация от името на парламентарната група на Патриотичния фронт по повод годишнината от подписването на Ньойския договор.  „На 27 ноември 1919 г. България е принудена да подпише договор, който неслучайно не само българите, но и тогавашните западни политици и западна общественост наричат „диктат”. – заяви Каракачанов. - В историята на България този документ става известен като Ньойският диктат.Според този диктат България е принудена да загуби чисто български етнически територии – Македония, Южна Добруджа, Западна Тракия. За да стане наказанието още по-грубо към България, от България са отнети и така наречените „Западни покрайнини”. Отнети са от тогавашното царство на сърби, хървати и словенци. Това са Струмица, Цариброд, Босилеград и шест села в Кулско.

Идеята на тогавашните „миротворци” е да наложат такава система от мирни договори, с която не само да унижат победените, но и да ги направят безсилни в следващите десетилетия да защитават своите интереси. Така Германия е орязана, така Унгария е орязана, така и България е орязана.Още тогава обаче тогавашният американски президент Уилсън казва, че тези мирни договори в Париж ще доведат до нова световна война. И така се случва. Именно Версай роди Хитлер в Германия; Трианон роди унгарския реваншизъм; именно Ньой вкара България във Втората световна война…

След 1944 г. думата „патриотизъм” и „национализъм” беше забранена. Първите жертви на тогавашния тоталитарен режим бяха именно българските националисти, които бяха преследвани, защото бяха съпротивителна сила срещу разграждащата утопия на пролетарския интернационализъм.

За съжаление обаче, след 10 ноември, когато нормалните български патриоти смятаха, че демокрацията означава и патриотизъм, чухме същия рефрен. Тогава едни презокеански стратези нарекоха национализма „последния окоп на комунизма“. И виждаме как 25 години се прокарва един нов пролетарски интернационализъм, но този път наречен „космополитизъм, глобализация, либерализация”, която има за цел да унищожи националния дух на народите, да ги направи по-малко съпротивими срещу чуждото външно глобално влияние. Само че и този път не се получава. Не се получава, защото нациите в Европа са исторически. Нациите са живели тук близо 2000 години, изграждайки своя култура, своя самобитност, своя традиция, имайки и своя ценностна християнска система.

Последните 25 години, и тези 45 преди тях, думата „българщина” се забравя. Днес, в годините на така наречената „демокрация” виждаме, че българските правителства, без значение дали са леви или десни, не обръщат поглед за защита на интересите на онези български общности, които по силата на именно този диктат в Ньой преди 96 години останаха под чужда власт.

След тази злополучна дата – 27 ноември 1919 г., българите в тогавашна Сърбия или Югославия, в тогавашно Кралство Гърция, и в тогавашна Румъния бяха подложени на геноцид. Един геноцид, пред който воплите на някои парламентарни партии за възродителния процес, са просто смешни. Беше забранено да се наричаш българин в Македония, в Тракия и в Добруджа. Българският език беше преследван, българските учители и свещеници бяха разстрелвани, пращани в изгнание по островите или принудени да бягат в България. Ние не може да си затваряме очите пред това, което продължава да се случва в онези територии, населени до днес с българско население, които все още са оставени на произвола на съдбата…

Това, уважаеми колеги, е позор за съвременна България! Това е позор за всяко едно българско правителство, което се прави, че не вижда и забравя за интересите на онези българи и техните права, които по силата на същия този ньойски диктат останаха извън България, бяха мачкани и тероризирани вече 96 години. Ние имаме своето морално задължение. Каква държава е България, която не се грижи както за своите сънародници извън граница, така и за онези българи в България, които имат нужда от национална подкрепа?!

Тази дата, 27 ноември, не би трябвало да бъде повод за някакъв реваншизъм или за някакви сълзливи чувства. Няма място за излишни емоции. Тази дата трябва да ни подсеща, че подобно на други европейски народи – подобно на германците, подобно на унгарците и ние българите трябва да имаме национална политика… Защото България е там, където живее дори един българин, който се нарича такъв и с гордост в сърцето си носи българското име…“

Въпреки всички опити този проблем да бъде неглижиран, всяка есен вече 25 години будни български младежи и патриоти отбелязват тази дата с факелни шествия. Тази година също няма да има изключение. Тази вечер отново ще има „Български марш“, който ще се обяви против забравата, наложена изкуствено върху българската памет, българската история и българската съдба – нещастна, за съжаление, на онези българи, които по силата на този Ньойски договор останаха извън пределите на свободна България.В социалната мрежа младежите на ВМРО обновяват списъка с градове, в които ще се организират шествия. Към момента оповестените са:

РУСЕ, 17.00 ч., сборен пункт - паметника на Стефан Караджа (до Градските хали);

ДОБРИЧ, 17.30 ч., сборен пункт - градинката пред храм „Св. Георги“ в центъра на града;

СОФИЯ, 19.30 ч., сборен пункт пл. „България“, пред НДК, където е бил паметният комплекс на I-ва и VI-a пехотни дивизии;

ПАЗАРДЖИК, 17.30 ч., сборен пункт площад „Константин Величков“;

СИЛИСТРА, 17.00 ч., сборен пункт паметника на Васил Левски - факелна стража.