Гласът на България

Политиката трябва да стане най-зле платената професия, за да избягат печалбарите от нея

Петър МАРЧЕВ

Поне при музикалните и актьорските таланти е така: прави се кастинг, в който се явяват всички мераклии за слава, а авторитетно Жури, определя кой става и кой не. Като критерият е наличието на талант. Това се прави, за да се изберат най-подходящите актьори за дадена роля. Или – за да не бъдат допускани до сцената хора, които със своето „пеене” биха оскърбили слуха и естетическото чувство на уважаемата публика. 

Какво пречи да се въведе тази схема и в политиката, след като в продължение на 24 години получихме достатъчно доказателства, че обществено-политическата ни система е сбъркана и фалшива. След като ни доведе до тук – в блатото на масовата бедност и показната безнравственост.

Но нека първо видим какви бяха досегашните български  /псевдо/ политици и законотворци. Те бяха избирани и издигани на повърхността от някаква загадъчна и мистична за обикновения българин Сила, която сега е модерно да се нарича с думичката Задкулисие. За мен лично няма съмнение, че тази сила е олицетворявана от хора от т.нар. партийно-ченгесарска номенклатура, породила се в края на 80-те години и укрепнала през 90-те. Същата, която усвои незаконно значителен финансов ресурс и която „произвеждаше” за една нощ другари-милионери. Същите тези бивши опитни кадри на Държавна сигурност създаваха нови партии и коалиции, издигаха на повърхността нови политически субекти, за да не му омръзне на електората – и за да си мисли, че има някакъв избор.

Нека видим и как се избират т. нар. Законотворци.

Всяка партия подбира своите кандидати за депутати на един основен принцип – послушанието към Вождовете. Почтеността, интелектуалните и професионалните качества не са съществени, те остават на втори и трети и още по-заден план. Дори е за предпочитане да не си толкова умен, за да нямаш собствено мнение. И да не се опитваш после да скъсаш партийната юздичка.

Откъде тръгва принципният проблем за българския /а и не само българския/ обществено-политически модел? От там, че т. нар. „политика” се превърна в най-доходната професия! Партиите, които успеят да прилъжат /с пари или сладки обещания/ българския избирател и да спечелят неговото доверие, за награда получават многомилионни партийни субсидии. Които излизат от републиканския бюджет, разбирай – от моя и твоя джоб, читателю. Отделно са добре платените държавните служби в Министерства, Агенции, Инспекции, Областни управи, които се раздават на предани партийни членове. Да не говорим за депутатските заплати и търговията с влияние /лобизъм/, които могат да направят /и правят/ един депутатски мандат истинска златна мина. /Огледайте се, и ще видите, че са единици бившите депутати, които не са си построили санаториуми, или не са си приватизирали в удобен момент фабрички, фирмички, кино-салони и каквото още ви хрумне/.

И така, по логиката, че от политиката се печели най-добре, към нея се устремиха всички меркантилни субекти – с най-различно потекло, тръгвайки от откровено криминални групировки и „бизнеси” и стигайки до различните „традиционни” партийни дружинки и формации. Така българската политика се олицетвори от откровени клиентелисти /да използваме тази най-мека дума/,

които услужливо въртят опашки пред големите Клиенти

– като се почне от САЩ, Русия и ЕС и се стигне до... Затова за национална българска политика у нас не може да става и дума. Затова България се превърна в едно посмешище – без собствена политика, без индустрия и работеща икономика и без армия, в демографска катастрофа, заплашваща оцеляването ни като народ и нация!

Как може да се излезе от тази ситуация?

Като се направи политиката непривлекателна! 

Първо – спиране на партийните субсидии, или поне свеждането им до някакъв санитарен минимум. По този начин всички меркантилни типове ще освободят от присъствието си партийните формации, като много от тях ще прекратят съществуването си.

Второ – въвеждане на минимална работна заплата за държавните служители в министерства, агенции, инспекции и областни управи /навярно изпускам някои държавни учреждения/. Същото важи и за депутатите! Както и съдебно преследване при доказана търговия с влияние в Парламента.

И трето – кастинг за депутати /може и за министри, президенти и други отговорни държавни длъжности/. Кандидатите за депутати предварително трябва да са положили по една година обществено-полезен труд в социални заведения /старчески домове, домове за изоставени и болни деца, болнични заведения/.

Изисквания към кандидат-депутатите:

-  полагане на IQ-тест и резултат от него над 120 /например/.

-  предоставяне на гаранции и свидетелства за добро име в обществото на кандидата /родолюбие, морал, липса на обвързаност със съмнителни бизнеси, нечленуване в тайни организации, непринадлежност към бившите тайни служби на НРБ, примери за благотворителност/

-  полагане на изпит по история на България и решаване на примерни тестови задачи, свързани с националните ни интереси

Целта на занятието – политиката да се направи непривлекателна и непрестижна професия /според общоприетите представи/. И с нея да се занимават хора, на които им пука за България и са готови да търпят лишения и скърби заради нейното добруване – като Левски. А не да влизат в политиката заради партийните субсидии, платени от нашия джоб. От които в предизборни периоди да ни хвърлят по някоя трошица. После да нарамят лопати и да отидат за един ден да помагат на някого – но пред телевизионните камери. Или пък да ни докарат известен и потен певец да ни пее на площада...

Помислете върху това!