Гласът на България

Актрисата-модел Ирена Милянкова пред "Гласът на България"

Вместо визитка:

Ирена Милянкова е родена в Разград. На 28 години е, работи като модел от 13-годишна в модна агенция „Визаж“. Завършила е Арт колеж - София, специалност “кино и тв-режисура”. Продължава следването си в Нов български университет, същата специалност. Семейна, от доста дълго време. Майка на четири деца – две момичета и две момчета. Зад гърба си има 2 роли – в успешния тв-сериал “Под прикритие” и в игралния филм “Цветът на хамелеона”, който бе отрупан с награди на фестивала на българското кино “Златна роза 2012”.

Нещо повече – „Хамелеонът” беше българското предложение за чуждоезичен филм в тазгодишната надпревара за Оскарите. Освен това, той бе първия български филм от 35 години насам, който бе селектиран от световноизвестния нюйоркски Музей на съвременното изкуство – MoMA. А неговият режисьор Емил Христов беше включен в престижната селекция на списание „Върайъти” - „Десет европейски режисьори”.

Кой и кога Ви откри за киното, г-жо Милянкова?

- През годините съм се явявала на многобройни кастинги - както за български, така и за чуждестранни продукции благодарение на работата ми като модел в агенция „Визаж“. Първата ми роля бе в сериала на БНТ „Под прикритие“, където се запознах с режисьора Димитър Митовски и целия екип от професионалисти на продуцентска компания  „СИА“.

А харесвате ли филма “Цветът на хамелеона”?

- Как да не ми харесва – извърших няколко убийства!!! Шегувам се, разбира се, въпреки че действително моята героиня убива неволно няколко персонажа във филма, но не това е основното. Винаги съм мечтала да бъда част от актьорския състав на именно такъв филм, какъвто е „Цветът на хамелеона“ – арт, различен и тотално откачен по много интелигентен начин. Заснет е умопомрачително красиво от оператора Крум Родригес и режисиран изключително майсторски от Емил Христов. Определено си заслужава да бъде гледан неведнъж, защото всеки път откриваш по още нещо, което те обогатява. 

Какво е киното за Вас – краткотрайна “забежка” или сериозна връзка, която би могла да осмисли живота Ви?

- Пред камерата се чувствам жива, дишам и влизам в друга реалност - точно както в детска игра.  Именно бягството от действителността от време на време, е жизненоважно за моето съществуване. Иначе се налага да се пренасям в други светове в ежедневието си, което считам за неособено полезно за хората около мен.

Работата с кой режисьор – Димитър Митовски или Емил Христов – ви даде повече?

- Вярвам, че в живота на всеки човек едно от най-ценните неща, е общуването с хората. А когато срещнеш личности като Д. Митовски и Е. Христов, можеш единствено да благодариш на Бога, че имаш възможност да черпиш вдъхновение, да се обогатяваш и докосваш до техния талант, мироглед и философия. В този ред на мисли и двамата са безкрайно ценни за мен.

Да очакваме ли да Ви видим в нова роля на големия екран?

- Да, много съм щастлива! Отново преживявам чужда съдба, която пречупвам през своята призма, но все още е прекалено рано да разкрия повече.

Всъщност, Вие сте учила и специализирала кинорежисура; работите ли по някакви режисьорски проекти?

- В интерес на истината е доста наивно да се нарека режисьор, но факт е, че това е специалността, която изучавам неприлично дълго време в Нов български университет. На този етап от живота си нямам усещането, че има какво да разкажа на хората.

Какво е да имаш 4 деца? Остава ли Ви време да си поемете дъх?

- Чудесно е. Не, не ми остава време да си поема дъх, но и това е чудесно!

Какъв човек сте – добър, претенциозен, великодушен, сприхав?

- Чувствам се неловко да говоря за себе си. Ако се определя за „ужасен човек“, рискувам да разочаровам почитателите си, затова ще запазя мълчание и ще се усмихна свенливо.

Едно интервю на Петър МАРЧЕВ