Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Хиляди руснаци и украинци лежат в затворите, изолаторите и трудовите колонии на непризнатата Донецка народна република

bolГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Дмитрий Сиделников е преподавател по физкултура в Донецкия университет по икономика и търговия. 27. януари 2020 за него бил неработен ден, но го извикали от катедрата и той повече не се върнал вкъщи. При съпругата му, в семейното жилище пристигат служители на всесилната в Донецк спецслужба – Министерството на държавната безопасност /МГБ/. Започват обиск, изземат компютрите, телефоните,

намерените сим-карти. Самият Димитър вместо в катедрата, се озовава на разпит, а след това попада в следствения изолатор. После му предявяват обвинението в шпионаж. Присъдите са от 10 до 20 години или смърт…

Така започва репортажът на независимия журналист Дмитрий Дурнев за системата на ГУЛАГ в сепаратистката област. В него той разказва за част от съдбите на почти 9 000 руснаци и украинци, които лежат в затворите, изолаторите и трудовите колонии на непризнатата Донецка народна република. Повечето от тях са „политически“, вкарани са вътре заради своите възгледи, споделени в социалните мрежи; но сред тях има и бивши министри на ДНР, които са стъпили накриво, според управляващата военна върхушка. Има и много „опълченци“ от първата вълна на бунтовническите действия.

Особено внимание заслужава специалният /несъществуващ по документи/

концлагер „Изолация“, намиращ се

на улица „Светъл път“

в Будьоновския район на Донецк. Наричат го така, защото се помещава в базата на бивш завод за изолационни материали.

„Освен криминалния контингент, останалите затворници се делят на няколко категории. – уточнява Андрей Кочмурадов, собственик на малка телекомуникационна фирма, който преживял повече от година и половина в лагера „Изолация“. – Първо, има военнопленници украинци, има „шпиони на Службата за безопасност на Украйна“, има „туитърци“, както и всякакви бивши опълченци и привърженици на ДНР.“

Типичен „туитърец“ е Дмитрий Сиделников, чиято история разказахме в началото. Той е обвинен, че е създал под фалшиво име „проукраински“ акаунт. Но в затвора лежи и друг човек, който на пръв поглед е от другата страна на фронта. Александър Болотин е проруски блогър и член на Обществения съвет на ДНР, което означава, че

получава заплата, за да пропагандира

делото на сепаратистите.

Но в един момент и той стъпил накриво – позволил си да критикува лошото качество на храната в училищните столове и многото арести около новогодишните празници. И така Болотин изчезнал и се озовал в затвора с обвинение за „възбуждане на ненавист и вражда и унижаване на човешкото достойнство“…

Кошмарното в цялата тази ситуация е, че никой от хилядите затворници и лагеристи не знае кога ще излезе на свобода и издевателствата и побоите ще останат зад гърба му. Осъдените за „шпионаж“ поне имат надежда, че някога ще бъдат разменени и ще се върнат в Украйна. Но досега са разменени само 213 души. Най-безнадеждно е положението на „опълченците“ и на руските доброволци, които са воювали с оръжие в ръка за тази власт. И това ако не е ирония на съдбата…

 

-------------------------------------------

на снимката: проруският блогър Болотин, който също се озова в затворите на ГУЛАГ

 

 

   


 

imunj

12659614 1036633103064017 1199327596 n