Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Г. М. Димитров, Кимон Георгиев и Дамян Велчев са най-известните платени сръбски шпиони у нас

ateГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Основната цел на Кралство Югославия е унищожаването на България като държава и нейното анексиране от Белград. Сръбските служби определят ВМРО като най-голямата българска опасност и най-опасният враг за Кралска Югославия. Това заяви в ексклузивно интервю за БГНЕС Кирил Тодоров, който е автор на монографията „Разузнаванията на кралска Югославия срещу България и ВМРО

(1920-1941)” - първият обобщаващ научен труд по тази тема, който се базира на български и югославски архивни документи и предстои да излезе на българския пазар.

„Цялата дейност на югославските разузнавателни служби до 1934 г. е била насочена към осъществяването на главната цел – анексиране на Царство България. В случай, че тази цел не може да бъде постигната, тогава Белград си поставя за цел да откъсне Пиринския край или земите западно от река Струма – Кюстендилско, Радомирско чак до мините в района на Перник“, заяви изследователят.

Легацията в София – „змийското шпионско гнездо“

В периода между двете войни в Кралството на сърби, хървати и словенци /КСХС/, което от 1929 г. след преврата на крал Александър I Карджорджевич е преименувано в Югославия, работят четири разузнавателни служби – Военното разузнаване /ВОС/, съответната служба на Министерството на вътрешните работи /ОДЗ/, Четвърти отдел на МВнР и службата на Централното пресбюро /ЦПБ/.

„Всичките тези служби използват като прикритие посолството на Югославия в Царство България, което е имало ранг на легация. Освен това се използват прикритията на консулската служба, която първоначално е била към Легацията в София, а по-късно се отделя като самостоятелно консулство. Съществува и консулство във Варна, което съществува от 1924 до 1933 г. с временно прекъсване през 1927“, заяви Кирил Тодоров.

През целия междувоенен период четирите разузнавателни служби работят активно срещу България. В София съществуват резидентурите на ВОС и ОДЗ, а също така членове на тези резидентури работят под прикритие в консулството във Варна.

 Сред най-известните сръбски резиденти е Цека Джорджевич от ОДЗ, който създава значителна агентурна мрежа в периода 1923-1930. Неговото дело е продължено от Драголюб Иванович, който използва агентура достигнала 30 платени агенти. Сред тях най-известните са Г.М Димитров-Гемето, Димитър Томалевски, Лазар Поповски.

В областта на военното разузнаване работи много активно военното аташе Люба Кръстич, Чедомир Скечич и известният Дража Михайлович, който е военен аташе в София в периода 1935-1936 г. По това време бъдещият водач на сръбските четници работи заедно с друг известен дипломат и разузнавач Александър Цинцар-Маркович. Последният има три мандата в София и малко преди краха на Югославия достига поста външен министър. Цинцар-Маркович е принуден да напусне София, след като грубо се намесва във вътрешните работи на Царство България.

„В България югославските кралски служби работят основно с левите течения и БЗНС“, заяви Тодоров.

След неуспеха на Юнското и Септемврийското въстание много земеделци и комунисти търсят убежище в КСХС. Там те се поставят в услуга на Белград и стават инструмент в неговата антибългарска политика.

„В Югославия земеделците формират голяма военизирана организация, ръководена от четирима високопоставени земеделци, някои от които са бивши министри в сваленото правителство на Александър Стамболийски. Това са: Александър Оббов, Христо Стоянов, Неделчо Мочуров, Коста Тодоров, посочи Кирил Тодоров.

Тяхната организация е на подчинение на ВОС и извършва терористична дейност срещу видни български политици, както и участва в борбата срещу ВМРО. Най-известните акции от този период са два неуспешни терористична акта. Първият е опит за взривяването на Военния клуб в София по време на традиционния офицерски бал в края на 1924 г., на който трябва да присъства цар Борис III /1918-1943 г./, а другият – опит за взривяване на международния влак край Драгоман, в който е пътувал българският външен министър Христо Калфов. Известна е и четническата акция, извършена от агентите на Таса Динич – ръководен деец на ВОС с център в Ниш. Те превземат село Годеч и агитират срещу българските власти.

Таса Динич е и първият човек, с който се срещат в Цариброд Георги Димитров и Васил Коларов след като бягат в КСХС след провала на Септемврийското въстание.

„Най-големият враг“

„След края на Първата световна война държавите, които са загубили територии – България, Италия и Унгария – са в центъра на работата на югославските кралски служби. Затова във всичките тези страни, в посолствата и консулствата са изпратени представители на разузнавателните служби на Белград“, отбеляза Тодоров и добави, че сръбското разузнаване има своя агентура и в Албания и нейни членове след края на мандата си там биват изпращани в България. „Такива са случаите с Александър Цинцар-Маркович и Драголюб Иванович, който е резидент на ОДЗ в София от 1931 до 1936 г.“.

„Главната им цел е унищожаването на България като независима държава и включването ѝ в състава на кралство Югославия“, подчерта Кирил Тодоров.

Един от приоритетите на югославските кралски служби, още с установяването на дипломатически отношения, e наличието на ВМРО и на една голяма бежанска маса на македонски българи, които емигрират от Вардарска и Егейска Македония в България.

„ВМРО е оглавявана тогава от Тодор Александров и ген. Александър Протогеров, а по-късно от Ванче Михайлов. Югославските служби са се стремели по всякакъв начин да търсят противоречия в отделни групи, които имат по-различно мнение от централното ръководство на организацията. Така те се ориентират много точно към Македонската федеративна организация, която влиза в противоречия с ВМРО на Тодор Александров и ген. Александър Протогеров. Голяма част от федералистите бягат в Югославия, където с помощта на Таса Динич, военното аташе Люба Кръстич и Жика Лазич създават една репресивна и антибългарска организация, която се нарича „Сдружение против българските бандити“. Тази организация е снабдявана с кадри от ренегати и криминални престъпници. В нея се включват и част от земеделската емиграция в периода от 1923 до 1930 г. Сдружението се бори с ВМРО с помощта на контрачети, които се изпращат и в България“, заяви Кирил Тодоров.

За югославското разузнаване от онова време няма никакво съмнение, че ВМРО е българска организация и тя е смятана за най-опасния враг на многонационалната държава на Караджорджевичи.

4 преврата срещу България

Югославското разузнаване прави три опита за неуспешни преврати срещу България – през 1925, 1935 и 1941 г. Има и един успешен на 19 май 1934 г.

„Извършеният през 1934 г. държавен преврат е югославски проект за ликвидирането на България. Хората, с които сръбското разузнаване е най-тясно свързано, са земеделските водачи около Г. М. Димитров и Коста Тодоров, кръгът на Кимон Георгиев и Дамян Велчев, главорезът Лев Главинчев и Перо Шанданов, социалистът Димо Казасов. В нощта на преврата на западната граница е струпана сръбска войска“, отбеляза Кирил Тодоров. Служителите на сръбската легация са били в прочутия софийски Юнион клуб и когато научават вестта за преврата вдигат наздравици.

Любопитен е и опитът за преврат от 1935 г. По това време в София военен аташе е полк. Дража Михайлович. Той поддържа контакт с Дамян Велчев, който по това време е в Югославия и се е поставил в служба на ВОС. Велчев става главна фигура в замисления от Белград преврат. В края на август 1935 г. той се среща с Коста Тодоров на югославска територия и обсъждат детайлите на пуча, който трябва да се извърши от самия Велчев с помощта на земеделци, звенари и Военния съюз.

„На 2 октомври 1935 Дамян Велчев прекосява през нощта пеш българо-югославската граница, но там никой не го очаква. Той е посъветван да се върне обратно, на което отговаря „Не мога да го направя, поел съм ангажименти“. На другата сутрин е заловен и осъден на смърт, но след верноподаническо писмо е помилван от царя“, заяви Кирил Тодоров.

Неуспешният опит за преврат от 1941 г. се свързва с името на югославския агент Георги Михов Димитров-Гемето. Планът е замислен заедно с Коста Тодоров и предвижда участието на югославска моторизирана дивизия и ВВС. Плановете са разкрити и Гемето с помощта на британците е натоварен на сандък и през Турция е доставен в Белград. От там той организира военни чети срещу България. При разкриването на заговора е арестуван земеделецът инж. Георги Вълков, който подпомага югославското разузнаване с поверителна информация.

               ***

„Резултатът от 20-годишната дейност на четирите югославски разузнавания са трите неуспешни и един успешен опит за преврат, многобройни диверсионни и терористични акции на територията на България, убийствата на дейци на ВМРО и нейното разтуряне след преврата на 19 май 1934 г. В България легацията, консулствата и кореспондентите на югославските вестници са в услуга на разузнаването. Ненапразно през 1932 г. легацията е наречена в българския печат „змийско шпионско гнездо“...“, обобщава Кирил Тодоров.

 

 

-------------------------------------------

Кирил Тодоров е дипломат и публицист. Работил е в Търговската служба на България в Италия и българското посолство в Испания. След 1995 г. публикува статии във в. „Македония“. сп. „Македонски преглед“. Автор е на книгата „Героят от Прилеп Йордан Чкатров“, издадена през 2015 г. Кирил Тодоров е един от спонсорите за отпечатването в България на третия том от спомените на Ванче Михайлов.

На снимката - отговорът на ВМРО: атентатът срещу югославския крал в Марсилия през 1934 година

Предишната публикация на този текст е в БГНЕС

 

   

imunj

12659614 1036633103064017 1199327596 n