Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Белград трескаво се въоръжава, докато ние дремем безметежно

naksГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Под носа и със съгласието на официална София руснаците пренасят с военни и граждански самолети модерна бойна техника за своята марионетка Сърбия. Докато Румъния категорично се противопоставя на руските опити през тяхна територия да бъдат превозени бойни машини и ракетни установки предназначени за Белград, българските управници „с меки китки“ позволяват всичко на своите патрони от

Кремъл. Последната новина – преди няколко дни руският заместник-министър на отбраната Александър Фомин предаде на сръбската армия модернизирани танкове тип Т-72МС и бронирани разузнавателни и патрулни машини. И забележете къде се е случило това – на церемония в Ниш, главният град на българската област Поморавие, само на 100 км от българската граница. Вучич и компания не крият намеренията си за създаване на Велика Сърбия чрез присъединяването на Република Сръбска и чрез овладяването отвътре на Черна гора. Но концентрацията на бойна мощ в югоизточната част на страната може да означава също, че Белград не се е отказал и от силово решаване на проблема с Косово. Освен това, ние не трябва да забравяме 1885 година. Ако България поиска да покровителства по-активно своите малцинства/мнозинства в Западните покрайнини или Македония, сръбските шовинисти биха могли да разпалят и горещ военен конфликт с България. Затова, София не трябва да лежи на меката възглавница „НАТО“, а в спешен порядък да реорганизира бойните способности на нашата армия. Задължителна военна служба! Плюс нереципрочен отговор на сръбската военна заплаха. Украйна и Полша, например, започват да купуват турски безпилотни самолети /дронове/, които показаха завидна ефективност при неутрализирането на противникови танкове при азерско-арменската война през есента. Дружбата между народите е хубаво нещо, но след като великосръбският шовинизъм систематично е късал парчета жива плът от националното ни тяло, София би трябвало да си е научила най-сетне урока…

Предлагаме на вашето внимание един стратегически анализ на черногорското издание „Antena M”, който помага за разбиране на дестабилизиращата роля на Сърбия в региона.

Дори повърхностен поглед върху най-новата история на Западните Балкани води до заключението, че военните или политическите спорове на Сърбия със съседите ѝ (Словения, Хърватия, БиХ, Косово, Черна гора) практически са маркирали развитието на външната политика и сигурността в региона през последните 30 години. Освен през периода 1945-1988 г. като част от социалистическа Югославия, Сърбия много рядко е била фактор за стабилност в региона, но затова много често е причина за неговата нестабилност.

Още от средата на ХIХ век сръбските политически елити чрез пропагандирането на „Велика Сърбия” и на нейния съвременен вариант „Сръбски свят” играят дестабилизираща роля на Западните Балкани, посягайки към идеите на ретроградния национализъм, когато възникват благоприятни международни обстоятелства за това.

Тези обстоятелства възникнаха по няколко начина: когато Русия призна Сърбия за подходяща марионетка за своите империалистически цели и руският и сръбският империализъм станаха синергично свързани, когато международната общност беше заета с други горещи проблеми по света, когато беше „разхлабен“ контролът върху политиката на великосърбски национализъм и исторически ревизионизъм.

Текущите събития в Черна гора, както и на Западните Балкани, предполагат, че агресивният великосръбски национализъм отново се е превърнал в гръбнак на сръбската външна политика. Водената от Русия и Сърбия хибридна война срещу Черна гора застраши нейния граждански характер и евроатлантическа ориентация, но също така и евроатлантическото единство и ценностите на Западните Балкани вътре в границите на НАТО.

Разрушителният ефект на сръбския национализъм чрез комбинацията от действията на сръбския политически елит, сръбската интелектуална общност, Сръбската православна църква и сръбските разузнавателни структури в крайна сметка доведе до идването на власт на необичайна група радикални сръбски и проруски елементи в НАТО-вска Черна гора. Гражданските елементи попаднаха в сянката им с наивното очакване, че смяната на правителството, дори с клеро-националистите, ще бъде стимул за по-нататъшния европейски път на Черна гора.

В документа се описва накратко поведението на Сърбия на Балканите в исторически план, тъй като това е важно за разбирането на основите, върху които и до днес се крепи властовата структура в Сърбия с далечни негативни последици за регионалната стабилност.

В анализа се прави „дисекция“ на последната проява на сръбския клеро-националистически експанзионизъм - проекта „Сръбски свят“. Намесата на Сърбия във вътрешните работи в Черна гора е описана изключително подробно, с акцент върху отричането на черногорската идентичност и намесата в парламентарните избори през август 2020 г. и в местните избори в Никшич през март 2021 г.

В черногорския политически дискурс бе включен фактически неточен и необоснован в исторически план наратив за „черногорския национализъм“, пласиран от сръбските националисти, както и от мрежа от медии и „граждански ориентирани интелектуалци“, активни в социалните мрежи.

Освен това стават ясни и други инструменти, които допринасят за мълчанието на гражданското общество относно потискането на черногорската идентичност.

Третата част на документа обяснява защо съвременна Сърбия като фактор на нестабилност на Балканите не може да бъде партньор на Запада, докато не загърби дестабилизиращите си практики.

Представено е вредното руско и китайско влияние в Сърбия и аргументите, че сръбските властови структури гледат на него като на трайно желано. Следователно Западът трябва да преразгледа и да преработи подхода си към Сърбия, като при това целта не е да призовава към постоянни „антисръбски“ действия, а напротив.

Аргументите са, че само чрез реалистичен поглед върху ролята на Сърбия и последователна реакция Западът в крайна сметка може да помогне на сръбското общество да се демократизира и да бъде изградено върху искрени европейски основи, което досега не се случи. Това означава, че Западът трябва да приеме факта, че сръбската държава и общество са пленници на исторически разработената и консолидирана властова структура, която дестабилизира региона и гледа на Запада като на съперник. Тогава това би могло да е последното парче от пъзела за стабилността на Западните Балкани.

В последния четвърти раздел са представени препоръки към ЕС, САЩ и НАТО, както и към прозападните политически сили в Черна гора, за това как да се подходи към агресивния сръбски национализъм и дестабилизиращата му роля на Балканите.

Авторите подчертават, че датата, на която е завършен анализът – 21. май 2021 г., не е случайно избрана. Желанието им е било да имат конкретен принос в 15-годишнината от възстановяването на държавността в Черна гора. В същото време целта им е да предупредят черногорската общественост и международната общност, че опасността от нестабилност в Черна гора и региона, причинена от Сърбия, е не по-малко актуална, отколкото през 90-те години на ХХ век.

Напротив, възходът на духовния сръбски национализъм в Черна гора през 2019 г., повторното обявяване на „излаз на Сърбия на море“, неотдавнашното разпространение на нон-пейпъра, който чертае нови граници на Западните Балкани и последният отказ на сръбския президент Вучич да подпише декларацията за ненарушимост на границите в региона на срещата на върха на Процеса "Бърдо Бриони" показва, че тази заплаха все още съществува.

Авторите на анализа подчертават, че като граждани на Черна гора, които имат познания за регионалните и международни възможности и политика, техен дълг и задължение е да посочат основните заплахи за оцеляването на Черна гора като гражданска, мултиетническа, мултирелигиозна и мултикултурна държава, настоящ член на НАТО и бъдещ на ЕС. „Надяваме се, че много други местни, регионални и международни експерти, загрижени за стабилността и евроатлантическото бъдеще на Западните Балкани, ще ни последват”, пише в края на материала.

 

 

-----------------------------------

Бел. ред. Анализът на „Антена М“ е предоставен със съдействието на БГНЕС

 

 

   


 

imunj

12659614 1036633103064017 1199327596 n