Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Старозагорското клане е най-масовият геноцид в българската история

sveaГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Стара Загора се поклони пред паметта на жертвите православни християни, загинали при разорението на Стара Загора от турците и последвалото жестоко клане през страшното лято на 1877 година. С литийно шествие старозагорци се отправиха към Мавзолея–костница „19. юлий 1877”, където свещеници отслужиха заупокойна молитва за всички над 16 000 убити. Поклонението бе организирано от Община

Стара Загора и Старозагорска света митрополия. От 19. до 21. юли 1877 г. продължава старозагорското клане, извършено от редовната армия на Сюлейман паша, албанския башибозук и черкезите, командвани от Дай Ахмед и чирпанските цигани. Актовете на садизъм са ужасяващи. Бременните жени са разпаряни и от коремите им са вадени неродени деца. Хора са нанизвани на шиш и печени като човешко чеверме. Българи са одирани живи, а кожите им са напълвани със слама и са окачвани по дърветата. Много са полети с газ и изгорени живи. Други са горени на жертвеници, има разпънати на кръст и приковани. Турските изверги палят огън върху гърдите на пленените нещастни българи и варят на тях в джезвета кафе. Млади жени са карани голи да играят кърваво хоро, след което са изнасилвани зверски и убити. В църквата „Св. Троица“ са изклани 2500 души. Много от телата на избитите българи остават прави, защото няма къде да падат труповете. Изклани са и укрилите се в храмовете„Св. Димитър“, „Св. Богородица“ и „Св. Николай“. Двата храма са обстрелвани с артилерия и запалени. Общо са избити около 15 000 българи. Още 1200 души умират от глад, болести и преживените ужаси. Отвлечени са насила 10 000 млади момичета и жени в турските села и са потурчени. Други са закарани със синджири като добичета на робските пазари в Стамбул и Одрин, където са продадени на богати турци като предмети за удоволствие и работна сила. Много малко от тях се връщат след Освобождението.

 Това е най-голямото документирано клане в българската история. Стара Загора – град с хилядолетна история – е напълно разграбен и изпепелен до основи. Той остава пет месеца в ръцете на турците, които продължават своите безчинства и неописуеми жестокости. Околните български села имат същата трагична съдба.

В боя за Стара Загора опълченските дружини дават убити и ранени 21 офицери и 550 долни чинове. Турските загуби в боя възлизат на 1500 убити и ранени.

Ето и автентичните свидетелства на очевидеца даскал Петър Иванов, записани в неговите „Възпоменания от разбърканите времена“ от 1885 г. допълват цялостната картина на Старозагорското клане. Тогава той посещава града след напускането му от евреите и турците, които са го оглозгали като лешояди: „Беше късно, като влязох в града. Но какво думам? Град нямаше вече… То беше само един куп от развалини от страшни, по-страшни. На другия ден излязох да обходя развалините. Само скръбни сцени видях. По улиците само кости и глави, кости и глави на 14 000 души изклани мъже и жени от „героя“ Сюлейман паша.

Нищо не виждаше човек освен кости и глави, а тук-там гъсти женски коси, които окапали от изгнилите женски глави… Черквите изгорени, опозорени… пълни с изгнили человечески трупове. Черквите „Св. Троица“, „Св. Богородица“ и „Св. Николай“ с трупове, разрушени и дупките от гюлетата (снарядите) още се забелязваха тук-там. Само „Св. Димитър“ беше оцелял, защото беше здраво озидана, само отвътре беше изгоряла.

На третия ден от пристигането ми в Стара Загора обиколих околностите на града, особено баира, наречен Аязмото. Тук аз видях нови дири от най-безчеловечни свирепости. Освен много кости и глави, които се срещаха на всяка крачка, на едно дърво видях, че виси цял един човешки скелет. Обесеният нещастник се сплул на дървото, без да е имало някой да го снеме, и само скелетът му беше останал. Току при края на града видяхме жертвеници, дето живи хора са били горени от „героите“ на Сюлейманпашовата войска. По-нататък друго възмутително зрелище. На клона на едно дърво висеше изсушена една кожа. Повзрях се в нея и за голямо мое удивление видях, че това беше человеческа кожа, от която заключих, че притежателят ѝ трябва да е бил дран жив. Тази кожа после се тури в спирт и когато един английски кореспондент мина през града ни, дадохме му я да я занесе подарък на Биконсфилда. Англичанинът я взе и я занесе със себе си…“

 

klsa 

 

 

  

 

 

sa

imunj

12659614 1036633103064017 1199327596 n