Гласът на България

Национален новинарски портал

 

 

 uubb

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

С гилотини и народни съдилища не се постига нищо добро

gilИван Стамболов - СУЛА

Трудно може да се каже нещо хубаво за насилието. Насилието има за цел да парализира свободната воля, а без свободна воля човекът не е човек, защото не може да изпълни предназначението си. Така е на теория. На практика обаче животът е пълен с насилие под някаква форма, особено ако решим да наричаме „насилие“ всяка принуда. Понякога насилието е за добро. Децата ги лекуват насила и така

спасяват живота им. Наказанията, които раздава правосъдната система, също са насилие. Волята на мнозинството над волята на малцинството, което е

философията на демокрацията – и то е насилие.

От няколко дни медиите трещят от кадри с полицейско насилие по време на протестите миналата година. Трещят с такава сила, че Парламентът свика извънредно заседание, а политиците се възпламениха. Но хайде да опитаме да не гледаме кадрите с насилието с възмутените очи на свободолюбивото гражданство, не защото не бива, не защото не си струва, а защото го правят всички и то с желание и енергия. Нега потърсим друга гледна точка, защото, както многократно сме казвали, нищо на този свят не се случва само по една причина, нe води само до един резултат и няма само едно обяснение. Тоест да приемем, че се съгласяваме с всичко, изречено за кадрите с насилие, и че добавяме още нещо.

Защо кадрите се появяват точно сега, между връчването на първия и на втория мандат? Къде бяха цяла година? Нали служебният кабинет щеше да разследва, да разкрива, да заклеймява? Нима полицейското насилие не е нещо достойно за заклеймяване, та го крием толкова време? Хаджигенов бил се мъчил да получи кадрите от миналия юли (очевидно е знаел, че съществуват), обаче не му ги давали. Кой не му ги дава: МВР, което е част от служебното правителство, или НСО, което също е на подчинение и отчет при Президента?

От своя страна пък ДБ хвърлят всичко върху Главния прокурор, той бил виновен за укриването на записите. Какво да се прави – всеки тича по своята си писта, ДБ трудно мислят за нещо друго, освен за тяхната пуста правосъдна реформа. За тях Иван Гешев е дразнител и обект на крайна омраза, какъвто е Бойко Борисов за президента Радев. Един се е фиксирал в това да е президент, друг – да е главен прокурор. Когато личната омраза се превърне в политически мотив, нещата не отиват на добре, всичко се изражда. Дано да го разберат и лидерите, и

техните адреналинови апологети

в социалните мрежи.

Хунвейбините ще кажат: „Който подлага под съмнение медийната злоупотреба с кадрите, той одобрява и подкрепя полицейското насилие“. Няма такова нещо. Обаче такова е мисленето на хунвейбините – ако някой има някакви забележки към Червената армия, значи е хитлерист.

Очевидно моралната страна на въпроса не интересува никого. Интересна е само политическата. И то само тази политическа страна (трябва да го кажем с голямо прискърбие), която е в интерес на една единствена личност – на Румен Радев. Защото определено налудничавата ситуация и истеричната атмосфера, която нагнетява служебния кабинет, не е в интерес на общия политически процес, не е в интерес на парламентарната република. В интерес е само на преизбирането на Радев, през което изглежда минават както болните му властови амбиции, така и страховете му.

Краткосрочна цел на цялата операция е да няма правителство с ГЕРБ. Това значи, че е много трудно да има каквото и да е правителство, а пък то от своя страна означава, че служебното такова ще продължи да действа като предизборен щаб на Радев „оттук до края на света“, както пееше Коста Карагеоргиев (Бог да го прости!) във филма „На всеки километър“. Малко по-дългосрочната цел е да се дискредитира ГЕРБ с оглед на ставащите все по-вероятни трети рекордни извънредни парламентарни избори. Очевидно ГЕРБ все още не е електорален труп и още трябва да се бъхти по него.

Не са само снимките. Те са поредният епизод, който на свой ред ще бъде забравен и разтворен в общия кален поток на омразата. В случая важен е принципът, защото както подходиш към света, така и светът ще подходи към теб. Големият грешник и апологет на гордостта Ницше беше казал: „Ако твърде дълго се взираш в бездната, бездната ще се взре в теб“. И е прав, очевидно има болезнен личен опит с бездните.

Когато говорите на масите (публиката, избирателите, народа, суверена), постарайте се да харесват вас, вас да обичат, а не да мразят опонента ви, дори и да заслужава порицание. Организираното омаскаряване е белязало политическите ни нрави още от втората половина на 19. век и не е донесло нищо добро. Не ставайте като онзи плочкаджия, който вместо да ви направи банята с усмивка на уста,

не спира да псува майстора преди него.

И не бързайте да ме изкарате гербаджия, защото освен няколко лични познанства нямам нищо общо с тази партия. Най-лесно е да се каже „този е на хранилка“ и думите му да се игнорират априори. На хранилка ли са всички фуриозни либерални коментатори в интернет? По тяхната собствена логика – да. Но всъщност повечето не са. Просто си вярват и това е редно да се уважава.

Всичко казано по-горе го мисля и съм го мислил и за всеки друг – и за Царя, за когото се издумаха невероятни неща скоро след като го посрещаха на Орлов мост с цветя и песни, и за Орешарски, чиято снимка като череп разнасяха умнокрасивите по протестите (помните ли?). Мисля го и за Костов, към когото, немного след героичното справяне с Виденовата криза, тогавашният президент Петър Стоянов се обърна с думите: „Иване, кажи си“. Не смятам за правилно да се демонизират дори Луканов и Виденов. Днес мразите Борисов, към когото през 2009 очите ви бяха обърнати с надежда. Утре ще мразите Трифонов, или който там се случи. С гилотини и народни съдилища не се постига нищо добро. Вярно, заради хунвейбините ГЕРБ започват да ми стават симпатични. Но заради хунвейбините започват да ми стават симпатични и БСП и ДПС, а това вече е тревожно.

Да гониш злото със зло

означава да му правиш услуга.

Злото иска не само да ти причини нещастие, но и да събуди у теб желание да причиняваш нещастие на другите. Когато успее, злото е изпълнило задачата и е постигнало мечтата си. Чуйте какво казва епископът на Антиохия Флавиан на император Теодосий Велики през 388, когато е отишъл да го моли за милост след метеж в града:

„Ето ти си силен, а гражданите на Антиохия са слаби, повалени са от бесовете. Ако искаш да накажеш устроилите това демони, покажи още по-голямо благоволение към нас и отново запиши нашия град в числото на първите, любими на теб градове. Ако го разрушиш, разореш и унищожиш, така ще направиш само това, което бесовете отдавна са искали, ще изпълниш тяхната воля; но ако оставиш гнева и отново обявиш, че го обичаш, както си го обичал преди, ще им нанесеш смъртна рана и ще ги подхвърлиш на най-тежко наказание, показвайки, че замисълът им не само не е имал успех, но е станало противното на това, което са искали те“.

Нека постъпваме винаги противно на това, което искат бесовете. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

 

---------------------------------

Бел. ред. Предишната публикация на този коментар е в авторовия блог „Ъплоуднати постинги за делитване“

 

 

   kdjfsj

imunj

12659614 1036633103064017 1199327596 n

aaasdaq