Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

За еврокомисарката, която поиска да отмени Коледа

rojdИван Стамболов - СУЛА

„И внезапно се яви с Ангела многобройно воинство небесно, което хвалеше Бога и казваше: слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!“

(Лука 2:13,14)

    От известно време насам-натам из този стар и грешен свят е модерно да се прави „факт чек“.

Тази дейност е нещо като услуга, която се предлага на уязвимия читател, зрител или друг някакъв ползвател на медийна информация, за да може той да се ориентира дали дадено съобщение е истина или лъжа. Трогателно е. Трогателно е, защото ако аз например реша да разпространявам фалшиви новини, ще си направя два сайта – един новинарски и един „факт чек“. Първият ще публикува лъжите, а вторият ще удостоверява пред публиката, че са истина. „Това е минало през „факт чек“ – важно ще поклати глава средният глупак и ще ви погледне малко изотгоре, защото той знае истини, които вие не знаете, факти, които са преминали през чек.

На факт чек от едноименния сайт бе подложена и новината, която разказва как

някоя си Елена Дали – еврокомисар по равенството

(какви комисариати само!) – поискала отмяната на Коледа. Въпросната Елена Дали е малтийски политик и е заемала поста министър на социалния диалог, потребителските въпроси и гражданските свободи (какви министерства само!) при Ордена на йоанитите хоспиталиери. Новината била разпространена на 17. декември от Маноил Манев (депутат от ГЕРБ) в негово парламентарно изказване във връзка с почивката на народните представители по коледните празници.

Въпросният сайт factcheck.bg се хвърли да доказва, че това е „подвеждаща“ новина и никаква еврокомисарка не иска да отменя никаква Коледа. Каква била истината всъщност? Истината била, че: „В проекта на документ се предлага европейските институции да заменят използването на израза “Коледни празници” с просто “празници”, като целта е да се чувстват приобщени и гражданите на Европейския съюз (ЕС), които не изповядват християнската религия. Никъде в документа не е предложено да се “отменя” Коледа като празник, както твърди депутата от ГЕРБ Маноил Манев“.

Е, кажете ми сега: да замениш едно нещо с друго не означава ли да го отмениш? Когато през 1946 онзи печално-скандален референдум замени монархията с република, мигар не отмени монархията? Да замениш израза Рождество Христово (или Христова меса, както наричат Коледа на много места на запад) е все едно аз да затворя кръчма за рождения си ден, да поканя приятели и познати и изведнъж на вратата да цъфне пъстра тълпа неформали и „куиъри“, за да ме убеждава, че това не е „рожден ден“, а просто „ден“, че не е „частно парти“, а просто „парти“ и че този празник не е само мой и на приятелите ми, а и на всички тях. Ние натискаме ли се да щракаме весело с пръсти по Рамадан в чест на разкриването на Корана пред Мохамед? Не, не се натискаме, защото ги уважаваме.

Тоест новината на Маноил Манев хич даже не е подвеждаща, за голямо съжаление на сайта factcheck.bg. Предложението наистина е било да се отмени Коледа и слава Богу, че е било отхвърлено с някакви остатъци от самоуважение у брюкселската бюрокрация.

Даже папата при цялата си толерантност

и политкоректност е бил потресен.

Но от друга страна Рождество Христово е празник на цялото човечество, дори и човечеството, начело с номиналните християни, да е забравило какво точно празнува. А то празнува следното: Рождеството е домостроителният акт на Боговъплъщението, когато божията природа се съчетава с човешката – „две природи неслято, неизменно, неразделно и неразлъчно“ (Халкидонски догмат, 451 г.), за да може едната да очисти (изкупи) другата. Човечеството е паднало в първородния грях и самò не може да се изкупи, а единствено в синергия между своята свободна воля и Божията воля и благодат. След Боговъплъщението (Рождеството, Коледата), последвано от кръстната смърт и Възкресението, неминуемата смърт е победена, портите адови са строшени, човечеството е изкупено и всеки е получил възможността чрез вярата си да се богоуподоби и да наследи вечността. Как да не празнуваш това!

За съжаление това виждане не се вписва в тоталитарната глобалистична философия на равенството, която всъщност не е нищо повече от философия на еднаквостта. Тази философия много успешно я описва анекдотът, дето на умните трябвало да се забрани да мислят, за да не накърняват чувствата на глупаците, да не ги дискриминират. Човекът се възмущава, когато му намекнеш, че не е най-прекрасното същество във Вселената. Той е убеден, че се е родил добър с единствената цел да бъде щастлив – да се забавлява, да пазарува, да мърсува по малко и от време на време да се възмущава, че не е получил всичко, което му се полага. Но нали, щом си се родил съвършен, от нищо няма нужда да бъдеш спасяван, най-малко от себе си! И нали със смъртта всичко свършва и ти оставаш да живееш, образно казано, единствено в спомените на близките си или на признателното човечество, ако си дал някакъв фундаментален принос! Ако нямаш нужда от поправяне и ако след смъртта не ти предстоят никакви проблеми, а само небитие, то каква нужда имаш някой да те спасява и изкупва? Никаква. И ето как Коледата става необяснима.

След като стане необяснима, идва ред да стане и ненужна, а после даже и вредна.

Защо пък вредна, ще попитате.

Ами защото връзката (religatio, religio) с Бог прави човека свободен и трудно податлив на светската власт и организираните от нея обществени мероприятия. Ако човек вярва в Бог, трудно ще повярва на всички глупости, в които го карат да вярва. Има и друго. По някаква причина християнската цивилизация (която вече е преобладаващо протестантска, а в протестантството е останало малко християнство) полага неимоверни усилия да заличи себе си. Това е фундаментът и на икуменизма – да се фокусираме върху нещата, които са общи за нас, по които си приличаме, а пък да игнорираме нещата, по които се различаваме. Христос Бог ли е, Богородица имала ли е първороден грях – ето такива неща не били чак толкова важни. А християнските догмати прокарват ярки граници и установяват непреодолими различия. Какво е общото между един християнин, един кришнар и един сциентолог? Това, например, е грижата за климата. Тази грижа е всеобхватна и похвална. Какво е различното? Вярата. Затова да забравим за вярата. Не знам само защо не настояваме мюсюлманите да забравят за своята вяра, защо поощряваме кришнарите, а със зъби и нокти драпаме да обезверим християните.

От Коледата, от Рождество Христово и бездруго вече е останало само името. В дните на постите се вихрят всички фирмени партита, където, леко пийнали, пощипваме колежките по задниците и споменът за тези пощипвания ни топли до следващата пролет. В дните на постите се олюляваме под гроздовете торби с покупки от мола, до който едва сме се добрали, чакайки с часове да се вмъкнем в подземния паркинг. В дните на постите разкъсваме със зъби сочни пържоли в ресторантите, където сме влезли след надлежна проверка на фалшивия ни зелен сертификат, а на Бъдни вечер старателно броим постните манджи на трапезата, да не би да се окажат четен брой, защото това би било в противоречие с традицията и българщинàта. Има и мистични преживявания – духът на Коледа. Как така бе, госпожо еврокомисар, ще отнемете духът на Коледа от американците! Всъщност вие на американците нищо не можете да отнемете, на тях има кой да им отнеме всичко.

Какво е духът на Коледа –

червените тирове на Кока-Кола,

които блещукат с милионите си лампички по тесните улици на нашето градче, а пък децата ги гледат в захлас, залепили луничави нослета о замръзналото стъкло на прозореца? Какво е духът на Коледа – мама и татко, дето се разведоха миналата година, да се съберат пак и да ми родят братче? Защо пък не? По Коледа стават чудеса.

Да, от Рождество Христово е останало само името. А ето че вече искат да откраднат и него. Но няма да стане. Както казва поговорката: дяволът оре и сее, но накрая Господ идва да жъне. И никакви малтийски еврокомисарки по равенството, които считат коледните празници за „недостатъчно приобщаващи“, няма да променят това.

Всяка година по това време обичам да припомням думите на Гилбърт Честъртън от книгата му „Св. Тома от Аквино – Немия вол“:

Рождеството не е просто повод за весела компания. Не е само индуистко мирно събиране, нито само скандинавско зимно пиршество. В Рождество Христово има нещо дръзко – нещо, което прави резките камбани в полунощ да звучат като славните оръжия в току-що спечелена битка.

 

------------------------------------------

Предишната публикация на този коментар е в авторовия блог "Ъплоуднати постинги за делитване".

 

  

 lfswt

   ukraynna

imunj

12659614 1036633103064017 1199327596 n

aaasdaq