Гласът на България

Национален новинарски портал

 

 

 gg

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Чувствам се много добре в България и смятам да остана, признава Вибке Байхе

frfБиляна МИХАЙЛОВА

Те дават на нуждаещите се не просто храна, а и грижи и надежда. "Учим се какво е милосърдие, състрадание и истинското значение на думата любов", казва за Вибке Байхе от инициативата "Камионче за топла храна". "България е една от най-хубавите страни, които съм виждала - с уникални традиции и ценности, с прекрасна природа. А българите, които имат огън в душата, за разлика от германците, не

живеят, за да работят - работят, за да живеят. Чувствам се много добре в България и смятам да остана", казва Вибке Байхе, която вече от почти десет години предпочита да живее в Южна Европа, отколкото в Северна Германия. Не само се е вписала отлично на новото място, но и всячески се старае да се включва пълноценно в живота на България и на българите – в културен план, но не само. 

 

ДВ: Последната инициатива, с която сте се заели, се казва „Камионче за топла храна“. Предназначена е за болни и нуждаещи се, нито един от които не връщате – така казвате. Как гледате на опашките от хора, за които вие сте един вид спасение?

В. Байхе: Гледам на тези опашки със състрадание и осъзнавайки ясно, че всеки от нас би могъл да попадне в ситуация, от която не вижда изход. Да се ангажирам в мисията заедно с всички приятели от „Доброволците на Свв. Георги“ е моят начин да покажа благодарността си за това, че се събуждам всяка сутрин на топло, че имам храна в хладилника, дрехи, които да облека и т.н. Това може да звучи тривиално, но всъщност е нещо важно, което ни припомня, че когато човек има на какво и на кого да се опре, може да се огледа и настрани, и нагоре, и да има своето достойнство и възможности. Ние например си повтаряме, че даваме не просто и не само храна, а по-скоро надежда и грижа и се учим на това що е милосърдие, състрадание и истинското значение на думата любов.

За мен е истинско откритие, че разнородна група хора с най-различни занимания и професии - домакини, чиновници, адвокати, програмисти - преди повече от две години са се обединили в желанието си да помагат на болните и нуждаещите се. Това е една истинска гражданска инициатива, което много ме радва, защото показва колко действени са българите и какъв добър усет и отговорност имат за живота в общество. Думите “солидарност”, “милосърдие” и красивата дума “странноприемство” (т.е. да приемаш странника и да го приютиш) са дълбоко присъщи на българската душевност. Много е вълнуващо в един свят на отчуждение и студена пресметливост да видиш такива самоотвержени и вдъхновяващи хора като "Доброволците на Свв. Георги" да отделят време, усилия и средства и вече близо две години без прекъсване да се грижат за над 1 200 души месечно с храна, медицинска и дружеска подкрепа в трудностите. Инициативата “Камионче за топла храна” е може би най-известната от дейностите им, всъщност дейностите ни, защото и аз с радост съм една от "Доброволците на Свв. Георги". Мечтата ни е да имаме възможност да даваме топла и прясно сготвена храна, при спазване на всички законови изисквания, особено сега, през тази студена зима. През platformata.bg сме събрали над 21 000 лева от целевата сума от 35 000 лева за покупка, оборудване и регистриране на камиончето и силно се надяваме по Коледа с помощта на още няколко души, може би и ваши читатели, тази мечта да се сбъдне.

Каня всички читатели да се включат в каузата на "Доброволците на Свв. Георги" на www.dobrovolcite.bg или всеки вторник, петък и неделя от 18.30 ч., вляво от арката на Александровска болница, до метростанция “Медицински университет” на линия М3.

 

ДВ: И в случая с болните и нуждаещи се хора, и в случая с културата, за чиято подкрепа също сте работили в България, става дума за сфери, в които на държавата не може да се разчита достатъчно. Как се отнасяте към този факт?

В. Байхе: Бих искала в отговор да дам пример от родното си място в Германия, в което без доброволци нямаше да има пожарна. По-лесно е да прехвърлим отговорността на някого другиго, отколкото ние да я поемем. Да се ангажираш със своя лична кауза е граждански дълг, който всеки от нас е длъжен да изпълнява доколкото му е възможно, и това е същността на гражданското общество, за което толкова се говори - да бъдем действени, отговорни и съпричастни към останалите. Държавата всъщност сме всички ние - тя не е нещо абстрактно или сбор от различни институции. Щом го осъзнаем, много от поводите ни за критики и недоволство биха отпаднали и бихме се старали повече да помогнем и на околните, и на себе си. Никой няма да дойде отнякъде и да ни реши проблемите с вълшебна пръчка - нужно е старание, работа и постоянство и ние в доброволстването виждаме един малък модел на живо и действащо общество. И той работи доста добре, въпреки трудностите, защото всички имаме обща цел и вдъхновение. Същото може да се приложи и във всяка друга област - икономика, политика, образование и т.н.

 

ДВ: Междувременно сте научили много за България – даже си представям една Ваша бъдеща книга. Нещо повече – вече се определяте като българка, очевидно българският свят Ви е спечелил. Намирате ли го за много по-различен от германския? И ако едните могат да вземат нещо от другите и обратно, какво би било то?

В. Байхе: Наричам България втора родина. Човек, който е далеч от вкъщи и трябва до някаква степен да се справя сам, расте със задачите и опита си. Имам голям късмет, че винаги съм била и все още съм заобиколена от правилните хора, които винаги дават едно рамо в случай на нужда, както се казва.

За книгата - бих я кръстила „Метаморфози и просветление на чуждия Аз“. Научих се на неудобни истини, разбрах себе си и най-вече осъзнах, че любовта, търпението и смирението са необходими в ежедневието на всеки човек. А що се отнася до германците и българите, нито един от двата народа не стои по-горе в класацията. Уморих се от сравнения и съревнования за това, кой е по-, най- и по-най. Какъв е светът и средата, в която живеем, зависи главно от нашия мироглед. Добри хора съществуват на всички географски ширини и всеки се дефинира чрез своята специфична културна идентичност. Именно тя прави всеки народ уникален.

 

ДВ: Неизбежно е да Ви питат: ама защо България? Вече знам Вашия отговор – а защо не? Както и извода Ви, че в Германия мислят за България в стереотипи: „най-бедната страна в ЕС“. Има ли как да бъдат разбити без някой от Германия непременно да се засели в България, за да установи на място какви са нейните достойнства?

В. Байхе: Моят отговор е - с търпение и работа. Когато организмът е здрав отвътре, той излъчва и навън. Т.е. за добрата репутация в международен план трябва първо да се работи усилено вътре в страната. Виждам добро бъдеще, ако и гражданското общество, и правителствените институции заедно работят за общото благо.

 

ДВ: Все пак не може всичко в България да Ви харесва – кои са българските минуси, макар да забелязвам как гледате на всичко с розови очила?

В. Байхе: Розовите очила съм ги свалила отдавна - виждам недостатъци в себе си, както и в другите хора. Нещо, което научих тук, е, че нямам право да съдя другия за грешките му. Разбира се, има неща, които не ми харесват, но коя съм аз да осъждам? Както казах и преди, научих се на търпение и смирение. Благодарна съм за това и за всички плюсове и минуси в живота ми.

 

ДВ: В дни като тези пожеланията са традиция - всеки естествено се надява да се сбъднат и новата година да е по-добра от старата. Какво можете да пожелаете на новата си родина и на нейните хора? От какво имат нужда най-вече?

В. Байхе: Пожелавам на всички спокойствие, здраве и търпение. Искам всички да знаят, че най-доброто все още предстои, просто трябва да го поискаме от самите нас. Често се забиваме в незначими посоки и не виждаме изход. Пожелавам на всички да намираме своя път и своята кауза, за да сме щастливи и благословени.

 

 -------------------------------------------------------

Вибке Байхе е родена в Хале на река Зале, завършила е руска филология и немски език за чужденци. Пристига в София да го преподава в Техническия университет за десет месеца, но вече десет години е в България, където смята и да остане. През 2016-а година създава „The Art Foundation", за да стимулира българската култура. Поради епидемичната обстановка, за момента тази дейност е преустановена. Вибке Байхе работи в частния сектор и е активен член на "Доброволците на Свв. Георги".

Заглавието е от редакцията.

 

 

   

imunj

12659614 1036633103064017 1199327596 n

aaasdaq