Гласът на България

Национален новинарски портал

 

 

 gg

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Необрежневизмът на Путин. Руският тоталитаризъм като Кашчей Безсмертни

azaqqatvПетър МАРЧЕВ

„Аз нали ви казах?!“ Това е сакралната фраза, с която всички пророци /от махленски или библейски мащаб/ „трият сол“ на главите на своите маловерни слушатели, които не са повярвали на техните пророчества. Да, това е звездният миг за всеки прогностик, ако използваме този по-съвременен термин. Този увод бе необходим, за да се похвалим и ние, списващите новинарския портал „Гласът на България“,

със своите прогностични попадения. Знаково е, че последният вариант на долния текст бе завършен в малките часове на 24. февруари 2021. Тоест, точно една година преди предсказаната от нас голяма война на путиновия режим. В интерес на истината, нашите очаквания бяха, че мишена на руската военна инвазия ще бъде Турция. Но за тривековните руски апетити спрямо Проливите ще говорим по-късно…

 

 =========================

На 8. август 1971 година съветският писател Александър Солженицин се разхожда по главната улица на град Новочеркаск, заедно с един приятел. Белетристът е дошъл тук от Москва, за да събира материали за новата си книга. Двамата влизат в един гастроном и Солженицин застава на опашката в сладкарския отдел. Плътно зад него се сбутват двама души, единият е невисок, късо подстриган, сравнително млад мъж в светъл костюм. Бавят се неповече от 2-3 минути и излизат; по-високият се усмихва доволно и казва многозначително: „Това е, край, дълго няма да откара!“ Минути по-късно лявата половина на тялото на писателя се покрива с болезнен обрив, появяват се огромни мехури с диаметър 15 сантиметра. Солженицин се чувства все по-зле и приятелят му го натоварва на обратния влак за Москва. Лекуват го частни лекари, като тежкото състояние продължава близо три месеца. Все пак, белетристът оцелява. Съгласно заключението на доктора на медицинските науки и ръководител на Републиканския център за лечение на остри отравяния Евгений Лужников симптомите на болестта на Солженицин са характерни за кожно отравяне с рицин…

Напомня ли ви този епизод на една друга случка?

Разбира се,

покушението над Навални…

Но нека останем, засега, при Солженицин. Той прописва късно, след като е минал през ада на сталинския ГУЛаг и раковите болници. Чак на 44 години става известен с един от първите си разкази. През 1962 „Един ден на Иван Денисович“ е публикуван в списанието „Новый мир“; в него писателят, преживял 8 години в лагерите, описва с поразителна откровеност бита на политическите затворници в ГУЛаг. До публикуването на „Иван Денисович“ темата за лагерите в съветската литература е абсолютно табу. Солженицин успява да пробие, благодарение на политиката на Хрушчов за развенчаване култа към Сталин. Но през 1964 година на власт идва Леонид Брежнев, който тихомълком реабилитира сталинската епоха, въпреки ужасяващите ѝ репресии. Това да ви напомня нещо?

Да, след 20 години управление на Владимир Путин, убиецът на близо 20 млн. съветски хора – Йосиф Джугашвили – отново е на почит. Даже в открития миналото лято централен храм на Въоръжените сили в Москва образът му грее от черковните стенописи!

Рецидивите от брежневисткото

минало не спират дотук.

След като екипът на Навални засне и публикува филма за черноморския дворец на Путин, оказа се, че Владимир Владимирович се е сдобил и с втори палат на брега на Черно море. Недалеч от Ялта. Правителствената вила „Глициния“, която се намира на морския бряг в Крим, е построена през 1955 година по нареждане на Хрушчов. После става любимо място на Брежнев, който плува по 2-3 часа в морето, съпровождан от десетина плувци и гмуркачи от личната му охрана. А след това разпуска, ловувайки из резервата. Там се среща с Ричард Никсън през 1974 година и позира за съветските „журналисти“, полегнал в шезлонг. „Глициния“ изкушава и новия господар на Кремъл, и то още по време на първия му мандат – през 2004 година. Тогава Путин се опитва да си купи вилата, но украинските власти го отрязват под предлог, че това е национален природен резерват. Ако сделката не се бе провалила тогава, може би и Крим все още щеше да е украински. Това – в рамките на шегата.

Но очевидно Владимир Владимирович трудно се отказва от поставените си цели. Така понастоящем се оказва, че „Глициния“ и прилежащата ѝ огромна територия /предимно лесопарк/ вече са собственост на някой си московчанин Янис Ерманис, треньор по някакво непопулярно виетнамско бойно изкуство. Впоследствие журналистическо разследване открива данни, че зад покупката от 1,2 млрд рубли стои банка „Россия“, известна и като „банката на Путин“.

Каква е поуката за нас?

Ако някога В. В. Путин поиска да купи имот в България – трябва да продаваме спешно, без да се замисляме. Защото току-виж държавицата ни осъмнала като задунайска губерния. След референдум, разбира се…

И още една аналогия с епохата „Брежнев“. Която предизвиква смях, но е възможно и да умили някого, връщайки го в пионерското му детство. В руските училища ще се върнат някогашните „дружинни ръководителки“, които ще обясняват на децата да не ходят на забранени политически мероприятия. Проектът официално се нарича “Навигатори на детството”. Решението е взето от сивите кардинали в Кремъл след вълната от протести в Русия, при които полицията-милиция задържа общо над 11 хиляди души, а сред тях и най-малко 300 непълнолетни. Бъдещите съветници на директорите ще се наричат “съветници по възпитанието” и ще получават обичайната за съветническа длъжност заплата, плюс надбавка от 15 000 рубли (около 165 евро). Новото старовъведение трябва да се случи до края на годината, но в 10 пилотни региона дружинните ръководителки вече са назначени.

Какво става с Русия?

Какво ще се случи оттук нататък в/с Руската федерация?

„Можете ли да познаете как се нарича главната заплаха за режима на Путин? – пита руският политически наблюдател Григорий Голосов и отговаря – Именно Владимир Путин представлява главната заплаха за дългосрочното оцеляване на сегашния политически режим!“

Според шведския политолог проф. Ст. Линдберг, на дълъг живот могат да разчитат само тези електорални авторитарни режими, които успеят да институционализират неопределеността. Тоест те не просто печелят изборите, а ги печелят така, че у населението се създава илюзията за истинска политическа конкуренция. Владислав Сурков бе човекът, който създаде настоящата политическа система в Русия – с „общонационален лидер“ и покровителствана от него „партия на властта“, внимателно отгледана „системна опозиция“ и със също толкова внимателно маргинализирани „извънсистемни опозиционери“.

„За последен път Путин игра според правилата на сурковската система през 2008 година, когато предаде, макар и фиктивно властта на Медведев. След този момент Владимир Путин постави интересите на своята лична безопасност над оцеляването на политическата система“, твърди Григорий Голосов.

Така се роди сегашният Необрежневизъм.

Най-болезненият признак, най-грозният щрих от лицето на брежневизма бе войната в Афганистан – с хилядите безсмислени цинкови ковчези и почернени семейства. Путин се уподоби на Брежнев и в този аспект – с анексирането на Крим и необявената интервенция в Източна Украйна. Но това не е всичко - когато популярността на актуалния московски режим неизбежно падне под един критичен минимум, новият генсек ще извади от ръкава последния си коз и ще разпали нов военен конфликт.

Истинска война.

Само и само да остане на власт…

Запомнете това!

 

1:15 ч., 24.02.2021

 

-----------------------

Eто и доказателството, че не си ги измисляме - първоначалният вариант на прогнозата ни, публикувана на 2.02.2021 година под заглавието "Необрежневизъм в действие"

 

 

  

 tgt

 

   Fluida

imunj

12659614 1036633103064017 1199327596 n

aaasdaq