Гласът на България

Национален новинарски портал

 

 

 gg

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

ИТН е инженерен проект на българското задкулисие, твърди проф. Огнян Минчев

slaДимитър ГАНЕВ

От партия ИТН посочиха причините си за напускане на коалицията. Но има и други: те вероятно са свързани с отношенията с руските фирми, които са в основата на корупционната пирамида в България, казва в интервю авторитетният политически наблюдател Огнян Минчев. Проф. Минчев е политолог, университетски преподавател и доктор на социологическите науки. Роден е през 1958 г. във Варна,

където завършва английската гимназия. Учи социология в Софийския университет, специализира в САЩ, Русия и Португалия.

 

Слави Трифонов обяви, че "Има такъв народ" се оттегля от управляващата коалиция. Смятате ли, че всички мотиви за неговия ход бяха публично оповестени?

Огнян Минчев: Не съм сигурен, че мотивите, които бяха обявени, са най-важните. Има два типа мотиви, които биха могли да доведат до подобно решение. Първият е свързан с вътрешните разногласия и конфликти в коалицията. Премиерът и финансовият министър са от едната страна, а от другата са министрите и активистите от "Има такъв народ", които имат собствени кариерни амбиции, които трябва да осъществят чрез коалицията. Разпределението на държавния ресурс по отделните ресори и лобита е стандартна причина за подобно изостряне на напрежението. Според мен, другите мотиви, които вероятно са изиграли роля, са свързани с развитието на отношенията между България и Газпром. С претенцията си за плащане в рубли руската фирма се самоотстрани от възможността да снабдява монополно страната ни с газ - нещо, което тя правеше от десетилетия. България, основно чрез премиера и финансовия министър, направи преход към снабдяване с газ от други източници или поне от различни институционални портали.

Газпром и Лукойл са две институции с ключово значение за поддържането на пирамидата на системната корупция в България. Прекратяването на доставките на Газпром не може да не е довело до истерия сред високопоставени икономически и политически олигарси. Това е изключително важна причина за скъсването на коалиционния договор и за изострянето на конфликтите.  

Съществува ли за партията на Трифонов обратен път към коалицията? И има ли някакъв политически смисъл да се търсят компромиси и договаряния с нея оттук насетне?

Огнян Минчев: Не мисля, че съществува директен път назад. Но все пак има две хипотези. Първата гласи: част от депутатите на ИТН, изправени пред перспективата да не попаднат отново в парламента след едни нови избори, могат да се отцепят от и без това рехавата им парламентарна група - тогава те биха могли да осигурят плаваща подкрепа за едно правителство. При втората хипотеза ИТН заедно с останалите опозиционни партии - ГЕРБ и ДПС - биха оказвали гъвкава подкрепа за кабинет, когото да притискат да изпълнява определени техни приоритети и интереси. През следващите дни и седмици предстои да установим дали някой от тези два варианта ще може да се осъществи.

Мнозина наблюдатели намекваха, че с част от действията си Слави Трифонов прокарва интереси на ДПС. През май движението обяви курс към предсрочни избори, а подобна перспектива днес изглежда все по-вероятна. Доколко се припокриват интересите на ИТН и на ДПС?

Огнян Минчев: Сянката на Ахмед Доган е само един от начините за формулиране на системата от зависимости в България. Проблемът е, че той неглижира някои от важните особеностите на ИТН. Тази партия е инженерен проект на българското задкулисие, в който действително участват среди, пряко свързани с ДПС. Но конкретните кръгове, които я създадоха, или най-малкото спомогнаха за създаването ѝ, имат по-широки интереси от тези на политическата структура ДПС. Това е т. нар. библиотекарско-сарайски кръг, който представлява функционалното ядро на олигархията през последното десетилетие.

През 1990-те години и в началото на новото хилядолетие ДПС беше успешен балансьор. Тази роля е любима както на Ахмед Доган, така и на по-широките кръгове около него. ИТН трябваше да изпълнява точно такава функция - в определен момент да подкрепи дадена политическа конфигурация, а когато тя вече не е изгодна, да я остракира. Точно това се случва и в момента. Зад партията на Трифонов наднича цялата инженерингова машинария на сарайско-библиотекарската групировка и българската олигархия.

Ако коалиционната формула наистина е безвъзвратно изчерпана, от коя парламентарна сила биха могли да потърсят подкрепа от ПП, Демократична България и БСП?

Огнян Минчев: Несъвместимостта на тази коалиция е заложена още в самите дефиниции на протестното движение, избухнало през 2020 като бунт срещу управлението на ГЕРБ и скрития му коалиционен партньор ДПС. Твърдението, че в България тогава се е формирала група от протестни партии, които да изтласкат партиите на статуквото ГЕРБ и ДПС, бе доста прибързано и лицемерно.

"Продължаваме промяната" има легитимно основание да претендира, че е протестна партия - доколкото изобщо е партия, както имат и от "Демократична България". Но ИТН и нейните ръководители и активисти никога не са били част от протеста. Те седяха в телевизията си, а целите им само частично се припокриваха с целите на протеста.

От друга страна, БСП е политическият първообраз на посткомунистическата олигархия и най-старият политически лобист на Кремъл в България. Човек наистина трябва да си скрие много надълбоко и много усърдно главата в пясъка, за да припознае в тази партия или в конфигурациите ѝ протестен субект, разрушаващ статуквото, борещ се срещу корупцията и премахващ олигархията.

Именно в това функционално лицемерие и самозалъгване на обединението от протестни партии, към което по-рано принадлежеше и формацията на Мая Манолова и Хаджигенов, лежи и проблемът. А сега пристига сметката, която трябва да се плати. Поне две от четирите партии във властта имат изключително малко общо с политическата алтернатива. Целта и на ИТН, и на БСП е да изтласкат партиите на статуквото от контрола им върху олигархичната пирамида, за да заемат и усвоят техните властови позиции.      

Неизбежни ли са вече предсрочните парламентарни избори? Каква е Вашата прогноза?

Огнян Минчев: Доста сложен въпрос. В един момент може да се окаже, че изборите са неизбежни и ще трябва да се проведат през есента. Но преди това ще има поредица от опити те да бъдат отлагани. В момента нито една партия, освен вероятно "Възраждане" няма интерес от ходенето до изборните урни. Ще бъде направен опит за създаване на конфигурация, която да отложи нови избори с месеци, за да мине зимата и евентуално следващите пролет и лято, най-късно през есента на 2023 вече може да има нов вот.

При едно правителство на малцинството партиите в коалицията ще бъдат подвластни на всекидневни задкулисни споразумения и претенциите на политически и бизнес кръгове. Държавното управление тогава ще бъде имитация на управление заради състезанието на тези лобистки интереси.

Вторият вариант е да се стигне до ново програмно правителство. Това е стара мечта на ДПС, към която сега може да се присъедини и ГЕРБ. Така ще се избегнат рискът и неудобството от публични политически коалиции между партиите на протеста и тези на статуквото. Тогава би се формирало едно гъвкаво парламентарно мнозинство, което преди всяко едно гласуване ще трябва да се договаря.

Третият вариант, който обаче има малки шансове за успех, е партиите на статуквото заедно с ИТН да се опитат да направят правителство в този парламент. Смятам, че ГЕРБ засега би се въздържал от подобен вариант. За ДПС не съм толкова сигурен.

 

-----------------------------------------

Предишната публикация на това интервю е в DW. Заглавието е от редакцията

 

 

  

 tgt

 

   Fluida

imunj

12659614 1036633103064017 1199327596 n

aaasdaq