Гласът на България

Борис Джонсън във важно, стратегическо интервю пред „Таймс“

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Доскоро Борис Джонсън будеше противоречиви реакции със своите изяви. По-паметливите го помнят от времената, когато като кореспондент в Брюксел си е съчинявал откровени фейк-новини за своето издание. Той беше и един от основните привърженици на Брекзит, в основата на който светът съзря намесата на дългата ръка на Кремъл. Макар че прадядо му е турчин, от началото на руската военна агресия срещу

Украйна, Борката се изявява като типичен представител на Британската империя, която никога не се е колебала дали да натрие носа на руските империалисти. Понастоящем Обединеното кралство е един от най-активните съюзници на Украйна – още повече, че Лондон има ангажимент съгласно Будапещенския меморандум да бъде гарант на териториалната цялост на Украйна, която се съгласи да предаде ядрения си арсенал на Москва. Подобен ангажимент имат и САЩ, така че путинофилите трябва да успокоят топката. Нещо повече, този Меморандум от 1994 година дава юридическо право на Вашингтон и Лондон дори да се намесят с армиите си, за да защитят украинската държава.

На 17. юни премиерът на Великобритания направи второ, необявено предварително посещение в Киев. Публикуваме в резюме неговия коментар в ТHE TIMES след визитата.

Борис Джонсън: Никога няма да бъдем в безопасност, ако обърнем гръб на доблестна Украйна

Представете си за момент, че виденията за слава на Владимир Путин се сбъднат. Да допуснем, че е свободен да задържи всички територии на Украйна, които сега са контролирани от руски сили. Какво би било ако никой не си мръдне пръста, докато той анексира завладяната територия и уплашените ѝ хора в голямата Русия?

Това ще донесе ли мир? Дали светът ще бъде по-безопасен? Ще бъдете ли вие в безопасност?

В сърцата си знаем отговора. Такава пародия би била най-голямата победа за агресията в Европа след Втората световна война. Знаем, че Путин няма да спре да разчленява Украйна. Миналата седмица той се сравни с Петър Велики и присвои на Русия вечното право „да си връща“ всяка територия, населена някога със „славяни“, доктрина, която би позволила завладяването на огромни територии от Европа, включително на съюзници от НАТО.

Междувременно, всеки диктатор по света би се почувствал окуражен да преследва собствените си амбиции със сила - и никоя нация никъде не би била в безопасност. Наистина - това ли искат хората във всяка държава?

Близо четири месеца след като Путин нахлу в Украйна и започна най-голямата война в Европа от 1945 г., Великобритания и нашите съюзници са обединени в твърдата си решимост никога да не приемат нищо от изброеното.

Какъв трябва да бъде нашият подход сега, когато войната на Путин навлиза в нова фаза? Започвам с най-важния факт от тази трагедия: украинският героизъм и саможертва спасиха Киев от бронираната атака на Русия и запазиха държавата с президента Зеленски начело.

Путин може да не го осъзнава, но неговият грандиозен имперски замисъл за тоталното завладяване на Украйна претърпя крах.

Не се поддавайте на мисълта, че по-тежката руска огнева мощ ще доведе до устойчиви руски успехи. Не се подвеждайте от мъчително бавното напредване на Русия в Донбас или от тактическите маневри назад-напред в Северодонецк.

Превземането на целия Донбас беше цел на Путин още през 2014 г., когато той подпали сепаратистки метеж и започна първата си инвазия. Сега, осем години и хиляди животи по-късно, все още не е постигнал тази цел.

Уви, неуспехите на Путин не означават, че той ще има мъдростта да отстъпи. В своята изолация, той може още да мисли, че пълното завоюване е възможно. Опасявам се, че трябва да се приготвим за дълга война, доколкото Путин прибягва към кампании за изтощаване, опитвайки се да смаже Украйна с помощта на чиста жестокост. Обединеното кралство и нашите приятели трябва да отговорят, като осигурят на Украйна стратегическата издръжливост, за да издържи, и в крайна сметка да постигне победа.

Времето е жизненоважен фактор. Всичко ще зависи от това ще успее ли Украйна да укрепи способността си да защитава територията си по-бързо, отколкото Русия ще възобнови силите си за нападение. Нашата задача е да спечелим време за Украйна.

Путин вероятно вярва в обратното - че времето е съюзник на Русия. Той смята, че безмилостната логика на преобладаващата огнева мощ в крайна сметка ще надделее, докато непостоянният Запад ще се окаже неспособен да се придържа твърдо към някакъв труден курс.

Може да не е лошо, че Путин подхранва мисълта за подобен комфорт, защото така няма да успее да приеме убедителните причини да повярва, че греши и часовникът тиктака неумолимо срещу Русия.

Ден след ден украинските полета и градове се осейват с овъглени купчини на все повече руски танкове и бронирани машини. Да бъде заменена тази техника ще отнеме години, може би десетилетия. И час по час руските сили харчат техника и боеприпаси по-бързо, отколкото заводите им могат да ги произвеждат.

Междувременно те открито се опитват да вербуват наемници в Близкия изток и Африка, издавайки отчаянието си да запълнят отворените дупки в една армия, загубила около четвърт от бойната си сила.

Докато Путин тъне в своите заблуди, Великобритания и нашите съюзници трябва да предприемем четири жизненоважни стъпки, за да спечелим време за каузата на Украйна.

Първо, трябва да осигурим на Украйна оръжия, техника, боеприпаси и обучение по-бързо от нашественика, и украинските бойци да затвърдят капацитета си да използват нашата бойна техника. Преди това нападение, в продължение на седем години, британските инструктори обучиха повече от 22 000 украински военни. Сега трябва да действаме по-бързо и да тренираме толкова хора за месеци. Затова Обединеното кралство планира да работи с нашите приятели, за да подготви украинските сили за защита на страната им, с потенциал да обучава до 10 000 войници на всеки 120 дни

Второ, ние трябва да помогнем за запазването на жизнеспособността на украинската държава. Правителството на президента Зеленски трябва да плаща заплати, да управлява училища, да доставя помощи и да започне възстановяване там, където е възможно. Това ще изисква постоянно финансиране и техническа помощ, която трябва да планираме за години напред. ЕС има жизненоважна роля и аз аплодирам лидерите на Франция, Германия, Италия и Румъния за посещението им в Киев.

Трето, Русия наложи мъртва хватка на икономиката на Украйна, блокирайки основните ѝ маршрути за износ през Черно море. Нуждаем се от дългосрочни усилия, за разработване на вече съществуващите алтернативни надземни маршрути, и да осигурим възможност икономиката на Украйна да продължи да функционира.

Най-лошо е, че руската блокада на Одеса и другите украински пристанища възпрепятства износа на крайно необходими продукти за най-бедните слоеве от населението. Докато пиша това, около 25 млн. тона царевица и пшеница - цялото годишно потребление на всички най-слабо развити страни - е струпано в силози в цяла Украйна, държано като заложник на Русия.

Това води до четвъртата точка: ние трябва да намерим начин да изнесем тази храна. Великобритания подкрепя усилията на ООН за договаряне на безопасен коридор за износ по море. Пристанищата на Украйна са от жизненоважно значение за глобалните доставки на храни и ние ще продължим да доставяме оръжията, необходими за тяхната защита.

Нито една от тези стъпки няма да даде незабавни резултати, въпреки че необходимостта от възстановяване на износа на храни едва ли може да бъде по-остра. Всичко това изисква решителни усилия от страна на Великобритания и нашите съюзници, в продължение на месеци и години.

И всички те служат на една цел. Ние трябва да подкрепим ръцете на нашите украински приятели, за да приключим тази война при условията, изложени от президента Зеленски. Това трябва да бъде определението за успех. Украинският народ даде ясно да се разбере, че не може да бъде заставен да се съгласи на по-малко от това.

По този начин ние и нашите съюзници ще защитаваме собствената си сигурност толкова, колкото и тази на Украйна, и ще предпазим света от смъртоносните мечти на Путин, и на тези, които може да се опитат да ги копират.