Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Да, Историята се повтаря като фарс

mitruГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

В началото на септември 1886 година Княжество България е в криза – княз Александър Батенберг е свален от престола чрез военен преврат. За този преврат руският историк и дипломат Сергей Татищев пише: „Азиатският Департамент (отделът на руското министерство на външните работи, отговарящ за Османската империя и за България) и неговите агенти в България не са чисти от упрек в съучастие с тях (офицерите-организатори на

преврата).“  Впоследствие е установено чрез разследване, че превратът става със знанието на министър-председателя Петко Каравелов, външния министър Илия Цанов и военния министър Никифоров. Княз Александър е детрониран, следва контрапреврат, начело на който застава председателят на Народното събрание Стефан Стамболов и подполковник Сава Муткуров. След връщането на княза в България той се отрича от короната си и напуска страната. До избора на нов княз управлява регентски съвет, въведено е военно положение, офицерите-превратаджии са арестувани, а отношенията с Русия са обтегнати до крайност.

В този момент, на 12 септември 1886 година мъж на средна възраст в руска генералска униформа слиза на пристанището на Лом. Това е специалният пратеник на император Александър Трети генерал-майор Николай Василиевич Каулбарс, военно аташе във Виена. Изборът на генерала е лично решен от императора. На 13 септември генерал Каулбарс е посрещнат близо до София от управляващия руското дипломатическо представителство Анатолий Неклюдов, както и от група български политици русофили – Драган Цанков, Марко Балабанов, Тодор Бурмов, Стоян Данев и др. Те му организират тържествено посрещане, след което идва време за същинската работа на генерала. На 15 септември генералът връчва на правителството дипломатическа нота с три искания:

- Отлагане на изборите за Велико Народно Събрание, което трябва да избере нов княз

- Да се отмени военното положение

- Да се освободят офицерите, които са участвали в детронирането на княза

Нотата оставя у българското правителство и у регентите впечатление, че това е грубо вмешателство във вътрешните работи на княжеството, въпреки тържественото обещание на руския император пред княз Александър да не се намесва в българските дела.

Ултиматумът на Каулбарс е телеграфиран до столиците на Великите сили и скандалът излиза извън рамките на българо-руските отношения.

Руският консул в Русчук изпраща следната шифрована телеграма на генерал Каулбарс:

„Офицерите от Шумленския гарнизон чрез упълномощените капитан Москов и поручик Касабов ми заявиха писмено своята готовност да се присъединят към исканията на императорското правителство и да признаят настоящото правителство за незаконно. Назованите офицери ходатайстват за отпускане на парични средства за издръжка на гарнизона до установяване на законно правителство. Предвид липсата на парични средства в шумленската хазна Москов и Касабов смятат, че на първо време е достатъчно отпускането на 50 хил. фр. Съгласно това заявление аз, с моя и с подписа на нашия консул във Видин, намиращ се сега в Русчук, дадох на Шумленския гарнизон облигация за отпускане на нужните парични средства за издръжка на гарнизона от сумата на консулството до назначаване на ново правителство. Вследствие на това и предвид на предстоящите разходи най-покорно моля Ваше Превъзходителство да благоволи да направи разпореждане да се преведат в касата на консулството 100 хил. фр. за попълване на окупационния фонд и секретните суми, изразходвани в течение на настоящата година.“

На 20 септември българското правителство вкупом отива при генерала и Григор Начович му връчва отговор на нотата в смисъл, че българското правителство ще се съобрази с исканията, доколкото те не противоречат на законите на страната. Тоест, нашите министри учтиво „отсвирват“ пратеника на Императора.

После Каулбарс обикаля Северна България в безуспешен опит да привлече на руска страна тамошните военни гарнизони и провежда агитация сред населението срещу правителството и Регентския съвет. Не успява да попречи на Васил Радославов и Стефан Стамболов да спечелят изборите в края на септември 1886 г. и отказва да признае законността на новоизбраното събрание. В началото на ноември, след побой над охранител на руското консулство в Пловдив, настоява за уволняване на местния български комендант. Ултиматумът остава неизпълнен и Николай Каулбарс напуска България, а българо-руските отношения са прекъснати до 1895 година.

 

……......

„Каулбарс не се задоволяваше вече с предизвикателства; той сега прямо заповядваше.

... Три дена, това бе срокът, даден от Каулбарса на правителството. Каквото можеше да има тъмно в тия думи на гаваза, вицеконсулът го допълваше от своя страна: той ходеше по пазара и заявяваше, че днес-утре окупацията ще бъде свършено дело.

... След прекъсването на сношенията Каулбарс остана в София само два дена. Той ги употреби в разговори с русофилските водители и в телеграфически съвещания с руските консули в провинцията. Заминаването на всички представители на Русия трябваше да стане по възможност в един ден, за да се намери цялата страна под страшното впечатление на тая демонстрация. Напускайки България, те трябваше да заявят на населението, че ще се върнат скоро начело на руските войски.

...Каулбарс напусна София на 8 ноември. Денят бе невесел, един мрачен ноемврийски ден на София, в който небето се снишава сякаш до земята. Валеше сняг и духаше вятър. На цариградското шосе бяха излезли петдесетина русофили. Каулбарс им каза: „Напускам страната, защото тя е управлявана от хора, които не искат да слушат гласа на Русия. Сбогом и благодаря.“ Раздялата бе много меланхолична. Неволно изпращачите ще да са мислили за ясния и топъл ден, когато те чакаха Каулбарса в с. Връбница, възрадвани, че императорският пратеник им носи в своя куфар документи за едно дълго властвуване.

Пътуването на Каулбарса се ознаменува с няколко безвредни инциденти. В Ихтиман, на заминаване, генералът руга Регентството пред една група от файтонджии - турци, слуги на хотела и десетина зяпачи. Вечерта (9 ноември) той преспа в Пазарджик; приставът се яви пред него, за да го пита с какво може да му услужи: той го нагруби.

На пловдивската гара Игелстром чакаше да замине със същия трен. Щом генералът слезе, почна сам да раздава своите ноти. Като забеляза един пристав, връчи му цял сноп от листове и му каза: „Раздайте ги на населението.“ Приставът не рачи да ги вземе, извинявайки се, че поради военното положение никакви обявления не могат да се разпространяват без разрешение от коменданта. Каулбарс му извика: „Ще ви науча аз… Потрайте само за няколко седмици.“ Гласът му бе пресипнал. Той изглеждаше крайно възбуден. Когато да се качи на трена, един от стражарите не му отдаде чест; той се завърна, хвана го за раменете, раздруса го силно и го накара да държи под козирог. На перона имаше малко публика. У нея не се забелязваше нищо друго освен любопитство.“

                                 Из "Строители на съвременна България" на Симеон Радев

 

………...

„Вчера ходих до Лайден за малко да занеса дрешки на едни симпатични украинки, на връщане във влака седя и се кискам на глас на коментарите по повод ултиматума на Митрофанова, посланик на всякога проклетата (по думите на Раковски) Русия. Ха-ха, уж русофилски бил българският народ, а скоро не бях чела толкова остроумни и единни в задоволството и в щастието си коментари. С две думи, уж русофилският български народ няма търпение да бъде изоставен от "матушката" и единно и от все сърце ѝ пожелава да върви при руския си корабль.

Та, по този повод да си пожелаем: ха дано, веднъж и завинаги да се отървем от Русия. Да си вземе и русофилите със себе си. Колкото са, толкова, все един вагон ще намерят и за тях…“

Това публикува в своя профил Даниела Горчева.

 

-----------------------

Бел. ред. Историческият очерк за пребиваването на ген. Каулбарс в Княжество България е на Стоян Тачев.

 

 

 

  

 lfswt

   ukraynna

imunj

12659614 1036633103064017 1199327596 n

aaasdaq