Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Днес, 2. септември, от космодрума на Кейп Канаверал ще бъде изстреляна най-мощната космическа ракета в света

petkoГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

В 8:33 часа местно време /15:33 ч. българско време/ на 29. август от стартовия комплекс 39B на модернизирания космодрум на НАСА в космическия център „Кенеди“ във Флорида трябваше да бъде изстреляна най-мощната космическа ракета в света. Тя е част от мисията „Артемис I“, чиято цел е овладяването на дълбокия Космос. За изстрелването от Кейп Канаверал, редом до вице-президента на САЩ

Камала Харис бе и българинът д-р Петко Динев. Причината - неговата фирма Imperx Inc. е производител на 14-те видеокамери с висока разделителна способност - „очите“ на космическия кораб „Орион“, който е последната степен на ракетата Space Launch System (SLS). „Имперкс Лимитид“ е регистрирана в Бока Ратон, Флорида. Но камерите се сглобяват във филиала на фирмата в София. Тестовете на стартовите двигатели на SLS, обаче, показаха недостатъчна степен на обезвъздушаване и стартът бе отложен за днес, 2. септември.

Експедицията „Артемис I“ е първата стъпка в следващата ера на човешкото изследване на Космоса. Заедно с индустриални и международни партньори НАСА цели да установи устойчиво присъствие на Луната, за да се подготви за мисии до Марс. И така, изстреляният космически кораб „Орион“ ще се подвизава на хиляди километри отвъд Луната по време на мисията, която се очаква да продължи от четири до шест седмици.

На практика „Artemis I“ /с предишно наименование „Exploration Mission 1“/ ще бъде първият интегриран тест на системите за изследване на дълбокия Космос на НАСА: космическият кораб Orion, ракетата Space Launch System (SLS) и наземните системи в космическия център „Кенеди“ в Кейп Канаверал, Флорида. Като първа от поредицата от все по-сложни мисии, „Артемис I“ ще бъде полетен тест без екипаж, който ще осигури база за изследвания на дълбокия Космос.

 По време на този полет космическият кораб ще измине 280 000 мили от Земята и хиляди мили отвъд Луната. „Orion“ ще остане в космоса по-дълго, отколкото който и да е кораб за астронавти, без да се скачва с космическа станция, и ще се върне у дома по-бързо и „по-горещо“ от всякога.

„Това е мисия, която наистина ще направи това, което не е направено, и ще научи това, което не е известно… - обещава Майк Сарафин, мениджър на мисията „Артемис I“ в централата на НАСА във Вашингтон. - Този полет ще прокара пътека, която хората ще следват при следващото изстрелване на космическия кораб.“

Ракетата SLS е проектирана за мисии извън ниската земна орбита, превозвайки екипаж или товар до Луната и отвъд нея, и произвежда 8,8 милиона паунда тяга по време на излитане и изкачване, за да издигне превозно средство с тегло близо шест милиона паунда в орбита. Задвижвана от чифт петсегментни ускорители и четири двигателя RS-25, ракетата достига най-мощната си тяга а в рамките на 90 секунди. След изхвърляне на ускорителите, панелите на сервизния модул и системата за прекъсване на изстрелването, двигателите на основната степен се изключват и основната степен се отделя от космическия кораб.

Когато космическият кораб влезе в орбита около Земята, той ще разгърне своите слънчеви панели и междинната степен на криогенно задвижване (ICPS) ще даде на „Орион“ големия тласък, необходим, за да напусне орбитата на Земята и да отпътува към Луната. Оттам Орион ще се отдели от ICPS в рамките на около два часа след изстрелването. След това ICPS ще позиционира в безвъздушното пространство серия от малки сателити, известни като CubeSats, с които ще бъдат извършени няколко експеримента и технологични демонстрации.

Към Луната

Докато „Орион“ продължава по пътя си от орбитата на Земята към Луната, той ще бъде задвижван от обслужващ модул, осигурен от Европейската космическа агенция, който ще захранва основната система за задвижване на космическия кораб и енергия (както и въздух и вода за астронавтите в бъдещи мисии). Космическият кораб ще премине през радиационните пояси на Ван Алън, ще прелети покрай сателитното съзвездие на глобалната система за позициониране (GPS) и над комуникационните спътници в околоземна орбита. За да разговаря с контрола на мисията в Хюстън, „Orion“ превключва от системата за проследяване и предаване на данни на НАСА, за да комуникира чрез Deep Space Network.

Изходящото пътуване до Луната ще отнеме няколко дни, през което време инженерите ще оценят системите на космическия кораб и, ако е необходимо, ще коригират траекторията му. „Орион“ ще прелети на около 62 мили (100 км) над повърхността на Луната и след това, използва гравитационната сила на естествения земен спътник, ще се оттласне и ще премине в нова дълбока ретроградна /противоположна на посоката на лунното движение около Земята/ орбита. Тази орбита представлява елипса с дължина около 40 000 мили (70 000 км); тоест, това е разстоянието на максимална отдалеченост на кораба от Луната. Космическият кораб ще остане в тази орбита приблизително шест дни, за да събере данни и да позволи на контрольорите на мисията да оценят работата на летателния апарат.

Връщане към Земята

За обратното си пътуване до Земята „Orion“ ще направи още едно ниско прелитане над земния спътник, което ще го отведе на около 60 мили от повърхността на Луната. Космическият кораб ще използва друг прецизно настроен двигател на предоставения от Европа сервизен модул и, използвайки лунната гравитация, ще се ускори обратно към Земята. След тази маневра „Орион“ ще придобие траекторията, която ще го върне в земна орбита; той ще навлезе в атмосферата на нашата планета, движейки се с 25 000 мили в час (11 километра в секунда), при което корпусът на апарата ще се нажежи до 5000 градуса по Фаренхайт (2760 градуса по Целзий) – тоест, връщането на космическия кораб този път ще стане доста по-бързо и по-горещо, в сравнение с теста, на който „Орион“ бе подложен през 2014 година. Така, след общо изминато разстояние от над 1,3 милиона мили, мисията трябва да приключи.

 artemn

Кой стои зад „Артемис“

„Орион“ е първият космически кораб в историята на космическите завоевания, способен да превозва хора на дългосрочни мисии в дълбокия космос. Главният изпълнител за НАСА е компанията „Локхийд Мартин Космически системи“. Огромната прецизна ракета SLS, способна да изстрелва хора, обитаеми модули и поддържащи системи директно в дълбокия Космос е проектирана да бъде едновременно мощна и гъвкава както за екипажи, така и за товари или специализирани изследователски мисии. Основните изпълнители на НАСА за SLS са Aerojet Rocketdyne, Boeing и Northrop Grumman. Тези три консорциума в момента имат над 3800 доставчици, които имат свой принос за създаването на космическия кораб, ракетата и лунния космодрум в „Кенеди“. С инвестициите на НАСА и други американски компании, включително малки предприятия, развиват технологии и системи, необходими за устойчиво човешко присъствие на Луната до 2028 година.

Първата цел на проекта „Артемис“ е създаването на орбитална станция, обикаляща около Луната и осигуряваща жизненоважна подкрепа за устойчиво и дългосрочно завръщане на хората на лунната повърхност. Следващата крачка е създаване на лунната повърхност на комплекс от жилищни помещения за астронавти, изследователска лаборатория, площадки за кацане на космически кораби и други съоръжения.

Но да се върнем към българската следа в тази космическа одисея. Д-р Петко Динев е български учен, който има свой бизнес в САЩ, Флорида, с филиал в София. Възпитаник е на Националната школа по физика в Казанлък; завършил е „физика” в Софийския университет. Разработвал е за Националната космическа лаборатория лазерно оръжие срещу шпионските спътници на САЩ. През 1996 год. защитава докторантура по цифрова обработка на изображения в Атлантик юнивърсити, Флорида. През 1998 г. докторската му дисертация на тема "Ултразвуково изображение на мозъка" е наградена в престижния конкурс за грантове за иновации на форума „Мерил Линч“.

Петко Динев е член на консултативния съвет на Imaging Technology Commercial Space Center към Атлантическия университет на Флорида, базиран в град Бока Ратон. След работата си в Космическия телекомуникационен център на НАСА, д-р Динев създава през 2001 година технологичната компания „Имперкс Инкорпорейтид“. Мозъчният тръст на фирмата е базиран в Бока Ратон, Флорида, но камерите се сглобяват във филиала „Imperx Ltd“ в София. От българската столица продукцията на „Имперкс” поема към над 1000 известни фирми от 45 страни. Клиенти на казанлъшкия технократ са „Тойота”, „Сони”, „Шарп”, „Панасоник”, „LG”, „Самсунг”, ”Нипон пейпър”, „Сименс”, „Карл Цайс”, „Дженерал Електрик” и много други компании, които използват неговите камери за контрол на качеството на поточните си линии. Освен това видеотехниката с висока разделителна способност се използва и в космическите спътници на НАСА, както и в безпилотните самолети, сухопътните и военноморски сили на Пентагона. Нашумелите в две войни турски „Байрактари“ също ползват камерите на „Имперкс“.

А ето как започва всичко – в началото е легендарният казанлъшки преподавател по физика – Теодосий Теодосиев, създал плеяда от успели технократи. Тези момчета и момичета днес са на възлови позиции в световните университети и технологични центрове.

„Когато през септември 1974 започнахме 8. клас на казанлъшката математическа гимназия „Никола Обрешков“, Тео тъкмо беше постъпил на работа и ни се падна класен ръководител. – спомня си Петко Динев. - Още от самото начало ни грабна с нетрадиционния си похват. За голямо учудване на всички учители, ние тръгнахме на походи из Балкана, ставахме посред нощ да гледаме звездите и какво ли още не.“

По това време в гимназията физиката не била на особена почит,

но Тео направил кръжок по физика.

Желаещите не били много, обаче за голямо учудване на всички, няколко месеца по-късно 4 момчета се класирали на челни позиции на окръжната олимпиада по физика. Нещо повече – поканили ги да кандидатстват в националната математическа гимназия. Приели ги, и четиримата започнали 9. клас в София. Това си било голям успех, защото тогава випускниците на НМГ ги приемали в Университета без изпит. Да, обаче, само месец по-късно четирите момчета си грабват куфарчетата и се връщат обратно в Казанлък. При Тео!

„Целта беше ясна – ние искахме да се борим за място в националния отбор по физика. – признава П. Динев. - От този момент кръжокът по физика постепенно прерасна в сериозна национална школа по физика. Тео даваше всичко от себе си, ние – също. И успехите не закъсняха – побеждавахме на градски и междуградски състезания, а през 1977 аз влязох в националния отбор и спечелих първа награда на международната олимпиада в Храдец Кралове, Чехословакия. При това като десетокласник!“

А ето как д-р Петко Динев се озовава отвъд океана. В началото на 90-те години е приет да прави докторат на тема „лазерни технологии“ във Виена, но отношението на австрийците към чужденците го разочаровало. Така стига до Америка, където всички са емигранти и затова няма подобно негативно отношение към новодошлите. В Щатите, в Атлантик юнивърсити, казанлъчанинът се прехвърля от физика на електроника поради няколко причини. Първо – запознал се с един професор, който е работил с двама нобелови лауреати; единият от тях е Денис Габор – откривателят на холографията. Освен това, неговият професор ръководел една от лабораториите на НАСА. Така че изкушението било доста голямо. Така Петко си избира за тема на дисертацията „Цифрова обработка на сигнали”, и то на изображения. И така предопределя по-нататъшния си път. След защитата на доктората, започва работа в „Дейвид Сърнофф рисърч сентър” в Принстън. Там на практика работи с прецизни видеокамери. И така решава да създаде своята технологична компания „Имперкс Инкорпорейтид”. Компанията му се занимава с производството на видеокамери и компютърна периферия – това са платки (фрейм-грабъри), които приемат информацията от камерата и я прехвърлят в компютъра. По принцип камерите са много малки, но с много висока ефективност и могат да бъдат захранвани от батерията на лап-топ.

Разбира се, камерите са

разработка на д-р Динев

А най-ранният му опит в тази област датира от епохата на Перестройката – през 1985 – 1986 година младият и перспективен физик е включен в българския научен екип, който разработва специална видео-камера за полета на втория български космонавт Александър Александров. Но решаващ за постигане на сегашното супер-качество на неговите прецизни камери се оказва опитът му в една щатска компания, чийто завод бил базиран в Китай. Фабриката бълвала огромни серии – по един милион дигитални фотоапарати само за няколко месеца!

„Така че, възможността за грешка трябваше да бъде сведена до нула. – спомня си д-р Динев. - Просто не можеш да спреш поточната линия, за да коригираш конструкцията на устройството. Цялата архитектура на камерата трябва да бъде „желязна”. Така че, преди да я пуснеш на поточната линия, трябва много добре да я изпиташ. Този опит от Китай наистина ми помогна и, благодарение на това нашата компания е успешна. Имаме клиенти навсякъде, нашите камери са със заслужена репутация – всепризнати са като едни от най-добрите устройства в тази област.“

Безспорен хит във войната в Украйна са безпилотните самолети и дронове. Всички те имат нужда от високонадеждна система за наблюдение с висока разделителна способност. Защото е много трудно от височина няколко километра да се идентифицира даден обект като танк, реактивна система за залпов огън или снайперист. Затова и камерите на безпилотниците са с няколко десетки милиони пиксели. Не са много компаниите, които правят такива камери, даващи живо изображение. Още повече, че безпилотните самолети се движат с висока скорост, така че на тях им трябват камери, снимащи много кадри за една секунда. „Имперкс“ има капацитет да произвежда и такива образци, които снимат по 240 кадъра в секунда. В момента за компанията работят малко над 30 души.

А ако се върнем на космическата тема - когато една камера отиде в Космоса, тя няма право да се поврежда. Между другото, камери на д-р Динев летят към Луната не за пръв път. Преди три години негово устройство бе монтирано на израелския космически апарат "Берешит", изстрелян на 21. февруари 2019 от космодрума Кейп Канаверал. Българската бордова камера засне Земята от разстояние 37,6 хиляди километра на националния ни празник Трети март. Камерата използва 8-мегапикселов сензор и издържа на температури от минус 40 до плюс 85 градуса, много силни вибрации и ускорение 100 пъти по-високо от земното. Със сходни параметри са и 14-те камери, с които е съоръжен космическият кораб „Орион“.

 

TOPALOV

   ukraynna

imunj

12659614 1036633103064017 1199327596 n