Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Москва събори кабинета „Петков“, целта ѝ е България да трепери и да куца. Това твърди Илиян Василев, човек от черния списък на Кремъл

hagfdsГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Илиян Василев е бивш посланик на България в Русия, политически и енергиен анализатор, от доста време е един от малкото българи в черния списък, забраняващ достъп до територията на РФ. Чуйте интервюто му за Радио „Фокус”; с И. Василев разговаря Цоня Събчева. "Нашите "юнаци" на върха така и не разбраха, че "брат" в Кремъл нямат, който да им даде евтин газ. Имат враг, чиято основна цел е България да бъде

разделена и дестабилизирана. Но Радев и Борисов са доволни от трохите от геополитическата трапеза на Путин. Такива са им мечтите."

Как ще развие сагата с „Газпром“ и дали няма да останат измамени правителствените надежди? Какви геополитически ходове на Русия могат да се очакват по темата за газовите доставки с България или сме прекалено малки за тях и ще продължат да се държат с нас пренебрежително?

- Залозите за Русия са много по-големи от отношенията с България. Тя в момента решава въпроси на висше ниво на националната сигурност – войната в Украйна, отношенията с Европейския съюз и използването на енергийното оръжие. В този смисъл вместването на очакванията на нашето правителство в тази геостратегия на Русия за мен не са направени от хора, които добре познават и геополитическия и енергийния контекст. Има тук и въпроси от техническо естество, има въпроси от политическо естество. Но това не са търговски преговори, това са преди всичко политически преговори. И самият факт, че ние не чуваме търговците от „Булгаргаз“ да ни известяват за хода на преговори, а чуваме премиера, и президента, и министри, да говорят и така влизаме в капана на руската енергийна дипломация.

Какво означава да влезем в капана на руската енергийна дипломация? Щракнал ли е този капан?

- Той не е толкова щракнал само за нас. Ние бяхме от първите, заедно с Полша, и при нас нещата имаха назидателен характер, най-вече защото ние си предплащахме за природния газ, докато другите плащаха вече получен природен газ. И поради тази причина Русия беше особено агресивна спрямо нас. Да напомня на нашите слушатели нещо, което и президент, и премиер, и министър пропуснаха – това е, че условията, които ни се наложиха, или че искаха от нас да плащаме в рубли, бяха в твърдия вариант на плащане в рубли, тоест, ние да можем да получаваме газ едва след като „Булгаргаз“ е купил рубли и ги преведе по сметката на „Газпром“. Буквално 4-5 дена след като ни спряха газа, в разговори с Шолц и Драги, Путин видоизмени тази формулировка, като направи така, че преводите в евро бяха достатъчни, за да се изпълнят условията на договора, пък вече „Газпром“ за пропагандни цели превалутираше и тръбеше наляво и надясно, че германски, италиански и всякакви фирми плащат в рубли. Нищо подобно. Но този начин на плащане, той не беше даден като опция на България, и поради тази причина не очаквам някакво развитие, макар че служебното правителство на Радев, подкрепено от Борисов много заложи изобщо на темата и на картата „природен газ от Русия“. Но те изиграха тази партия изключително непрофесионално. Защото за да преговаряш с Русия трябва да имаш силни козове. А двамата направиха така, че преди да обяви началото на преговори с Русия, те отказаха всички други валидни конкурентни оферти на руския газ. И така се самоограничиха, че доведоха нещата, че или ще имаме руски газ, или ще има дефицит и ще имаме проблеми със снабдяването. Това не е поведение на разумни хора с интелект и управленски умения, а са по-скоро на някакви политически нереализирани мечти, които някой на всяка цена иска да постигне без оглед на разходи и последствия.

Посланик Василев, казахте, че Русия се е отнесла много жестоко към нас, не по начин, по който Путин е променил формулата за заплащане след разговори с Шолц и Драги. Защо към нас са така?

- Е, защото по това време все пак правителството на Петков, коалиционното правителство на Петков провеждаше доста системна политика спрямо Русия. Нека слушателите да знаят, през цялото време Кремъл поддържаше много активни, интензивни контакти с опозицията на правителството на Петков – и с ГЕРБ, и с ДПС, и с Румен Радев. Фактически те заедно свалиха правителството на Петков. И поради тази причина сега се получава нещо много странно: Русия инвестира в свалянето на правителството на Петков, но като че ли не е склонна да инвестира с евтин природен газ в правителство на коалицията „Газпром“ за да дойде на власт. И тези хора от коалицията „Газпром“, в която влизат и Радев, и Борисов, и ДПС, и всички, които са прокремълски настроени, не могат да разберат едно критично важно понятие в руската политика от страна на България – Русия повече никога няма да поддържа някого само заради идейни съображения. Тя осъзнава ограниченията, наложени върху възможностите на нейната пета колона в България, когато провеждаме политика спрямо Русия, поради тази причина тя не си храни никакви илюзии, че ще дойде правителство, което да ни извади от Европейския съюз и НАТО. И поради тази причина Москва няма личен или близък интерес, непосредствен да го наречем, от това както тук си представяха доскоро и Борисов, и Радев, че тя изведнъж ще направи страхотен жест, за да натрием носовете на проамериканските българи, тези, които искаха да направят 7 карга за втечнен природен газ. Забележете, тези 7 карга бяха политически жест, защото са част от споразумението между Европейската комисия и правителството на САЩ. Тези пропутински сили у нас не могат да проумеят, че единственият интерес на Русия е да разполага с достатъчно негативна сила, за дестабилизира България и да дестабилизира всяко правителство, което предприема стъпки срещу нея. Но тя никога няма да има интерес да прави геополитически жестове: ето ви тук газ по 200 долара за 1000 куб. м само и само да покажете на избирателите колко евтин е руския газ и колко прави сте вие, за което през цялото време се борите, за да го имате. Това е една наивност, която е разбираема за хората, които излизаха от 90-те години още с идеята, че Съветският съюз, Русия, означават братство. Дами и господа, това е Владимир Путин – това е най-бруталният прагматик в последната руска история. Изобщо не се трогва от дитирамби за вярност, за обща история, за славянство, братство и т.н.

Тоест, ако ви разбирам правилно, Кремъл няма да инвестира в свое правителство на изборите, ако допускаме, че понякога го е правил през възобновяване на доставките?

- Защо да го прави? От една страна, в момента това не му е изобщо приоритет. Той не може да извади политиката спрямо България от общия контекст на конфронтационни политика, която той води спрямо Европейския съюз. Това трябва да бъде ясно. Знаем, че в момента им текат интензивни преговори, има посредници, Митрофанова е много активна, но не я надценявайте– тя е само посланик, не може да промени гравитацията и основните акценти, които се задават от Кремъл, и при това все от по-малко хора около Владимир Путин. Наивно да се смята, че ще извадят и ще направят специален жест за България. Ами какво ще каже Вучич, ами какво ще каже Орбан, които плащат по 300 евро за мегаватчас? Малко поне, малко разсъдък, някакви нормални усещания трябва да има.

Тоест, геополитически подаръци да не очакваме. Путин на сълзи не вярва, така ли?

- Ама какви сълзи, той води борба за оцеляването си. Знаете ли в неговия лист от приоритети къде са точно желанията на Радев и на Борисов да видят на власт някаква коалиция „Газпром“? На последното, изобщо не му е до това. На всичко отгоре от негова гледна точка кой може да му даде гаранция дългосрочна, че тази коалиция „Газпром“ може да има шанс първо, да спечели изборите, и второ, да направи управление, което да бъде в изгода за Русия – никой не може да му го даде. И няма как. Какво ще направи? Ще излязат извън европейската политика? Ами нали на другия ден еврофондовете ще бъдат спрени. Ние толкова дълбоко сме интегрирани в Европейския съюз и НАТО, че всякакви кардинални отклонения от мейнстрийма, тоест, от средната линия на политиката, която тези два съюза провеждат, ще бъдат незабавно санкционирани. И то не за друго, а защото те нямат нищо друго като материална причина или мотив, освен личното облагодетелстване на една каруца хора, или там на един файтон хора, на малко хора. Е, кой ще го толерира подобен завой?

Значи, Америка може да плаща 45 милиарда, за да помогне на Украйна, за да отстои в тази война, а ние тук ще се правим на тарикати. Тази байганьовщина, да гледаме келепира в цялата работа и ако може да прецакаме съюзниците ни – просто няма как да стане.

Посланик Василев, понеже на няколко пъти споменахте Радев-Борисов, президентът тези дни каза, че се върви към търсене на различни доставчици, бившият премиер Борисов твърди, че не желае отношения и доставки от „Газпром“. Какво ви дава основания да ги обвързвате?

- Ами първо, всичките пресконференции на Борисов и Делян Добрев бяха с акцент, че най-големият проблем и провал на политиката на правителството на Петков е това, че е отказало руски газ от „Газпром“. Самият Борисов няколко пъти подкрепи позицията на служебното правителство за възобновяване на преговорите и за доставки на руски газ. Между Радев и Борисов има абсолютен синхрон в тази област. Единствено на Борисов, понеже някак си той се предовери на Делян Добрев, и сега поради тази причина има и дела срещу него – от Петков за измислените офшорни сметки, които Добрев няма как да докаже. За да се измъкне от ситуацията Борисов каза: „Добре де, в съда с Делян Добрев да се оправя. Е да де, ама най-накрая той е страна по това дело, не Делян Добрев. Делян Добрев е свидетел. Така че какво да ви кажа, логиката на правителството на Борисов да заложи целият авторитет и 3 милиарда на България, и 3 милиарда лева, за да построи най-важният геополитически проект на Путин, който направи възможна тази война, защото не трябва да забравяме – войната в Украйна не беше възможна докато Русия зависеше от транзита през Украйна. В момента, в който се направи „Турски поток“ и „Северен поток 2“, и Путин нападна Украйна. И тази отговорност няма как да се смъкне от плещите на Борисов. Той си има отговорност за тази война, един ден ще отговаря.

Може би към него трябва да прибавите и Меркел?

- Абсолютно. Нали знаете в Германия, сега какви са оценките за нея? Най-големият стратегически провал за 100 години на Германия, за 100 години. Значи, Втората световна война тя е огромен провал, тя върна Германия с десетилетия. Но това е война, а в мирно време да направиш такава стратегическа грешка, да се обвържеш на 50% с Русия, която е най-големият геополитически риск за управление, и виждате, какво става. На 1200-1300 евро за мегаватчас електроенергия, по 400 евро за мегаватчас природен газ, и Германия е на колене. Всъщност, в тази криза и в тази война се вижда, че всеки, както и България, всеки, който е разчитал на близостта на Русия и си е повишил зависимостта отвъд разумни предели, които може да управлява, той страда. На 26 април, когато ни прекъснаха природения газ, зависимостта при правителството на Борисов беше 91%. Да напомня на слушателите, че 2019 година тя беше спаднала под 80%. Но именно правителството на Борисов и на Николай Павлов – техният назначенец, той вдигна дори по едно време беше 95% тази зависимост. Е, как от 95% като ти спрат природния газ, можеш да имаш шанс? Естествено, че купуваш по-скъп газ, естествено, че ще имаш допълнителни разходи, естествено, че ще си разстроиш икономиката.

Ама кой е виновен? Тези, които не са разпознали един политически риск и не са го управлявали – политически риск от обвързване с Русия. Същата работа и с „Турски поток“, същата работа. Ако утре по една или друга причина отношенията между Русия и Европейския съюз се влошат, а там траекторията им е еднозначно надолу, Русия, „Газпром“ няма да могат да транзитират природния си газ, съответно договорите ни за транзит ще паднат. И какво правим тогава? Тези 3 милиарда ще си останат за „вечна слава“ на гения на Борисов. И затова още от сега трябва да диверсифицираме не само доставчиците, но и спедиторите- тези, които пращат газ, като отворим тези тръби и за друг газ.

Но вижте как го отваряме – забележете: нямаме междусистемно споразумение, „Булгартрансгаз“ не го е постигнало с Турция. Но същият „Булгартрансгаз“ направи „Турски поток“, и пак същият „Булгартрансгаз“ има още по-голям грях – най-брадясалият проект в България е разширението на газохранилището в Чирен. Именно поради липсата на достатъчно мощности за съхранение на газ ние нямаме възможност – хората говорят: няма слотове на Ревитуса, – по-големият проблем, че то има слотове, но няма къде да се складира газа. Поради тази причина шефът на БТГ Малинов продължава да отлага разширяването с разни трикове: поредния е, че ще намери по-изгодно финансиране. Това е човек, който работи в полза на Русия, не на диверсификацията на природния газ, и той си остава начело на компанията. Сменят шефовете в „Булгаргаз“ с хора, които нищо не разбират.

Слава Богу, че има и частни фирми, в смисъл има сериозни търговци, и те няма да позволят България да остане без газ. Но трябва да се молим, просто единствено трябва да се уповаваме на факта, че природният газ у нас, слава Богу, не е тема. Ние не зависим толкова от природния газ нито за индустрия, нито за производство на електричество, тоест, делът на природния газ в крайното потребление е много малък. Поради тази причина дори висока степен на зависимост от Русия, както виждате, не води до голямо равнище на потребление, което да бъде трудно за заместване. Каквото и да говорят политически от кабинета на Радев, правителството на Петков, тази коалиция от 4 партии, едната се оказа, че е троянски кон, но те успяха дори при 90% зависимост и спиране България да има газ. Това е неотменна истина, която показва само, че България може да замени „Газпром“, и колкото по-бързо го замени, толкова по-сигурна ще бъде, защото никой в света не може да разгадае следващите ходове на човека в Кремъл. „Газпром“ не е търговска кампания, това е част от руската армия.

В предишно интервю за „Това е България“ подчертахте, че никой не е казал, че „Газпром“ не трябва да доставя, напротив, а трябва да се нареди на редичката и да се конкурира, а не както досега, да бъде единствен. Технологично това как може да се осъществи?

- Така е. Примерно, след като, ето това е абсурдът на тези, служебните, те имаха 7 карга, 7 танкера. Тези 7 карга щяха да оставят допълнителна възможност за внос на газ от около 1 милиард кубически метра, все пак значително количество. Когато имате един стълб, азерски газ, когато имате втечнен природен газ, който е от друго равнище, вие правите делът на зависимост от отделния доставчик да е 30-33%, което е съвършено различно от това да е 90%. И аз не виждам проблем „Газпром“ да имат 20-25%, 30%, в зависимост, защото понякога нещата варират: ако е изгодно, ще купим повече, ако не е изгодно, ще купим по-малко, но да имаме лост за въздействие и влияние, а не както сега – наредили се на редичката всички, които по списъка за комисионни от „Газпром“, и това е една много представителна част от българския управляващ елит, и те не говорят за това да се доставят от „Газпром“ количества или руски газ на конкурентна основа, а искат възобновяване на нашия си договор. И тук искам да вметна една информация, с която днес анализирайки нещата искам просто да знаят слушателите, няма никакъв начин „Газпром“ да ни съди за „take or pay“, защото Арбитражният съд е извън юрисдикцията му, не е както предишния договор с „Газпром“, когато арбитражът беше в Московската търговско-промишлена палата, сега се гледа по Парижкото арбитражно право. И поради тази причина, поради санкциите, които са наложени, ще бъде много трудно „Газпром“ да защити каузата си, особено имайки в предвид, че в този случай не е само България засегната, а са още 8 страни, и това връща топката в полето на Европейската комисия, и воденето на тези дела, става колективно действие през Европейската комисия. Така че всичките тези изкуствени заплахи само и само да се оправдаят преговорите с „Газпром“, че ще ни съди, че ще ни вземе пари – да, ако съдим от арбитражното дело спрямо „Росатом“, дори да имаш печеливш аргумент, „Росатом“ може винаги да си купи няколко ключови български политици и да загубиш делото. То това е проблемът у нас, не че ние нямаме шансове, напротив, имаме много шансове.

Дали и сега няма да стане така, тъй като много се чува, че отиваме на арбитраж и минимална е вероятността да спечелим? Дали и сега няма да има купуване?

- Ама кой ги говори тези неща? Хора, които нямат хал хабер от арбитражен процес. Аз поне съм бил свидетел по арбитражното дело по „Росатом“, преди това съм консултирал подобни дела. Имайте предвид, че когато делото се гледа в международен арбитражен съд, това не е тук президент или министър, или премиер, които имат интерес от едно политическо решение, в смисъл от добри отношения с „Росатом“, да речем, че е по идеални съображения, не по материални. Тези дела там са абсолютно сериозни, гледат се по следния начин: ние назначаваме един съдия от наша страна, съответно ответник по делото от тяхна страна, и съдът назначава трети човек. Няма голям шанс политически договорки да успеят, освен както беше в случая с „Росатом“, една група от хора, те фактически възпрепятстваха правната защита, защото кантората, която е наета, тя не може да провежда делото си или своята защита без одобрение на клиента. И когато клиентът каже: това не го прави, прави друго, – тогава губиш, или пропускаш възможността да направиш най-добрата защита … какво да ви кажа? Някой път ще разкажа за „Росатом“, защото беше скандал, ама огромен скандал.

Хубаво е да ни го разкажете с имена. Но сега не мога да не ви попитам за друго, посланик Василев, казахте, че четворната коалиция все пак е предотвратила зависимостта с „Газпром“, но съдейки от изявленията, особено в последно време, на една от лидерите, а тогава вицепремиер Корнелия Нинова, трудно можем някак си да го проумеем – г-жа Нинова не спира да дава заявления напоследък, че единствената възможност за решаване на газовата криза е подновяване на доставките от „Газпром“. Нещо повече, чухме напоследък господата Асен Василев и Кирил Петков да казват, че не е чак толкова лошо да се взема газ от „Газпром“. Бихте ли ни разшифровали тази плетеница?

- Ами примерно започвам отзад напред – не е лошо да се взема природен газ от „Газпром“ изобщо. Не е лошо, просто да се наредят на редичката и да се конкурират. Никакви привилегии за никого. Г-жа Нинова в момента се бори за оцеляването си. И в нейния електорат темата „Газпром“ е: като „Газпром“ втори няма. Това е политическо целесъобразно от нейна гледна точка поведение. Иначе ако поставите г-жа Нинова редом до г-н Гълъб Донев, или до г-н Радев, или до г-н Борисов, които правят всички възможни усилия да възстановят доставките от „Газпром“, усилията на лидера на БСП биха имали същия резултат. Защото когато полагаш едни и същи усилия и постигаш един и същи резултат, нещо е грешно във формулата. И това е, което ви казах.

И на финала не мога да не ви попитам: ще могат ли от служебното правителство да довършат договора с „Газпром“ до края на годината, каквито са очакванията на г-н Гълъб Донев?

- Днес пуснах една статия, в която анализирах ситуацията, по принцип съм скептик по изложените причини. Проблемът на г-н Донев е, че те заложиха целия си авторитет, и на Радев, и на Борисов, на вероятността или по-скоро на малката вероятност „Газпром“ да им отговори и да направи някакви компромиси. Не вярвам, че „Газпром“ ще прави компромиси. Така че, слава Богу, лошата новина е за служебното правителство – те толкова очаквания създадоха с това, че с лека ръка отхвърлиха каргата, с още по-лека ръка казаха, че втечнения газ по принцип, не само от Америка, не е конкурентен, не достатъчно „природен“ както руския. И започнаха: трябва да вкараме тръбен газ през Турция,– но всички тези възможности изчезнаха и най-накрая остана: руският газ – единственият спасителен газ. Вместо тези едностранни действия, трябваше да си усилят преговорната позиция, защото иначе не можеш принудиш преговарящите, тоест, „Газпром“ да се съобразят с теб. Особено като отхвърлил оферти на конкурентите му. Пак казвам, съвсем спокойно можеха да вземат 7-те карга, и пак да има място за доставки на руски газ. И нямаше да има нищо лошо, ако имаме повече газ отколкото потребяваме, защото по този начин, моля да го запомнят тези нови момчета във властта, които тепърва се запознават с темата „природен газ“ и трудно се ориентират между мегаватчаси и хиляди кубически метра, – колкото повече газ на изгодна цена имаш като договори, толкова повече можеш да продаваш. Ако „Булгаргаз“ имаше този излишък от газ, тя можеше да продава и да се позиционира като регионален играч и в Румъния, и в Гърция, и в Сърбия, и навсякъде. Но какво направиха? Нищо – ни газ, ни перспективи, а унижение и щети.

 

TOPALOV

   ukraynna

imunj

12659614 1036633103064017 1199327596 n