
Иван Калчев се бие вече пети месец в Чуждестранния легион към ВСУ
Владо ЙОНЧЕВ
„Почна се!“ С това кратко съобщение ме събуди Иван Калчев - Глиги на 6. септември сутринта. После връзката изчезна. Преживях няколко мъчителни часа. Бях единственият човек, който знае, че Глиги, един от най-близките ми приятели, тръгва в бой. Часове по-късно ми прати видео, което беше заснел на тръгване. Първите кадри от контраофанзивата, с изричното предупреждение да не ги пускам, докато не ми разреши. На
тях се вижда и джипът, който лично аз му избрах, а той купи с парите, които събраха многобройните му приятели, подкрепящи борбата на Украйна срещу руските окупатори. На видеото се чува и гласът на Глиги, който казва: „Ето това е! 6-и септември сутринта. Слънцето току-що е изгряло. Началото на контраофанзивата. До мен е българският джип, който купихме с пари от дарения. На изток, на няколко километра от нас, са позициите на Червената армия.“
Час по-късно получих ново съобщение:
„7 километра навътре са нашите. Орките са в паника. Бягат, взривяват, каквото не могат да носят.“
Още час по-късно ново съобщение. Съвсем кратко:
„15 км“
А след него и малко по-дълго:
„Нашата артилерия работи необезпокоявано, няма ответни удари.“
После отново връзката изчезна за дълго. А вечерта получих новина, по-добра, отколкото смеех да се надявам:
„Вече освобождаваме окупирана територия.“
Днес по обед за пръв път ми прати малко по-дълга информация:
„Вчера напреднахме с много, обсадили сме един стратегически важен град от 3 посоки.Москалската артилерия никаква я няма, само нашата стреля и то все по-надалеч. Изобщо не бяхме спали предишната нощ и после цял ден в движение напред.“
Преди броени минути ми се обади. Звучеше щастлив. „Напреднахме, напреднахме много“, повтори на няколко пъти.
Не ми каза кой е обсадения град, къде са в момента, какво точно прави, има ли загинали. Каза да не го питам нищо, което може да издаде някаква информация за бойните действия. Каза само, че е добре. И да се обадя на баща му. Успях само да му кажа да се пази, преди връзката да прекъсне.
Няколко думи от мен: Иван Калчев, когото всички винаги сме наричали Глиги, е един от най-близките ми приятели. Познаваме се от 30 г. Заедно сме правили момчешки бели, заедно сме откривали непозната музика, заедно сме бистрили какво има ценност в тоя живот и за какво си заслужава да се живее. Той е един от много малкото хора, на които се възхищавам. Още отпреди да тръгне за фронта. Трудно ми е да напиша обикновена информационна дописка за него, за което моля да ме извините.
Много хора ме питаха ще се върне ли на 15 септември, както беше обещал по-рано, за да участва в предизборната кампания.
Не знам.
Моля се само да оцелее.
