Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Развръзката в Кремъл назрява безпощадно бързо

putinnИлиян ВАСИЛЕВ

Руският президент Владимир Путин се провали в Украйна, а прехвалената му армия е в позорно отстъпление. Неуспехът и продължаващото разпадане на армията му са напълно предвидими резултати от системата на масова корупция, която крепеше властта. А провалът означава, че дните на поредния руски цар са преброени. Той може да издържи още седмици или месеци, но краят му е предизвестен. Новините от Украйна не са

окуражаващи за Кремъл и неговите бойци на фронта на пропагандата и дезинформацията също губят войната. Това не е изненада. Още преди да претърпи загуби на бойното поле в Украйна, г-н Путин загуби у дома в Русия. Подобно на съвременен Франкенщайн, той беше победен от чудовище, което сам беше създал или поне масово насърчаваше и развиваше – чудовището на корупцията, което сега е проникнало в тъканта на руската държава и общество.

Новият руски цар от 21. век бе убеден, че може да контролира корупцията, да я направлява, да я използва за своите цели и интереси. Може да корумпира и навън. Но тук сгреши. Тя излезе извън контрол и подобно на злокачествена болест – проказа или рак – започна да унищожава руската държавност и военна мощ отвътре.

Масата богатство, създадено, разпределено и похарчено по време на управлението на цар Владимир, няма прецедент в руската история. Но то не успя да генерира устойчив и ефективен модел на управление на страната. Паричният рог на изобилието катализира корупцията, създавайки олигархична класа и елит, неспособни да разходват ефективно публични и частни средства. Темповете на икономическия растеж и постигнатите технологични подобрения не бяха впечатляващи.

Въоръжените сили – гордостта на руската държава – не успяха да се възползват от финансовото изобилие така, както биха могли. Вярно е, че бюджетите за отбрана бяха рекордни. Номинално те надхвърлят 60 млрд. долара през всяка от последните пет години, което е много повече, отколкото по времето на предшественика на г-н Путин - Борис Елцин (например през 1995 г. общата сума е едва 12 млрд. долара). Но отпуснатите суми бяха безмилостно разхищавани, разпилявани чрез присвоявания и откровени кражби и – дори наред с непрестанните военни учения – не доведоха до създаването на боеспособни части, въоръжени със съвременна техника. Руският военнопромишлен комплекс успя да произведе нови оръжейни системи, които изглеждаха добре на паради и вероятно бяха добри дотолкова, доколкото изобщо можеха да ги покажат. Но оръжейниците на Путин не успяха да ги превърнат в масов продукт, който може да печели войни.

В допълнение, Владимир Путин унижи професионалното ръководство на въоръжените сили, като замени професионалистите с лоялни нему хора от тайните служби и на практика дезавуира офицерския корпус. Най-голямата обида беше назначаването за министър на отбраната на Сергей Шойгу, приближен на Путин, еленовъд по образование, без никакъв професионален опит в армията. Проблемите се задълбочиха и от произволното използване на армията за зле дефинирани специални операции без ясни цели.

Накратко, моделът на Путин, основан на корупцията, не беше в състояние да издържи на продължителна война в Украйна. Когато се оказа, че войната няма да бъде блицкриг, цялата система рухна.

Тестът на войната

Всичко това не стана очевидно веднага: В мирно време размерът на щетите можеше да бъде прикрит на фона на общата картина, която на пръв поглед не беше твърде лоша. Икономиката изглеждаше в прилично състояние, дори и това да се дължеше по-скоро на високите цени на енергийните суровини, отколкото на здрави основи и диверсификация, която беше толкова необходима. Правителството беше стабилно, опозицията – безсилна, а населението – пасивно. Изглеждаше, че въоръжените сили са добре финансирани, че се възползват от това, което се показва по парадите и изложбите, и че са придобили полезен боен опит сред „успехите“ в Сирия.

Когато обаче се стигна до сблъсък със сериозен и мотивиран противник, се разкри цялата крехкост на управленската кула на Владимир Путин, основана на корупцията.

От самото начало на военните действия руските части срещнаха яростната съпротива, издръжливостта и находчивостта на украинската армия. Те рязко констрастираха и до голяма степен обезсилиха резултатите от руското настъпление, затруднено от ниския морал и мотивация, от прекомерна зависимост от стари тактики, стари доктрини и остаряла военна структура. Корупцията сред руските въоръжени сили доведе до ескалация на проблемите със осъвременяване и поддържане на руската бойна техника, недостиг на гориво (не на последно място, защото важна форма на корупция беше незаконната продажба на резервни части и запаси от гориво).

След грандиозния провал с обсадата на Киев, акцентите на руското военно командване се пренасочиха по другите направления. Макар и бавно и с цената на огромни жертви, при интензивно използване на предимството в артилерия и безмерна жестокост срещу цивилни обекти, бяха спечелени позиции в Източна Украйна, Херсонска област и Запорожието. Тези методи на водене на бой бяха усъвършенствани в Чечения и Сирия, но в Украйна прилагането им неизбежно щеше до доведе в дългосрочен аспект до непозволено висока политическа цена, дори ако Русия успееше във военно отношение.

Неотдавнашната украинска контраофанзива в южната и югоизточната част на страната и около Харков разкри дълбоки пукнатини в потьомкинската фасада на руското военно всемогъщество. Отстъплението на частите на руската армия изглеждаше по-близо до разгром – дезорганизирано и белязано от паника. За една седмица украинската армия успя да си върне повече територия, отколкото руската армия беше успяла да завземе за пет месеца, като отвори допълнителни пътища за атака във всички посоки. Включително към Крим.

Накратко, президентът Путин, а и мнозина извън Русия, смятаха, че Кремъл разполага с могъща, добре смазана и модернизирана военна машина, която може да надделее за няколко дни срещу политически скован и слаб във военно отношение противник. Но се оказа, че руската армия е зле ръководена, зле хранена, зле снабдявана, податлива на деморализация и до голяма степен наборна армия, разчитаща прекомерно на силно уязвими танкове. Руските бойни части вече са в отстъпление, в някои случаи са обкръжени от украинците и с дезертирали висши офицери.

Очевидни заключения – и отчаяни обяснения

Тежките загуби на бойци, въоръжение, техника и на позиции на бойното поле изпращат мощен сигнал по всички руски земи: царят в Кремъл е слаб и е време за промяна. След по-малко от седем месеца сражения досега във войната на Владимир са загинали около 50 000 руски войници. Това е над три пъти повече от съветските военнослужещи, загинали за едно десетилетие в Афганистан. Това е пет пъти повече от броя на въоръжените мъже и жени, които участват в ежегодния парад по случай Деня на победата на Червения площад на 9. май. Контролът върху медиите не може да крие загуби от такъв мащаб до безкрай.

На руската пропаганда остава само един ход; и то отчаян – да обясни загубите с прякото участие на войски и техника на НАТО. Тоест войските на г-н Путин губят от НАТО, а не от „малка“ Украйна. Един особено нелеп пропаганден фейк обяснява обкръжаването на руските сили в района на Балаклия с пристигането на 10 000 „морски тюлени“ от специалните сили на американския флот и цели 100 000 членове на британската елитна Специална въздушна служба (SAS) и Специална служба. Като се има предвид, че „морските тюлени“ на активна служба наброяват общо около 2500 души – докато SAS (с изключение на два резервни полка) изглежда имат обичайна численост, която не надвишава 600 души, а тази на SBS е около 200 души! – това е доста забележително твърдение, макар да не е ясно кой точно пропагаден център в Русия е сътворил тази нелепица.

Изглежда подобни „изцепки“ не се ограничават само до споделяне чрез безсмислени постове в интернет. Москва се опитва да използва институциите на самата Организация на обединените нации, за да пропагандира отчаяните си тези. Постоянният представител на Русия често иска спешно свикване на заседание на Съвета за сигурност на ООН, на които се обсъжда военната помощ на САЩ и НАТО за Украйна. Едва ли Кремъл очаква резултат или решения в своя полза, тъй като Уставът на ООН изрично дава право на нападната страна да се защитава и да получава военна помощ срещу агресора. Единственият възможен начин за дивиденти от подобна среща за режима на Путин би бил да използва трибуната на Съвета за сигурност като платформа за остри критики на Запада и оправдание за руските неуспехи в Украйна и по този начин за изчистване на накърнената репутация на Путин у дома.

Ако съдим по събитията от последните няколко дни, новините от фронтовата линия могат само да задълбочат мрачното настроение в Кремъл и сред неговите приятели на Запад. Г-н Путин предприе първи стъпки в стратегията за тотални подривни действия, които се надява да предизвикат бунтове за цените на енергията, да свалят правителствата на ЕС и да принудят Запада да се съгласи с неговите условия за руски енергийни доставки. Той несъмнено обмисля и други мерки от арсенала на шоковата политика. Но засега има слаби признаци, че това ще има някакъв ефект. Вместо това, собственият му режим започна да се разклаща. А колебанията на ниво „елит“ стават все по-изразени и в крайна сметка ще станат неудържими, като широката общественост ще добави своя гняв за загиналите и ранените.

Какво следва?

Опитите да се отгатне какво точно се случва във квази-византийския свят на Кремъл имат толкова смисъл, колкото и гледането на кафе, така че няма да се опитвам да го правя. Но в общи линии е ясно, че настъпват големи промени, както на ниво елит, така и на ниво масово съзнание. Взривове на коли бомби, подозрителни падания от прозорци на болници, смели декларации срещу г-н Путин от страна на районни съветници в Москва и Санкт Петербург, внезапна промяна в тона към враждебност сред руските военни блогъри през последните няколко дни – всичко това подсказва за настъпващи радикални промени, дори все още да не е ясно какви точно ще са те. Бих посочил няколко ключови момента, за да се аргументирам, че промяната няма да се забави дълго:

Първо, зловещата фигура на чеченски военачалник и верноподаник на Путин Рамзан Кадиров, който изигра немалка роля в украинската авантюра. Наскоро той намекна, че е време да се оттегли. Ако г-н Кадиров мисли да се оттегли, тогава самолетът на г-н Путин наистина безконтролно лети към земята. Оттеглянето на подкрепата му може да бъде сериозен удар, както и отношението му може да има дълбоки последици за един следващ режим – и по-специално за това дали Русия ще оцелее или ще се разпадне като федерация.

Второ, никой генерал не е толкова гневен и опасен, колкото победеният генерал – дори и такъв, който е бил политически назначен на първо място. Г-н Путин изпрати армията си на поражение и унижение и сега може би търси военачалници, които да поемат неговата вина и които да накаже. Тази сутрин официалната новина е, че той е отменил насрочена среща с висши военни. Може би се страхува от разправа. Със сигурност трябва да се страхува от своите генерали.

Трето, пълната мобилизация като възможност не е карта на масата, с която г-н Путин може да играе. След 50 000 загинали, а сега и обрати на бойното поле, рискът от взривоопасна обществена реакция е твърде голям, а масовото отказване от военна служба е повече или по-малко сигурно.

Четвърто, ефективността на „войната с енергията “ е силно ограничена, което повече или по-малко елиминира възможността г-н Путин да успее да издържи достатъчно дълго, Европа да капитулира, тъй като населението ѝ е оставено на студено, и така да се възстанови доверието към проваления цар. Въпросът не е само в това, че Западът сега реши да отговори на блъфа на г-н Путин. Става дума за това, че Европа може да издържи без газ от Русия по-дълго, отколкото Русия може да издържи без да продава газ на ЕС. Това не е въпрос на воля, а на технологичен факт в газовия бизнес. Има ограничения за спиране на добивните и проучвателни сондажи. Ако го направите внезапно и без оглед на последствията, някои сондажи може никога да не се възстановят. Дори ако г-н Путин е готов да извърши икономическо самоубийство по този начин, дали неговият елит ще му позволи?

Развръзката може да е съвсем близо, а може и да е по-надолу по пътя. Но и в двата случая г-н Путин ще падне от власт и ще си тръгне. Въпросът е колко още жертви ще паднат и в Украйна, и в Русия. Украинската му авантюра разшири пукнатините в руската хунта отвъд предел, в който те могат да бъдат попълнени. А последиците за цяла Европа ще бъдат дългосрочни и значителни.

 

TOPALOV

   ukraynna

imunj

12659614 1036633103064017 1199327596 n