Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Нас ни прецакаха, но Путин ще отмъсти за скапания ни живот! Психо-портрет на бай Ганю Чирпански

pujdГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

1. Има едни хора, и те не са никак малко, които обичат Русия на инат. Те я защитават със страст, но не защото разбират добре Русия, не защото са отгледани с руски песни или защото са обиколили Русия надлъж и на шир. Заявявайки своята привързаност към Русия и подкрепа за президента ѝ и за тяхната война, те изразяват своето дълбоко разочарование от собствения си живот. Разочарование, че вече не са млади, че

имат болки в кръста, че кухнята им не може да се отмирише от запръжки, че асансьорът не работи от години, а прозорците на стълбището са счупени, че лъскавото очакване за Европа, формирано от списание Бурда или Щерн преди 40 години се е оказало измамно и че Европа не е безплатен Кореком, който очаква с отворени обятия всички, отхвърлили оковите на комунизма. Огорчени от това, че децата са ги напуснали и са заминали за Испания. Гневни, че дъщерята на партийният секретар живее по-добре от тях, а те са страдали преди, надявали са се после, а днес прекарват дните си в караници с жените си, с които не се понасят. Недоволство, че махнаха софийското жителство и сега те загубиха привилегията да са софиянци, защото вече всеки може да бъде. Недоволство от това, че вече няма изходни визи, но въпреки това те не пътуват. Дори и да могат да си го позволят.

Любовта към Русия на тези хора не може да бъде разколебана със снимки на избити невинни хора или разрушени от руските бомбардировки градове. Ужасите, които виждат ги радват, някъде дълбоко и непризнато, защото виждат, че и други страдат и че някой някъде отмъщава с терор за техния несретен живот. Любовта им не може да бъде разколебана и с факти, защото те мразят фактите, мразят реалността, мразят собствения си живот.

Юлиян ПОПОВ

 

2.

Напълно вярно, но е само първата половина на отговора на важния въпрос - защо мнозина в България привиждат Русия като отговор на несгодите, които им причинява статуквото, което и да е статукво? Втората половина на отговора е много по-трудна и тя се отнася до необходимостта от задълбочена интерпретация на феномена Русия в българския национален живот. България през модерните времена е въплощение на един трудно обясним парадокс. От една страна, няма друга имперска сила - или значим международен фактор - която да е нанесла на българската национална кауза по-системни и по-дълбоки поражения, отколкото Русия. От друга, с изключение на Сърбия и - донякъде - Словакия, България продължава да бъде страна, в която съществена част от населението продължава да привижда в Русия спасител, по-голям брат, народ с "близка култура" (абсолютно невярно, както знае всеки българин, пребивавал в Русия).

Оттук стигаме и до още по-неразбираемия за външен наблюдател парадокс, че българският национализъм в основната си част е зависим и отдаден на безусловна възхита към Русия, и очакващ безусловна и безкористна помощ и подкрепа от Русия. Докато тези парадокси не бъдат разплетени и не бъдат включени в българския обществен дебат като част от модернизацията и гражданското съзряване на средния българин, България ще продължи да бъде страна "с две лица" - източно и западно. Едното лице изразява реалната, практична принадлежност на българския национален характер към Европа (макар и като гранична идентичност). Другото изразява гореспоменатото мистично преклонение, което няма никаква връзка с реалната история на България и на нейните отношения с Русия.

Огнян МИНЧЕВ

 

3.

Любовта на българина към Дядо Иван /доколкото я има/ е покълнала върху почва, добре наторена с лъжи. Първозданната лъжа, че на Русия ѝ пука въобще за някой друг народ, е генерирана в Петербург. Но впоследствие е прегърната и обгрижвана от нашенските русофили, които е по-справедливо да наричаме рублофили. Никоя империя не иска да има силни врагове. А още по-нелогично е сама да си ги създава. Вековечният руски блян са Проливите и излазът към топлите морета. Завиждайки на просперитета на западните морски империи, руснаците още от Екатеринино време се самооблъщават, че излазът към топлите морета като с магическа пръчка ще реши всички проблеми на феодалната полу-азиатска държава. Ето защо създаването на голяма и силна българска държава на Балканите никога не е стояло в дневния ред на руските самодържци. Защото подобна сила би била пречка за стремежа на московците към Босфора. Тайният Райхщадски договор между руския и австрийския императори е най-тежкото доказателство за това: двамата се договарят при евентуален успех на Русия срещу Османската империя да не се създава голяма българска държава, а само държавица, разположена северно от Балкана. Както и става на практика с Берлинския договор. Целият свят знае, че Санстефанска България е учебникарски пример за мега-популизъм, само ние, наивните жертви на този брилянтен руски популистки ход, не можем да загреем за какво иде реч. Тъп, по-тъп, бай Ганю… Освободители? Не, изкормвачи на българското национално тяло, което бе разпокъсано на 3-4 части…

Руските мръсни номера спрямо България продължават и при подготовката и провеждането на Балканските войни. Под диригентската палка на Петербург, съседите успяват да ни окрадат нагло и безочливо. А руският император Николай II през есента на 1913 година отива в Кюстенджа, за да връчи ордени на войниците от румънския полк, пресякъл пръв българо-румънската граница, за да ни забие нож в гърба. Четете дядо Методий Кусев! Докаго голата, нелицеприятна истина за руските интриги срещу България не влязат в нашите учебници, странната, перверзна българска любов към най-големия враг на България ще продължи да учудва света…

Петър МАРЧЕВ

 

  

soma 

   gwhyjk

imunj

12659614 1036633103064017 1199327596 n