Гласът на България

Скандалът „Telus“ във ФБ е на погрешен адрес. Ето кой е истинският адресат

Григор ЛИЛОВ

Скандал с българската “TELUS INTERNАTIONAL” по повод евентуалния неин контрол върху съдържанието на Фейсбук у нас няма! Моите колеги от сайта „BIRD” бъркат. А онези, които взеха думата от името на българската “TELUS INTERNATIONАL”, лъжат. Лъжат, че ще съдят колегите ми, защото като физически лица могат и да съществуват у нас, но като някакъв Telus intenational в България – не! Едните бъркат, а другите лъжат, защото в България няма регистрирана фирма “TELUS INTERNАTIONАL”. И никога не е имало!

Истинският скандал е друг, но за него няколко години се мълчи. Мълчи се, защото един самотен разследващ журналист като мен не е в състояние да разбуни със свои публикации духовете така, както могат да го направят много десетки сайтове, медии и общественици, взели думата сега и превръщащи скандала почти в истерия.

Пяната от тази истерия с “TELUS INTERNАTIONАL” - фирма, каквато у нас не съществува, закри сянката на истинския контрольор на съдържанието в мрежата, когото посочих в мои разследвания още през 2018 г, през 2020 г., през 2021 г. и през пролетта на тази година – веднага с началото на агресията на Русия срещу Украйна.

Знаех какво ще се случи с контрола върху съдържанието на „Фейсбук” и през март се обърнах към компетентните органи у нас със съответните сигнали. Съответно дадох и показания. Получих смехотворен отговор с три месеца закъснение – с ала-бала от МВР (ще го пусна на картинка отново), а Прокуратурата, ДАНС и сие продължават и досега да си мълчат.

СКАНДАЛЪТ С ЦЕНЗУРАТА ВЪВ ФЕЙСБУК Е С АДРЕСАТ „КОЛПОЙНТ НЮ ЮРЪП”

На фона на скандала отново се налага да взема думата и да се повторя: скандалът TELUS е скандал за контрола върху съдържанието на мрежата не от канадската корпорация, а от българското дружество "КОЛПОЙНТ НЮ ЮРЪП" ЕАД с ЕИК 175138361.

Първоначалният притежател на капитала е офшорката „КОЛПОЙНТ ЛИМИТЕД”, базирана в Кипър (фирмен номер 194571). Интересна е и историята у нас на създателите на българската фирма. Както навремето посочих в разследването ми, надничат пазени в тайна физиономии. Цяла редица. До последния, който трябва да затвори вратата.

Едно от лицата в редицата е Веселин Василев Денчев, който освен това е сред лицата на родната финансово-икономическа групировка „Сирма груп”. В същата верижка, но по нейно разклонение е бившият спортист (кану-каяк) Васил Станимиров Мирчев (разни Оверони, ВМ груп и т.н.). Мирчев беше основател заедно с Илия Павлов на кооперация „Мултиарт” през 1988 г., от която стартира после печално прочулата се групировка „Мултигруп”, толкова тясно свързана с ГРУ - Главно Разузнавателно Управление на Русия.

Наднича Филип Угринов, а покрай него и видният бивш седесар Мартин Заимов – онзи същият, който беше първи шеф на Валутния ни борд, беше шеф на Пощенска банка, беше политик, седесар и консерватор. И покрай бизнеса и политиката се сдружи с един французин и съпругата му в „Колцентър България”, а после се събра отново с тях в Надзорни и Управителни съвети на същата "КОЛПОЙНТ НЮ ЮРЪП".

**** А кои са французинът и съпругата му? ****

Лицето, което доскоро (до моите разследвания) публично се асоциираше с тази родна фирма, както и със скандалния “TELUS INTERNATIONАL” (не е онзи, канадския, за който ви говорят, а друг), е Ксавие Марсенак.

Той е мениджър, зарязал „кариерата” си на Запад и дошъл у нас да се занимава с печелене на лесни пари – чрез биопреработка (червеи срещу отпадъци – фирма „Насекомо”) и прочие „зелени технологии”. Може дълго да се разказва за него, но ще го пренебрегна – той е физиономия, маска, но не е съдържание, сърце и мозък на операцията.

Защото наред с Ксавие Марсенак, случайно или не, в тези структури, вкл. в тази фирма "КОЛПОЙНТ НЮ ЮРЪП" се подвизаваше и съпругата му. На родна, българска почва това лице е истинският управляващ, собственик, диригент и т.н.

Лицето е рускинята Олга Алексеевна Егорова

Ах, пак щях да забравя – тя също е Марсенак. Тя е съпругата. Вече и с българско гражданство.

Двойката довтасва като на пожар у нас тогава, когато вече е влязла в съжителство там, на Запад. Олга Алексеевна също има редица регистрирани фирми – и в Русия, и в България. Разбира се, част от българските излизат в Търговския ни регистър, но друга част въобще не се появяват (както много пъти анализирам и пиша, нашият регистър не е регистър, а негова имитация).

Покрай съдружията на тези двамата и свързаните с тях лица се появяват всякакви фирмени конгломерати и персони – от голямата търговска верига „Лидл” до Яна Веселина Балникова – Харизанова, основател на ПП, зам.-министър на Кирил Петков в икономиката и първото служебно правителство на Стефан Янев, а после - съветник на Кирил Петков. Непопулярен факт от биографията ѝ – до 2019 г. тя е заемала редица мениджърски позиции в "КОЛПОЙНТ НЮ ЮРЪП". Тя е съдружник с Ксавие Марсенак и Олга Алексеевна и във акционерната фирма „Насекомо”.

ГЕРБ също са участници в аферата-цензура "КОЛПОЙНТ НЮ ЮРЪП". Влизането на лондонската фирма у нас се извърши под патронажа на министъра им Делян Добрев. Министерството на икономиката е субсидирало "КОЛПОЙНТ НЮ ЮРЪП" с над 1.4 млн. лева. При това кодът за финансовите преводи е на практика невалиден: код 020 - т.е. лихви!!! Няма разумно обяснение как държавата дължи лихви на частна фирма. И ако по някакви договори за субсидиране са били дължими заради закъснение и лихви за над 1.4 млн., то за каква стойност тогава са били самите договори?!

Следователно, битката у нас е не само за това кой ще контролира резултатите от бъдещите избори чрез начина на гласуване – машинно или хартиено, но и кой ще контролира и съдържанието във Фейсбук, който се ползва от 67% от българите (според изследванията - най-високото съотношение в Европа.) Битката е кой ще оперира с едни 14 млрд. евро от ЕС в следващите години.

ДИРИГЕНТИТЕ НА ЦЕНЗУРАТА – В ПЛЪТНА СЯНКА

И понеже написах „последният да затвори вратата”, да го видим и него!

За него тукашната битка е без значение. Който и да спечели или загуби у нас, той винаги печели. Не се знае публично, понеже никой, освен мен, никой в България не желае и не смее да извади на показ дълбоките и тайни руски зависимости.

„Последният” не са само наследниците на „Мултигруп” в лицето на руските им патрони. „Государи” (от руски - господари) е по-точното и вярно определение от „собственици”. Собствеността е нормална правна категория, а „господарството” се превръща в публична и правна категория само когато опре до едни от най-тежките текстове в Наказателния кодекс. И тази публичност по тези тестове обикновено поражда огромни политически скандали като този.

Тези предшественици са сложени по-скоро за видимост, като примамка за евентуална разследваща журналистика: млади бяхме, луди бяхме, но сега помъдряхме, миналото си е минало, но настоящето е различно и прочие алабализми. Някой ще повярва, друг няма да повярва, но това е положението. Демек – гущерът наистина е бил такъв, но вече си е откъснал опашката (прочута статия от мъртвия Илия Павлов, бос на „Мултигрупата”). Но както знаем от биологията, на гущерите им растат и нови опашки. Ето една от тях.

Българската "КОЛПОЙНТ НЮ ЮРЪП", която упражнява контрола над „Фейсбук” (както посочих навремето – в цялото Средиземноморие, кавказките държави, почти цяла Европа без Великобритания и без скандинавските държави) вече се води собственост на фирма "Telus International" LTD в Лондон (нещо като тамошно ООД). Обаче и тя не е връзката с канадската корпорация „Telus”.

Пояснявам – Facebook е аутсорснала (прехвърлила) дейността си на канадската корпорация „Telus”. Корпорацията от своя страна я прехвърля на ирландския си филиал "Telus International”.

И тук става интересно

Защото Центърът за Европа в Ирландия на канадския концерн няма свое поделение в Лондон.

Няма!

Но в английската столица съществува едноименна с него фирма, която всъщност притежава българската "КОЛПОЙНТ НЮ ЮРЪП". И която е аутсорснала дейността по контрола върху съдържанието на „Фейсбук” на този български филиз.

Кои са странностите в тази фирма, освен тези, че канадската корпорация "Telus" и ирландското ѝ поделение – център за Европа, нямат официален филиал в Лондон?

**** Кой се крие зад адвокатите? ****

Като адрес на лондонската фирма е посочен адресът на адвокатска кантора (?!), една от най-авторитетните на Запад - "ARNOLD & PORTER". Неин значим клиент е и българската държава – особено в областта на арбитражите и приватизационните сделки. Значим клиент са и български частни лица от всички цветове на политическия и бизнес спектър у нас, вкл. и такива, попаднали под санкции.

Защо?

Защото "Arnold & Porter" представлява лица, замесени във високопоставени измами и престъпления с бели якички, включително големи разследвания и наказателни преследвания, повдигнати от глобални правоприлагащи агенции, като клиентите са изправени пред значителни обвинения в подкупи, корупция, изпиране на пари и санкциониране на нарушения, наред с други. Фирмата, както се представя на сайта си, е в състояние да си сътрудничи със своята американска платформа по „мултиюрисдикционни и едновременни производства и има забележителни възможности за управление на репутационните щети на своите клиенти в случай на производства, които получават значително медийно внимание“.

Интересни са и директорите на тази лондонска фирма "Telus International LTD", която дирижира родната "КОЛПОЙНТ НЮ ЮРЪП", която от своя страна пък цензурира социалната мрежа.

Например Томас Антъни Бари също е посочил за адрес адвокатската кантора. Той фигурира в регистъра на Обединеното кралство с цели 85 позиции в най-различни фирми, редица от които нямат връзка нито с аутсорсинг, нито с комуникациите, нито с Интернет. Той се води ръководител на фирми и в други юрисдикции – например в Малта (там навремето още във времената на социализма беше зачената „Мултигруп”) .

Имам обяснение защо така се е получило.

През 2016 г. канадската телекомуникационна компания "Telus" продаде дял от 35% в своята аутсорсинг дъщерна ирландска компания "Telus International" на азиатския инвеститор "Baring Private Equity Asia".

Инвестиционното поделение е част от "Baring Private Equity International". Тази компания от своя страна е оцеляла клонка от банката "Baring", която се срина през 1995 г. Тя се срина, след като претърпя загуби от £827 милиона лири в резултат на измамни инвестиции на брокера ѝ Ник Лийсън в Сингапур . Оцелялата от фалита клонка беше придобита от съответните им мениджърски екипи.

Тези екипи включват:

- Baring Vostok Capital Partners в Русия;

- GP Investments в Бразилия;

- Baring Private Equity Asia в Китай - Хонконг;

- Baring Private Equity Partners в Индия.

Така че контролът е троен – един път в България чрез Ксавие Марсенак и руската му съпруга, втори път в Англия – чрез формалния лондонски собственик „Telus International” LTD. И трети път има контрол – чрез едни разиграни навремето 35% от азиатския мениджърски екип в полза на руския му екип в "Baring Private Equity International".

Цената на онази сделка беше 650 млн. долара. Тези 650 млн. долара заради санкциите срещу Русия са тамошният разгорял се скандал – западния, който няма гласност (и надали ще получи, освен ако не натисна и там).

Българският скандал, освен битка за контрола върху Фейсбук, освен опит да се маскират действителните диригенти на цензурата, е натиск върху имиджа на канадската корпорация „Telus”.

Натиск да си върнат обратно блокирания заради санкциите техен дял от 35% срещу поне същите пари + лихвите и придатък заради печалбите. Т.е. вече не става дума за 650 млн., а вероятно за милиард и повече.

Изводът - настоящият скандал у нас /във връзка с публикацията на „Bird“/ се оказва стрелба в погрешна цел. Защото на Запад, както обещах навремето, вече започна да гори и друг скандал, освен финансовия – политически скандал по повод този контрол върху социалната мрежа, случващ се и с участието на родната държава в него, на родните секретни служби и всякакви капиталово-политически кланове, толериращи тази цензура в полза на Кремъл.