Гласът на България

Слушайки Веско Дремджиев и Иван Костов да не изпускаме фокуса

Христо Слави РАЧЕВ

Сигурно помните предаването на Веселин Дремджиев по ТV1, когато се беше превърнало в едно обикновено партийно студио с постоянно присъствие на Мими Виткова, Бабикян, Михаил Миков, Румен Гечев, Паскалев, Хаджигенов, Първанов, Велислав Минеков /човекът с най-идиотския смях/. Наистина стана някакво чудо. Ако днес искате да се информирате за войната в Украйна - при Дремджиев. В

останалите медии, тази тема е силно филтрирана, минава на прецизен скенер за метал и оръжие. В БНТ никога, ама наистина никога, няма да видите бивш висш кадър от ФСБ да откровеничи. Точно този гост коригира една заблуда, че единствено тайните служби стоят зад Путин. По-скоро са олигарси, лични приятели от Петербург и военни. В Русия /в частност - Кремъл и Лубянка/ неизбежното разстройство на личността е параноята. Острите ѝ пристъпи се притъпяват с много водка, след изтрезняване, стават още по-зловещи. Там всеки донася, подозира и мечтае за моментална смърт на висшестоящия. Какво може да се е случило с агентурното име на Дремджиев, с неговата менталност, та мизерното му и безвкусно студио, да стане партийно студио на десните? Калин Янакиев, Светослав Малинов, Христо Иванов, генерал Атанасов, Ивайло Мирчев, Методи Андреев, който макар и с писклив сопранов глас, успява да съобщи доста истини за безобразията на управляващите. Гледам Веселин Дремджиев по TV1 заради гостите, Евронюз заради темпоритъма, телеграфния стил, кроула под картината и външнополитическите събития, които са ограничени в другите медии. Човек има право да промени възгледите си, но не пропускам дяволития дебнещ поглед, когато Дремджиев изслушва някого. Не харесвам напоителните му астматични увертюри, които са терен за друга медия, приета да се нарича радио. Дали е успял да изплюе нечия кървава юзда или пред нас се умилква лимонка за следващи решителни промени в България. Веднъж хванат за крачола един журналист, с лепнато агентурно име, трудно се отскубва, без остави крака си, понякога и главата в ръцете на тайните служби. Дремджиев сякаш е тръгнал по трънливата пътека на Коритаров. Вие знаете ли какво точно стана с Коритаров? Доверчиви сме, но да държим ръка на фокуса - това е най-важното условие за една кристално ясна картина на действителността. Така днес Иван Костов леко врътна фокуса и веднага лъснаха доста несъответствия от медийните внушения за “катастрофична инфлация” и “финансова криза”. Но най-важното, което отбеляза, е - по най-бързия начин, в темпо алегрето, да се мушнем в доверителния кръг на НАТО и Европейския съюз, бързо приемане на новата валута Евро, интелигентно да превъоръжим армията си покрай войната, която очевидно ще продължи дълго. Изплющяха няколко силни, но справедливи шамара по ушанката на президента: „Радев се държи като агент на руско влияние… Защо мълчат по най-неотложните проблеми около войната и заемат откровено проруска позиция”. Иначе, Костов можеше да си спести упрека към Петър Стоянов, че сме нямали стратегия за Северна Македония, защото Стоянов е отлично запознат с този проблем и каза това, заради колебанието ни, ту втърдяване, ту компромиси с една страна, която иска от нас съгласие. Според мен, и двамата са съгласни, че Европейската позиция е нашата позиция. Предизборно, оглеждайте внимателно пейзажа и поддържайте фокуса. Нямаме нужда от никакви кумири. Нараства усещането, че на 2. април ще има добри изненади.

------------------------------------

Христо Слави Рачев (Киса) е телевизионер, дългогодишен оператор в БНТ. След донос попада в килиите на Държавна сигурност. Макар и за кратко - 11 денонощия, следва уволнение и десет години забрана да пътува в чужбина, това променя целия му живот. Член е на СБЖ. Сетне пропътува повече от осемдесет държави, заснел е десетки документални филми. Понастоящем живее в Созопол. Автор на четири книги.

Текстът е от ФБ-стената на автора. Заглавието е от редакцията.