Гласът на България

Запознайте се с Никълъс и Данчо, които предотвратиха жестока катастрофа

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Никълъс Михайлов и Йордан Киров успяха да предотвратят влакова катастрофа и да спасят всички пътници от тежък инцидент с непредсказуеми последствия. Случката се разиграва край гарата на търговищкото село Дралфа, когато момчетата пътуват с въпросния влак, за да отидат на училище. Никълъс забелязва, че последният вагон на бързия влак Варна-София се озовава на две жп-линии. Във влака имало

60 човека.

„Ако не бяхме се усетили и не бях реагирал мигновено - да дръпна внезапната спирачка, влакът щеше да започне да ускорява. Щяхме или да се врежем в стълба, който беше на метър от вагона, когато спряхме, или да се обърнем жестоко.“ В това е убеден деветокласникът Никълъс, който наскоро предотврати тежък инцидент.

На 16. март сутринта тийнейджърът от Шумен и съученикът му Йордан Киров от Търговище както всеки ден пътували с влака към училището си в Горна Оряховица. Двете момчета учат в Професионалната гимназия по жп-транспорт “Н. Вапцаров” и вече две години са заедно по релсите. Освен, че влаковото купе ги е направило най-добри приятели, няма човек от превозните бригади по линиите на северната железница, който да не ги познава. Шегуват се с тях, че са талисманите на бързия влак София – Варна

В мартенската сутрин, все още сънени, те са в последното купе на последния вагон. На излизане от гара Дралфа композицията се опитва да премине от един коловоз на друг, тъй като част от участъка е в ремонт.

„Когато започнахме да преминаваме през стрелката, машината и трите вагона минаха успешно. Първата талига на четвъртия вагон, в който бяхме, мина по път 2, но втората остана на път 1 и вагонът започна да се движи напречно по релсите, срещу самата композиция“, обяснява Никълъс.

„Чухме странен шум от вагона, рязко скочихме да видим през прозореца какво се случва и тогава усетихме, че се движим по двата железни пътя. Никълъс каза: “Данчо, ще се обърнем!” Първоначално не повярвах“, разказва Данчо.

Нямало време за размисли и за повече думи. Дори не успели да се уплашат. Никълъс просто се пресегнал и дръпнал внезапната спирачка.

Влакът спря и ние веднага излязохме от вагона, за да видим какво е състоянието. След това началник-влакът слезе заедно с кондукторката. Казах им, че аз съм дръпнал спирачката.

“Хубаво си направил, усетил си се навреме”, похвалила го кондукторката. Машинистът също слязъл от локомотива и се хванал за главата, когато видял какво е щяло да се случи, описват ситуацията момчетата.

Сигурни са, че грешка на началника на гарата е предизвикала инцидента. Заради ремонта автоматизацията не работела и стрелките били на ръчно управление. Във вагона, спрял на косъм преди да се вреже в стълба от жп-мрежата, имало около 15 човека, но в целия влак - общо 60.

Ако скоростта беше по-висока, цялата композиция вероятно щеше да пострада, казват железничари с опит.

“Просто момчетата са се намирали в подходящ момент на точното място. Ситуацията е била доста опасна и са реагирали както трябва. Може би възрастен човек нямаше да реагира толкова адекватно”, горд е с учениците си директорът на гимназията инж. Иван Чолаков.

Никълъс и Йордан са от децата, които са дошли по собствено желание в единствената оцеляла гимназия у нас само с жп-специалности. Имат амбицията да станат железничари и се интересуват искрено и много от железницата.

Момчето от Шумен учи локомотиви и вагони, а приятелят му от Търговище ще става техник по автоматизация. За да е навреме в клас, Никълъс става всяка сутрин в 6 часа да хване влака и пътува по два часа в посока.

„Привързан съм към локомотивите, те не са ми просто транспорт. Още като малък с велосипедите ходехме по гарите. Влаковете идваха, свиреха ни, ние се радвахме. Започнах да пътувам към София, Пловдив, качваха ме в машините, даваха ми да свиря. На 800 м от гарата живея и ги чувам даже у нас, когато свирят“, запалено обяснява избора си Никълъс.

Въпреки че професионалната гимназия има реновирано общежитие, което е безплатно, той избрал да се прибира всеки ден при баба си в Шумен. Тя сега е единственият му близък човек. Момчето израснало само с майка си, но тя заболяла тежко и през 2022-а починала. Никълъс скрил за трагедията от учителите си. Не искал съучениците му да мислят, че е привилегирован по някакъв начин.

“Едва преди месец разбрахме, помислихме как може да му помогнем, той получава стипендия като сирак”, разкрива тежката му съдба директорът.

Йордан тръгва от Търговище час по-късно. При него железницата е фамилна „обремененост“ - баща му и по-големият му брат са локомотивни машинисти. Баткото е завършил в същото училище.

След 10 години Никълъс се вижда в локомотива като успешен главен машинист, който е завършил и висше във Висшето транспортно училище “Тодор Каблешков”. Обещал е на 68-годишната си баба да я качи в машината. Набляга на руски и английски, освен на професионалните предмети, защото за да работи в транспорта, трябва да знае и чужд език. Но преди всичко иска да е добър човек.

За бързата реакция и смелата постъпка вестник “24 часа” номинира Никълъс Михайлов и приятеля му Йордан Киров за кампанията си “Достойните българи”.

-------------------------

С посредничеството на „24 часа“