Гласът на България

Българите нямат нищо общо с тюркските народи от Средна Азия

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Когато стане въпрос за история, няма как да се разминем с въпроса за произхода на българите: „Откъде идваме? Колко стар е нашият народ?“ Въпроси, за които няма точни отговори, а само теории. Едва ли някога ще узнаем със сигурност, но напредъкът на науката и нейните методи ни позволяват да надникнем все по-дълбоко в мъглата на миналото. Най-сигурният начин да разберем кои сме е да погледнем в нас

самите и то съвсем буквално. Телата ни носят в своята ДНК генетичната памет на предците ни. Чрез нейното изследване може да добием представа за общия ни произход. Подобни изследвания от генетична гледна точка датират още от времето на Чарлз Дарвин, но модерният подход за проучването на ДНК става популярен едва през 90-те години на XX век. От тогава досега изследвания в тази насока са правени в немалко европейски страни. България също е сред тях. Екип от БАН с ръководител Йордан Йорданов публикува статия с интересни открития в тази област. Ето какво споделиха участниците в екипа академик Ангел Гълъбов и доц. Сена Карачанак-Янкова.

Какво представлява проектът и каква е целта му

Проектът се нарича „Характеризиране на антропогенетичната идентичност на българския народ” и е договорен през 2009 година с фонд „Научни изследвания”. Негов ръководител е Йордан Йорданов – един от водещите ни антрополози /вече покойник – б.р./. Помощ при реализирането му оказаха и университетите в Павия и Перуджа (Италия). Идеята на проекта е да се види генетичния статус на съвременния български народ. За целта бе взет генетичен материал от 900 българи, разпределени равномерно по съвременната българска територия.

Кой стои зад реализацията на проекта

Проф. Драга Тончева е ръководител на генетичните излседвания. Другата основна фигура е нейния докторант Сена Карачанак. От италианска страна активно работеха проф. Антонио Торони от Павия, който е един от европейските корифеи по митохондриална ДНК и проф. Орнела Семино, която работи в областта на Y-хромозомата. В момента се работи върху антропологичната част на проекта, като идеята е да се изследват 120 проби (60 от тракийския период и 60 от Първа българска държава) от костно-зъбен материал.

По каква методика протече изследването

Всеки човек е генетично различен от другите и целият генетичен материал, който носим е наследен от родителите ни. Има един участък от него, наречен митохондриална ДНК, който винаги се наследява от майката. Има и един участък – Y-хромозомната, която се предава само по мъжка линия – от баща на син. (б.р. от целия генетичен код на човека, това са най–удобните за подобен анализ места, които съдържат генетичен код с хронологично подредени мутации, за разлика от останалата част от ДНК, което подлежи на промени вследствие на смесване на майчиното и бащиното ДНК, което води до смесване и на мутациите. Друго важно нещо, което трябва да се отбележи е, че въпросните мутации са неутрални, с други думи не са значими за еволюцията). Всичко това представлява един запис на миналото, който може да ни покаже генетичната история, на всеки отделен човек. Първоначално, преди близо 100 000 години, всички хора са живеели в Източна Африка. С течение на тяхното разселване са възниквали мутации, които водят до различни генетични варианти. Така, ако днес се изследват вариантите в съвременни хора, може да се установи техният генетичен произход. На всеки от тези 900 души се изследваха индивидуално генетичните им варианти по майчина и бащина линия и след това се установи за всеки от коя хаплогрупа е.

Какви са резултатите от изследването

По женска линия българите са най-близки с източноевропейските и средиземноморските популации. По мъжка линия пък най-близки до нас са гърците (по-специално Северна Гърция) и сме доста далеч от алтайските и тюркските популации. От това може да заключим, че както древните българи, така и съвременните нямат общ произход с алтайските и тюрските популации. Друг интересен резултат от изследването е, че няма разлика между хората от различните краища на България – дали са от Югоизточната или Северозападната част на страната. От всичко това може да заключим, че наблюдаваният образец на митохондриална ДНК показва, че българският митохондриален пул е географски хомогенен в страната и че се характеризира с една крайно висока честота на западно-евразийски тип. С други думи – българите се локализират между източно-европейските и средиземноморските популации, което е в съответствие и с историческите данни. От тях може да предположим, че ако средиземноморската принадлежност може да се припише на траките, то източните приноси се дължат на древните българи, произхождащи от Средния Изток и на славяните, мигриращи от Североизточна Европа. Можем ли да кажем в такъв случай, че тези изследвания са още едно доказателство, че

тюркско-алтайския произход на българите е

до голяма степен измислица?

Нека повторим отново какво ни казва науката – изследването на Y-хромозомните вариации на съвременния българин са представени от западно-евразийски хаплогрупи (хаплогрупата представлява всички генетични варианти, които споделят една обща мутация). Хаплогрупите пък, характерни за алтайския и централно-азиатски тюркски говореща популация са в пренебрежимо малка честота от 1,5%. Освен това е хубаво да развенчаем още един мит – за славянското море, в което са се „удавили“ българите скоро след идването си на Балканите. Да, славяноезичен народ сме, но твърдението, че славяните са успели бързо да претопят древните българи е далеч от реалните събития, случили се по нашите земи. На исторически език може да кажем, че древните българи идват с култура и икономика на Балканите, което ярко контрастира с картината, показана ни във филма „Хан Аспарух“ например. Там българите са представени като номадски народ, живеещ в юрти, което е много далеч от истината. И до днес не са открити следи от юрти нито на нашите земи, нито в днешна Румъния. Друго доказателство, оборващо тезата за тюркско-алтайския произход на българите е, че новите анализи на протобългарските епиграфски източници (исторически надписи, „Именника на българските ханове“) показва, че древният български език не принадлежи на тюркската лингвистична група. Поради това водещите тюркозоли (главно американци и французи) не разглеждат българите като тюркски народ. Друго доказателство, което науката скоро откри бе цяла серия от непознати извори, написани на четири езика – старобългарски, гръцки, старогермански и хедро-хазарски единодушно описват древните българи като един многоброен народ. Да не говорим за десетките градове, които оставят след себе си като Биляр и Болгар по Волга, Плиска, произведения на изкуството като Мадарския конник, които несъмнено няма как да се направят от един номадски народ. Археологичните изследвания, които са направени наскоро, показват че протобългарите представляват между 32% до 60% в ранната българска популация.

Ето и изводите, направени в докторската дисертация „Генетична структура на българската популация по Y-хромозомата и митохондриалната ДНК” на доц. д-р Сена Карачанак-Янкова

Изводи

1. Определени са вариантите и честотите на мтДНК хаплогрупи и хаплотипове в

съвременната българска популация.

2. Доказано е, че българският митохондриален генофонд е почти изцяло съставен от

хаплогрупи, типични за западноевразийските популации. Общатата честота на

източноазиатски (M, C, D и Z) и африкански (L0, L3 и M1) мтДНК хаплогрупи е много ниска (1.3%).

3. Установено е, че българската мтДНК изменчивост е хомогенна за страната.

4. Определена е позицията на българската популация сред западноевразийски и

северноафрикански популации въз основа на мтДНК хаплогрупните профили. Българите

заемат междинна позиция между източноевропейските и средиземноморските популации. Допуснато е, че средиземноморското наследство може да бъде приписано на траките, докато източният принос вероятно се дължи на древните българи.

5. Установени са честотите на Y-хромозомни хаплогрупи при съвременните българи.

6. Доказано е, че българският Y-хромозомен генофонд е почти изцяло представен от

западноевразийски хаплогрупи. Генетичните приноси от Централна Азия (Хг C-M217),

Северна Евразия (Хг N-M231) и Югозападна Азия (производни на Хг Q-M242, Хг LM61 и Хг R-M124) са незначителни (общо 1.5%).

7. Установено е, че българският Y-хромозомен генофонд е доста еднороден в страната и се предполага, че Стара планина не е действала като силна бариера за генен поток.

8. Доказано е чрез микросателитен анализ на Y-хромозомните хаплогрупи, че Хг RL23* в България датира от следледниковия период; Хг E-V13 присъства в България от мезолита и започнала да се разпространява след пристигането на неолитното земеделие; а Хг J-M241 най-вероятно отразява неолитната експанзия на земеделците от най-ранните центрове на земеделието по Черноморието.

9. Честотата на Y-хромозомните хаплогрупи определя позицията на българите в европейския клъстер, далече от алтайските популации и от популациите живеещи на север от региона на Памир.

10. Приведени са доказателства към хипотезата, че древните българи (които според

последните исторически изследвания имат съществен принос при формирането на

съвременния български народ) нямат общ генетичен произход с алтайските популации и

говорещите тюркски езици средноазиатски популации.

Приноси

1. За първи път всеобхватно е определена генетичната структура на българите по Yхромозомата и мтДНК и резултатите са анализирани в микро- и макрогеографски мащаб.

2. Определена е давността и начина на разпространение на чести Y-хромозомни хаплогрупи.

3. Създадена е съществена база за сравнение на съвременните българи с други популации и с древните обитатели на българските земи.

4. За първи път България е поставена върху геномната карта на Европа.

5. Доказано е, че древните българи, които според последните исторически изследвания имат съществен принос при формирането на съвременния български народ, нямат общ генетичен произход с алтайските популации и говорещите тюркски езици средноазиатски популации.

---------------------------

По интервюто на Иван Кънчев