Гласът на България

През 2003 в НИМ я предава един 78-годишен мъж, който я бил открил докато служел в казармата

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Проф. Божидар Димитров /царство му небесно/ работеше за нас, хората от медиите. Той имаше усет за сензационното и с видимо удоволствие захранваше телевизии и вестници с нови и нови факти и хипотези. Понастоящем малцина знаят, че в Националния исторически музей се съхранява един наистина уникален артефакт – най-древната книга в света, и то изработена от 24-каратово злато! Проф. Димитров е

замесен и в тази история – предавайки щафетата на настоящия директор на НИМ проф. Бони Петрунова, той ѝ разказал, че Златната книга била предадена на музея от един 78-годишен възрастен мъж. Той пък разказал, че намерил безценния артефакт в района на долното течение на Струма, когато отбивал наборната си военна служба. Ако направим едно елементарно изчисление, става ясно, че златната книга е открита около 1943 година. А по това време Царство България е контролирало огромни територии на Балканите.

Какво представлява въпросният сензационнен артефакт? Книжката е сглобена от шест страници от почти 24-каратово злато с размери 5 на 4,4 сантиметра. Страниците са свързани със златни пръстени - и тъкмо това превръща обекта в „книга". На първата страница са гравирани фигури на двама мъже, които носят голям съд, подобен на питос; на втората страница е изобразена фигура на голямо мъжко животно с рога, подобно на антилопа, а над него лети птица. На третата страница има силует на конник с характерна шапка или шлем. На последната страница се виждат фигурите на двама воини /изобразени над кръста/ с кръгли щитове в ръце. Тези изображения в книгата са заобиколени от текст с (предполагаемо) етруски букви, разположени на правилни хоризонтални редове. Смята се, че това произведение на изкуството е изработено 600 години преди новата ера.

Най-старата в света! Ако е истинска.

Първият световен шум около тази находка бе вдигнат от агенция Франс прес и БиБиСи, които цитираха тогавашния директор на НИМ проф. Божидар Димитров с твърдението, че автентичността на „златната книга" била потвърдена от двама експерти - от София и от Лондон.

Според БиБиСи, гравираните букви са етруски. Но тази писменост и до ден-днешен не е изцяло разчетена. Буквите са базирани върху старогръцката азбука и по-късно залягат в основата на латинското писмо. Самият език на етруските, който няма родство с никой от сегашните европейски езици, до момента остава отчасти неразбираем.

В обширна публикация по темата германският вестник „Ди Велт" пише: „Ако автентичността на обекта наистина се потвърди, това действително би била най-старата книга в света. (…) Но специалисти извън България засега са скептични, защото до момента няма нито една научна публикация за обекта. А автентичността на книгата може да се дискутира сериозно едва когато се появят публикации по въпроса. Проф. Бони Петрунова е категорична, че двама български научни изследователи историци работят с златния артефакт, като се консултират и с редица световни светила. Какво ще се докаже, в края на краищата?

Златната книга попадна и в една много интересна снимкова галерия, представяща 50-те най-стари неща в света и публикувана на сайта „24/7 Уолстрийт". И в тази фотогалерия се разказва накратко историята на „може би най-старата книга в света". А вестник „Ди Велт" коментира, че учените се съмняват най-вече дали наистина става дума за етруска писменост. В дискусията се посочва, че може би имаме работа с някоя от другите северноиталиански азбуки, възникнали върху основата на етруската. Според изданието, за автентичността на Златната книга в НИМ има един важен аргумент: етруските са поддържали широка мрежа от търговски отношения и

са изнасяли свои луксозни стоки

в най-далечни краища на Европа.

В края на статията в „Ди Велт" четем: „През последните десетилетия северната част на Южна Европа се превърна в център на многобройни находки, които поставят под въпрос досегашните познания за Бронзовата епоха. Някои учени като езиковеда Харалд Хаман дори защитават тезата, че преди появата на индогерманските племена там е съществувала т.нар. „Дунавска цивилизация", която е дала решителни културни импулси на гърците.

А за какво е служила тази книжка? Предположенията на специалистите от НИМ са, че текстовете от нея са свързани с древните погребални обряди – тоест, най-вероятно това е Наръчник по безсмъртие.

А какво общо имат етруските с нашите земи? Ето какво: „Още преди години управителката на един известен музей в Тоскана бе шокирана от някои факти от бита на етруски и траки, на които ѝ обърнах внимание. – пише изследователят Фил Бандов. - По-специално, с нея коментирахме редица аналози, видими от изображенията на дрехи, прически и украшения на етруските. За щастие, тогава носех със себе си малка английска брошура, показваща тракийските гробници край Казанлък, с поместени там снимки на фреските по стените.“

Тоест, можем да кажем, че траки и етруски са родствени народи.

-------------

А цялото изследване на Фил Бандов за близостта на етруски и траки може да прочетете ТУК