Гласът на България

Погребенията са християнски, тоест помаците са приели исляма впоследствие, при турското нашествие

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Идентитетът, идентичността за един човек означава много. Доскоро означаваше Всичко! Но въпреки глобализацията, независимо къде живеят, хората продължават да помнят и да държат на своя произход, на своята етническа идентичност. Хубаво е, когато можеш да кажеш: Да, аз съм българин! О, да, аз съм турчин или китаец… Докато има общности, чиято идентичност е плуваща, некатегорична, спорна.

Като днешните македонци. Или като помаците. Разколебаващо е да си помак: да говориш български, да пееш български песни, но да имаш различна вяра от останалите българи. Да си мюсюлманин… Като се прибавят към това и следосвобожденските усилия на държава, църква и Партия да им сменят имената и вярата. И то, по насилствен начин – просто повтаряйки с обратен знак действията на Османската империя. Тези от помаците, които са минали през комунистическите лагери и затвори заради имената, вече на възраст, са изключително „втвърдени“ – те не искат да имат нищо общо с българския етнос. И в този си стремеж за отграничаване от българското, даже си съчиняват свои фантасмагорични теории. „Ние сме помаци, но не забравяйте, че сме дошли като МЮСЮЛМАНИ НА Балканите, не сме насилствено помохамеданчвани, а сме потомци на един древен народ, отстоял при чуждо господство от 1000 години тук, на тази земя.“ Това твърди в своя книга един от тези помаци… Но една скорошна находка опровергава тези изсмукани от пръстите твърдения -  едно семейство от родопското градче Неделино, при изкопни работи в картофената си нива, изрови 4 средновековни гроба, с датировка от 11. – 12. век. А погребенията са християнски!

 ----------------------------

“Когато видях черепи и кости, много се изплаших! Загасих двигателя на багера и потърсих помощ от Общината. В първия момент не ми мина през ума, че това може да са стари гробове, помислих, че са някакви по-нови”, казва Здравко Годумов от Неделино.

Мъжът бил със съпругата си Снежана, която онемяла, като видяла човешките останки. Семейството наело багер, за да направи изкоп - искало да си построи водоем в горната част на имота и през лятото да си полива градината с картофи и други зеленчуци.

“Изненадах се от твърденията на Годумови. Уведомих полицията и музеите в Смолян и Кърджали. През нощта нивата, която е на около километър от града, бе охранявана от полиция, за да не се появят иманяри”, разказва кметът на Неделино Боян Кехайов.

По думите му, гробницата е открита между пътя за Годумската пещера и местността Поповица. Багерът на Здравко е надигнал плоча, която покривала гробове. Три от тях са на възрастни хора и един - на дете. Черепите и костите били на близо метър дълбочина.

“В четвъртък тази седмица Общинският съвет има сесия и ще приеме решение да се отпуснат 2000 лв. за разкопки. Толкова поискаха засега археолозите. На оглед бе комисия от Министерството на културата. Заключението на експертите е, че обектът трябва да бъде проучен. Разкопките ще се провеждат от регионалния исторически музей в Смолян”, добави кметът на Неделино. Общината ще осигури работници от програмата за временна заетост, геодезическо заснемане, охрана и инструменти.

В момента обектът е временно консервиран.

“Това е средновековен некропол от XI-XII век на християнски погребения. Ориентацията на гробовете е изток-запад. Обредът е християнски, начинът на изграждане на гробовете е типично средновековен - гробната камера е изградена от местни плочести камъни, които ограждат гробовете от всички страни и горе са похлупени с големи плоски камъни. Ориентацията на скелетите е изток-запад, главата - на запад, краката - на изток, като ръцете на покойниците са скръстени или на корема, или на гърдите. Открити са и два бронзови пръстена. На единия пръстен е изобразена птица. Единият от пръстените бе изследван в лабораторията на музея и стана ясно, че е от XI-XII век”, казва д-р Николай Бояджиев, археолог към смолянския музей.

Единият от гробовете е леко разбит от багера на Здравко, а другите са напълно запазени.

"Очаквам в западна посока да бъдат открити още, но това ще стане ясно при разкопките, които ще започнат през май. Досега в района на Неделино не са проучвани гробове от този период”, добави д-р Бояджиев. Здравко и Снежана използват имота от 40 години и не са предполагали, че в горния му край има гробове. Подобни гробове от шистов тип са били открити през 70-те години

при строежа на сегашната поща

в центъра на Неделино.

“Не ми пречат археолозите - нека те си копаят на техния обект, а аз ще си копая нивата. Заедно ще си вършим работата - те тяхната, а аз моята. Ако дойдат след време туристи, ще има на кого да си продавам картофите”, шегува се Годумов.

Той все още не може да повярва, че в нивата му има вековен некропол. Обяснява, че точно където е смятал да прави водоем, на метри от вадите с картофи, е малко по-стръмно и затова не го е обработвал.

Оставил го да стане ливада. Там семейството сядало да обядва, правили са си и барбекю, понеже имало сянка от съседните дървета. Обработва имота от 40 години. Получили го от семейството на съпругата Снежана, когато се сгодили.

Преди десетина години, пак край Неделино, Митко Младенов отворил огромна дупка в горския си имот в местността Манолови колиби на 3-4 километра от града, докато изкоренявал пъна на отсечен преди това дъб. Пред него се отворила дупка колкото футболна топка, след това зейнала още по-голяма и Манолов със сетни усилия задържал коренището да не пропадне вътре и да го повлече в тъмното. После през главата му минала мисълта, че това е може би е някогашен стар масов гроб. Чувал, че навремето турците са търсили такива дупки и хвърляли в тях жертвите си при масови кланета. Съвсем наблизо е старият римски мост, който местните наричат “Турчин мост”. Според легендата жителите на някогашното село и махалите му са били докарани на моста.

Еничарите с извадени ятагани застанали като жива стена на моста, а неделинци били заставени да минат един след друг от левия на десния бряг на реката. Там ги чакала голяма купчина фесове и чалми. Преданието разказва как множество глави били отсечени и хвърлени във водите на реката.

Сащисаният Манолов още тогава бръкнал с дръжка на гребло в отвора. После намерил някакво въже, вързал в края му камък и го пуснал в зейналия отвор, широк 1,5 метра. Дъно обаче не намерил.

Общината повикала алпинисти и единият от тях се спуснал в дупката на 24 метра дълбочина. Алпинистът също не стигнал до дъното, но обяснил, че вътре чува шум на вода, а стените били от много гладък камък.

Затова се предполага, че отдолу тече подземна река. Сега отворът на тази мистериозна пещера, който дъбът е покривал десетки години, е ограден и обезопасен. Обектът обаче все още не е проучен.

--------------------------

По текста на Валентин Хаджиев, публикуван в „24 часа“