Гласът на България

По древните български следи във Виена и Болоня

Борис МЕТОДИЕВ

Информацията, че някога в днешната Виенска гора около австрийската столица град Виена е имало българи и че тя тогава се е казвала Българска гора, ни дава т.нар. Саксонска световна хроника, която е първата немска универсална хроника, създадена вероятно през 1229 г. Всичко това научаваме от новата книга на Хайнрих Кунстман (Heinrich Kunstmann, Die historischen Hintergründe der Nibelunge nôt:

Baierischer Bulgarenmord, Karl des Großen Awarenfeldzug und die Ungarn, 2019). На страница 28 Кунстман цитира на старонемски точното място на хрониката, където се споменава Българската гора или Bulgerewalt. В хрониката между другото става въпрос за военния поход на Карл Велики срещу аварите (791 г. до 803 г.), който протича от реката Енц (около град Линц) към Българската гора (старонемски: Bulgerewalt): в контекста на войната с аварите, изразът Българската гора (Bulgerewalt) означава без съмнение днешната Виенска гора.

Българите са съставна част от Аварското царство и печелят силно политическо влияние през VII век. Саксонската световна хроника засега вероятно е единствения източник, който използва израза Българска гора (Bulgerewalt) за днешната Виенска гора; въпреки това този израз е достатъчен, за да се предположи, че тогава във Виенска гора е имало Българи, както пише цитираният Кунстман. За информация, днешна Австрия съществува от 996 г. Несъмнено Карл Велики завладява най-късно през 803 г. Българската гора (Виенската гора) и постепенно българите са асимилирани. Интересно е обаче обстоятелството, че свети Методий мисионерства на славянски в този регион (Великоморавия) от 870 г. до 885, а българският княз Борис се среща с франкския крал Людовик Немски през 864 г. в Тулн до Виена, за да сключи съюз. Днешният град Виена граничи с Великоморавия, а преди това до 803 г. е бил част от Авария.

2. Баварското убийство на българите през 631/632 и борбата на българите

предвождани от Алциок за аварския трон

Кунстман съобщава информацията за Българската гора (Виенската гора) във връзка с друго по-ранно събитие, тъй нар. баварско убийство на българите през 631/632 г., което според него се е състояло на около 200 км западно от Българската гора (Виенската гора) и по-точно в района на днешното грандче Пулгарн (Pulgarn/Bulgarn) близо до град Линц и близо до тогава граничната река Енц (Еnns) между баварци и авари. За уточнение тогава районът между Българската гора и граничната река Енц е спадал към Аварското царство (570 г. до 803 г.), за чийто трон са претендирали Българите, които явно са били добре интегрирани в това царство (според Монемвасийската Хроника „аварите са хунски и български народ“) . Оригинална информация за събитията ни дава Хрониката на Фредегар. През 631/632 eдин аварин и един българин се борят за трона на Аварското царство. Българите са победени и 9000 конници от тях със семействата се оттеглят към Бавария. Те молят за презимуване, което им е разрешено. По-късно по заповед на франкския крал почти всички българи са изненадващо убити; спасява се само предводителят на българите Алциок с гвардията си от 700 конници заедно със семействата. Той се оттегля в словенската Виндиш марк (Mark Vinedorum) и остава там няколко години. По-късно Алциок с войската си се премества мирно в Италия (виж долу точка 3).

Дали и по времето на Алциок (631/632) днешната Виенска гора се е казвала Българска гора не може да се каже със сигурност. Сигурно е, че 50 години преди това този район е част от царството на Авария, където българите от началото са интегрална съставна част. Виенската гора се е казвала Българска гора през 791/803 по времето на Карл Велики. Свързващата точка между двете събития е Аварското царство: Алциок се бори за аварския трон 631/632, а Карл Велики завладява Аварското царство 791/803. Българите са били важна интергрална част на Аварското царство през цялото време на неговото съществуване от 570 до 791/803 г. Поради това е много вероятно българите на Алциок да са населявали трайно днешната Виенска гора, там да са се водили битките за аварския трон и оттам да са се оттеглили към Бавария. В хрониката на Фредегар се казва, че събитията се развиват в Панония. Град Виена и околната Виенска гора са част от някогашна Панония.

3. Преместването на Алциок (Alciocus) в Италия:

Alceus Bulgarinus – Bulgarus de Bulgariis 

 След около 30 години Алциок (Alciocus) или по вероятно негов син наречен Алцек (Alzeko) се преселва мирно с цялата си армия в Италия при лангобардския крал в областта Беневето (виж. Павел Дякон/Paulus Diakonus Historia Langobardorum). Името Алциок/Aлцек e запазено в паметта на стария Болонски университет. Там по стълбите към библиотеката на старата университетска сграда и днес се намира един благороднически Герб на абсолвент или преподавател в университета наречен Аlceus Bulgarinus. За старата сграда на Болонския университет от XVI век (днес Библиотека на град Болония до централната градска катедрала) се знае, че е изградена около и днес съществуващата малка църква от XII век с име Света Мария на Българите (St. Maria dei Bulgari). Църквата е посветена на един от съоснователите на Болонския университет от XII век с латинското име Bulgarus (Българинът) или Bulgarus de Bulgariis/Bulgarus Causidicus: един от най-известните болонски юристи (адвокати) на Средновековието. Право да се каже, че Булгарус (или Булгарий) е съосновател на Университета Болония, дава не само университетската църква St. Maria dei Bulgari, но и фактът, че целият стар университетски комплекс е изграден върху парцела на Булгарус, където се е намирала неговата частна и преподавателска къща наречена CURIA BULGARI.

Първото учебно помагало за студенти в Болонския университет се нарича STEMMA BULGARICUM: една колекция от въпроси и отговори, която се е преподавала в правното училище на болонския юрист Булгарус (Булгарий). Последователите на правната доктрина на Булгарус за стриктно тълкуване в правото са се наричали Българи (Bulgarianer) и те са били водещата правна гилдия в Болония през XII/XIII век.

Дали Булгарус е имал далечни български корени не може да се каже със сигурност, но латинското име безпорно означава Българинът. Доказано е, че българи в Италия има минимум от времето на Юстиниан Велики (виж долу разказа на папа Григорий Велики). Интересно е и сведението за византийския катепан на Италия от 1028 г., наречен Христофор Булгарис/Вулгарис (Χριστόφορος Βούλγαρης/Bulgaris),15 а в латинските източници – Burgaris; преди това той е бил византийски катепан на България.16

Доказано е, че многобройните вярващи на катарската (богомилска) църква в италианска Ломбардия (и Тоскана) със седалище в Конкорецо (до Милано) са се наричали Българи (Bulgari) след средата на XII век (времето на юриста Булгарус), защото тяхна църква майка е била богомилската църква на България (ръкополагане на епископи и т.н.). Няма доказана връзка, освен географска, между еретиците катари (богомили) и юриста Булгарус (Булгарий). Факт е обаче, че латинското името Булгарус (Bulgarus) най-късно края на XII век (след смъртта на юриста), означава и е синоним на еретик.

4. Какви са българите по времето на Алциок

или разказът на папа Григорий Велики за българския спатарий в Рим

Какво разказва папа Григорий Велики за българите и българския език по времето на Алциок (VI/VII век)? Той разказва, че български език може да се научи на небето, както и гръцки. И че българите тогава са били гвардейци мечоносци в гвардията на император Юстиниан Велики, пребиваващи с генерал Нарзес в Рим (преди и след 550 г.).

Историята накратко е следната: в къщата на един римски адвокат се разболява неговият пастир (биволар) и почти умира. След това той разказва, че е бил на небето и е научил всички езици, като за доказателство започва да говори на гръцки. Всички са много впечатлени, но искат допълнителна проверка и повикват един български спатарий (гвардейски мечоносец от гвардията на генерал Нарзес), който живее в къщата на адвоката. Пастирът започва да говори на български и така доказва, че е научил и този език на небето. Други доказателства не се искат. Tова са българите по времето на Алциок, когато се случва т. нар. Баварско убийство на българите: императорски гвардейци с език, който може да се учи и на небето, така разказва папа Григорий Велики.

Какъв е бил езикът на българите в древността? Някои историци, предимно под влиянието на недобросъвестни руски историци, са на мнението, че древните българи са от тюркски произход. Според алтернативното мнение прадедите ни са славяноговорещи от самото начало. Със сигурност от X век те не само са славяноговорещи, но имат и първата държава, в която старославянският (или старобългарският) език е официален държавен и църковен език. Безпорно е, че днешната кирилица се създава в България през X век и би трябвало поради историческата заслуга на България да се нарича и Българица.

-------------------------------------

Автор: aдв. Борис МЕТОДИЕВ (Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.) 

Бележки:

Виенската гора започва днес от престижните жилищни квартали на град Виена.

Sächsische Weltchronik – MGH Deutsche Chroniken. 2 Hsg. L. Weiland. ND: München 1980, 147, 29ff.

Kunstmann, Die historischen Hintergründe der Nibelunge nôt: Baierischer Bulgarenmord, Karl des Großen Awarenfeldzug und die Ungarn (2019) 28: 06.08.2019.

Pohl, Die Awaren: ein Steppenvolk im Mitteleuropa, 567-822 n. Chr (2007) 217.

Laut Auskunft des Magistrats der Stadt Wiener Neustadt vom 01.04.1986.

Zäuner, Halbseidenes mittelalterliches Wien… (2019): 12.08.2019

Pohl, Die Awaren: ein Steppenvolk im Mitteleuropa, 567-822 n. Chr (2007) 269.

Kunstmann, Die historischen Hintergründe der Nibelunge nôt: Baierischer Bulgarenmord, Karl des Großen Awarenfeldzug und die Ungarn (2019) 28.

Гербът е отпечатан в Божков, Български приноси в европейската цивилизация, Sofia, главата за юриста Булгаро (Булгарус): 8.8.2019.

Kantorowicz u.a., Studies in the Glossators of the Roman Law…(1938) 81ff.: 13.08.2019; Padoa-Schioppa, A History of Law in Europe… S. 78 FN 12.

Wilhelm von Tigerström, Die innere Geschichte des Römischen Rechtes… Band 2 (1841) 346 John Skylitzes: A Synopsis of Byzantine History, 811–1057 (2010) S. 362, FN 47.

Божилов, Гюзелев, История на средновековна България VII-XIV век, том 1, § 2.

Fichtenau, Heretics and Scholars in the High Middle Ages, 1000-1200 (2010) 86.

Папа Григорий Велики, Диалози, книга II, капител XXVI. Vier Bücher Dialoge (Dialogi de vita et miraculis patrum Italicorum).