Още за мегаломанските проекти, които политиците ни популистки разчепкват от десетилетия
ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ
Съвременната политика е 70 % популизъм /разбирай – празни думи и обещания/, плюс още нещо /най-вече - пари/. Особено благодатна почва намира популизмът в т. нар. мега-проекти, които хващат окото и запленяват въображението на народонаселението. Идеята за тунел под Шипка е почти връстница на Третото българско царство/държава и датира от 1897 година. Идеята за изграждане на плавателен канал
между Русе и Варна е малко по-млада – от 70-те години на ХХ век. Тези дни мега-проектът бе притоплен отново. Той влезе в дневния ред на Европейския парламент като част от стартиралата процедура за промени в обхвата на Трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T), съобщиха на пресконференция евродепутатите от ЕНП/ГЕРБ Андрей Новаков и Емил Радев. Те са вносители на предложението за воден път, който да свързва градовете Русе, Разград, Търговище, Шумен, Провадия, Девня и Варна.
Каналът ще е дълъг около 192 километра и ще струва над 5 млрд лева. Според Новаков, плавателният канал ще съкрати превоза на стоки към и от Черно море с поне два дни и ще даде нов тласък на икономиката в Североизточна България. "Съоръжението се вписва в новите цели на ЕС за насърчаване на речния транспорт като екологична и евтина алтернатива за товарни превози, но каналът ще бъде полезен и за напояване на земите в Лудогорието. Освен за земеделието, водата ще може да се използва и за промишлени нужди", обясни той. По думите на евродепутата, сред стотици предложения българският проект е оценен като притежаващ потенциал и перспективи. "Подчертавам, че той влиза в стратегически документ, който предстои да бъде разгледан на първо четене в Европейския парламент след преговори с Европейската комисия и Съвета. Проектите, които са част от финално гласувания и приет Регламент за Трансевропейската транспортна мрежа, ще могат да получат финансова подкрепа от ЕС и да бъдат реализирани до 2040", посочи той.
От своя страна Емил Радев заяви, че проектът е с европейска добавена стойност. Той отбеляза, че вътрешният воден път на практика ще приближи пристанището във Варна до канала между реките Рейн, Майн и Дунав, който осигурява речна транспортна връзка между Атлантическия океан, Северно море и Черно море. "Европа и в частност България се нуждаят от мащабни стратегически проекти, които да гарантират повече свързаност, устойчивост и дългосрочна ефективност", подчерта той.
"Проектът за плавателния канал Русе-Варна се превърна в една истинска българска кауза, защото българските евродепутати застанаха зад него независимо от политическите си различия. При гласуването в транспортната комисия предложението, на което сме съвносители заедно с Радан Кънев, беше подкрепено и от колегите Петър Витанов, Илхан Кючук и Ангел Джамбазки", каза още Емил Радев.
Той отбеляза, че развитието на водния транспорт е от стратегически интерес, тъй като вътрешното корабоплаване е най-ефективният и най-екологичният превоз, а половината от населението на ЕС живее близо до морето и покрай реките. Евродепутатът цитира проучване, според което, ако с един курс по вода например състав от 4 лихтера (вид шлеп - б.р.) може да превози 7 000 тона, то за транспортиране на същото количество с влак са необходими 175 жп вагона по 40 тона или 280 камиона по 25 тона.
"За България и за Пристанище Варна това е революционна крачка напред, исторически шанс, който не трябва да пропускаме", коментира Иван Портних във връзка с възможността плавателният канал да се реализира с европейско финансиране. По думите му, изграждането на канала ще промени изцяло инвеститорския интерес към Варна.