Гласът на България

Чуйте оценката на социалния психолог Росен Йорданов за злободневните персони в българската политика

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Съжалявам, че трябва да го кажа, но към този момент вече 5 – 6 години следя в качеството си на социален психолог поведението на президента Румен Радев. От първите му изяви, когато той бе „конфигуриран“ като титуляр в президентската институция, аз съм казвал неведнъж какво мисля за него и сега мога единствено да „отегчавам“ с изрази като: „Казах ли ви?!“ – всички онези, които по всякакви конюнктурни съображения го

намираха за допустим, или негрешащ, или за техен сподвижник. За президентшата също имам достатъчно количество мнения и разбори. Г-жа президентшата, също като брачната си половинка, така и не поиска да се примири с ролята си на „статист“, като брачна половинка на човек, който би трябвало просто да извършва едни най-вече церемониални и символни функционалности. През разнообразни интервали тя се потвърди като явно суетна, амбициозна и хиперактивна жена. Въпреки че за известно време ѝ бяха поставили „запушалка на устата“, след поредица от публични гафове, тя очевидно доста се възбужда от идеята да е президентша по американски, само че не като „майка“, а като „кака на нацията“. Явно и двамата в чувствен и психичен аспект са в някакво характерно положение на нарцистична лудост от изкушението, да се изживяват като монархична двойка, в опитите си да консумират с пълни шепи представителна и официална власт.

Това съобщи в изявление за БГНЕС психологът Росен Йорданов.

„Това, което се случва, е нещо напълно закономерно. Приключва един период, в който явно маските би трябвало да паднат, някои хора би трябвало да поумнеят, други да направят отстъпка - не една, не две, а пет крачки назад, включително водачите“, споделя Росен Йорданов.

Психологът акцентира, че президентът Румен Радев е съветски проект. „Румен Радев несъмнено не е президент, който представлява българите. Той е „аватар“ на избрани ретроградни цели, на съответни източни геополитически ползи, само че не и на българските интереси. Нищо, че съумя сполучливо да заблуди мнозина, едни поради „късогледи“ ползи, други по чисто „естетически“ аргументи, защото част от от нашето общество си „пада“ още по древногръцкия блян „калокагатия “ (здрав дух в здраво тяло) - добра стойка, добра фигура, мъж правещ коремни преси на 55 – 56 години. Но, все пак, би трябвало да осъзнаем, че в днешно време да можеш да правиш „коремно възлизане“ не е достатъчно, за да бъдеш добър президент.

Йорданов разяснява, че „Възраждане“ са една просто политическа фирма, която добре работи в един мъждив политически пазар, в който единствената ѝ цел е да бъде един добър търгаш (трейдър) и да увеличава приходите си. „За всички гласуващи за „Възраждане“, мога да кажа това – продължавайте да им наливате средства, за да могат да си купят най-малко още няколко къщи. Истината е, че те в никакъв случай не искат да управляват. Те просто нямат потенциал, капацитет да управляват България.“