Гласът на България

Турският газов хъб (ТГХ) ще вкарва контрабандно руски газ в Европейския съюз през задния вход

Илиян ВАСИЛЕВ

Изглежда, че господата Путин, Ердоган, Радев и Орбан – лидерите съответно на Русия, Турция, България и Унгария – са на път да форсират работата си по проекта си за Турски газов хъб (ТГХ), който ще послужи като основа за „изпиране“ на немодерния в момента руски газ и контрабандното му влизане в Европейския съюз (ЕС) през задния вход. „Тестовият“ търг за месец юни, обявен неотдавна от „Булгартрансгаз“ за

капацитет в междусистемната точка (МТ) Странджа, е последната стъпка в тази посока. Но реализацията на схемата в никакъв случай не е предрешена. Четиримата мъже (и техните съюзници в региона) все още имат за какво да се борят. Както и ние, ако имаме малко разум.

Реджеп Тайип Ердоган не губи много време. Едно от първите обещания, които той даде при преизбирането си за президент на Турция – след като бе надлежно поздравен от руския си колега Владимир Путин – беше да работи съвместно с Русия и да завърши в рамките на една година изграждането на газов хъб в Тракия, европейската част на Турция.

Различните партньори, участващи в проекта за газов мост Турция-ЕС, не си губят времето, и възобновиха работата си. Миналата седмица операторът на преносната система на България – „Булгартрансгаз“ (БТГ) – обяви, че „възнамерява да стартира търгове на платформата за резервиране на капацитет RBP за месечен продукт твърд капацитет в двете посоки“ в критичната входна точка от Турция – от предложения Турски газов хъб (ТГХ) – на междусистемната връзка Малкочлар-Странджа в тестов режим за юни. Декларираната цел беше да се установи интерес към резервиране на капацитет за Трансбалканския газопровод (ТБГ), който свързва България и Турция в тази точка. И в двете посоки се предлага капацитет – 62 000 MWh/ден (5,8 млн. куб. м/ден) в реверсивен режим от Турция към България и още 32 000 (3 млн. куб. м/ден) MWh/ден в директен режим от България към Турция. Все още няма официално обявени резултати нито от българска страна (BTG), нито от страна на Botas, държавната турска национална петролна и газова компания, чиито функции включват функциите на оператор на газопреносна мрежа.

 В този тест могат да се видят контурите на потенциалното бъдещо развитие на ситуацията около новосъздаващия се ТГХ и дългосрочните му последици за газовия пазар в региона като цяло – последици, които засягат геополитиката, енергийната сигурност и отношенията между ЕС и Турция.

Малко предистория

Нека се върнем няколко години назад, за да си припомним контекста.

През 2019 г. беше пуснат в експлоатация газопроводът „Турски поток“ (TS). TS има проектен капацитет от 31,5 млрд. куб. м годишно и минава от Русия под Черно море до приемателен терминал на турския бряг на Кадъкьой. На този етап това всъщност не е един, а два газопровода – единият (TS-1) е предназначен за турския пазар, а другият (TS-2) – за европейския пазар. През 2019 г. беше пуснат в експлоатация и газопроводът от приемния терминал на турския бряг на Черно море до входната точка Странджа-2 на българо-турската граница, Той е с общ капацитет от 15,75 млрд. куб. м годишно, който е изцяло резервиран от Газпром Експорт съгласно двустранните споразумения, подписани между Русия и Турция. Търговските доставки на 100% гарантиран руски природен газ по газопровода започнаха на 1 януари 2020 г., като по този начин се осигурява както транзитът на газ през България за Сърбия, Унгария, Гърция и Република Северна Македония (РСМ), така и доставките на газ за държавния търговец на газ „Булгаргаз“ ЕАД и за българския пазар.

През февруари 2022 г., малко повече от две години след пускането в експлоатация на „Турски поток“, руската армия нахлу в Украйна.

Сега „Турски поток“ беше изграден като част от стратегията за двоен обход, за да позволи на Кремъл да изпраща газ на запад до ключовия европейски пазар, без да използва утвърдения транзитен маршрут през Украйна.

Северният елемент – или северната „щипка“ – в тази стратегия беше газопроводът „Северен поток“ (СП) от руското балтийско крайбрежие до Северна Германия. Първият етап от него, СП-1, функционираше повече от десетилетие в началото на войната, но престана да доставя руски газ по тръбопроводите, след като Газпром спря газопровода „Северен поток 1“ „за поддръжка“ на 11 юни 2022 г., малко след като руснаците нахлуха в Украйна. След това СП-1 постигна доста по-дългосрочна „отпуска“ през септември 2022 г., когато очевиден, макар и все още необяснен саботаж извади от строя двете му „струни“ (или тръби), може би непоправимо. Що се отнася до СП-2, той беше технически готов за пускане през февруари 2022 г., но беше задържан от сериозни (всъщност принципни) регулаторни проблеми на ЕС и Германия – задържане, което стана безкрайно с инвазията. Една от нишките на NS-2 също беше засегната от инцидента през септември. И накрая, втечненият природен газ (LNG) от зараждащите се руски мощности за втечняване на природен газ в района на Балтийско море – възможна алтернатива за част от газа, който „Северен поток“ вече не можеше да транспортира на запад – се оказа нежелан в Северна Европа.

Така че Северният маршрут умря или във всеки случай е в дългосрочна хибернация. Но Южният маршрут – южната „щипка“ на скорпиона „Газпром“ – „Турски поток“ (или по-точно TП-2) – беше и остава по същество незасегнат. Той все още функционира – и все още доставя на пълен капацитет. Без съмнение, Кремъл ясно е определил Южния маршрут като най-перспективното и слабото място в стратегията на ЕС.

Четете продължението на този детайлен анализ ТУК