Гласът на България

Българският народ е основен кръводарител на всички съседни нации

Румен СТОЯНОВ

Народите биват разглеждани, оразборявани, окачествявани от какви ли не гледища, моя смиреност позволявам си да надзърна към българския използвайки способ необичаен, ибо никой не го е прилагал, неизвестно ми защо. Ще почна от извода и заключението: ние сме народ кръводарител. Твърдението звучи никак радостно, ей му обосновка. По време на славното Възраждане из Влашко и Молдова живеят

стотици хиляди българи, там заварени от турското нашествие или побегнали от неговото културно присъствие, както благодушно го нарекоха някои бързотечно демократясали особи. А колко малко са по настоящем нашите сънародници отвъд тиха, бяла Дунав, кое, защо, как предизвика техния многоразов спад? По каква причина те изчезнаха, стопиха = изпариха се или? Крайно просто: бяха порумънчени. За да го избегнат, през 1926-а стотици отиват чак в Бразилия, техни потомци до ден днешен съхраняват памет за своя български произход, в Сао Пауло имат културно сдружение.                                                                                     

Нека обърнем поглед на запад. Отвъд границата нашенци са очевадно посръбчвани, това е неотстъпна великодържавна дейност, не от днеска и нощеска, хищно смучеща българска кръв.

Гърция тоже не изостава: тя усърдно погърчи хиляди наши сънародници, факт трагичен, всеизвестен и не трябват да привеждам доказателства.

За едва полухилядолетно културно съжителство (нехранимайковците, пройдохи Раковски, Левски, Ботев и тям подобни злохулно викаха му робство, а днешни милозливци казват владичество), според късни пресмятания с данъчни сведения, към 300 000 момчета, юноши били обрязани, помюсюлманчени, потурчени, тоест превърнати в свирепи еничари. А колко моми, невести били са отвлечени в хареми, на тържища продадени, тях не може никой удостовери поне с догадки, но броят им не бил никак малък. Напомнянки само двенки: народните песни за три синджира роби; пазарите на роби съществували в империята чак до 1908, макар не действащи, ала законово не били до нея година премахнати.

Трябва да отбележа, че мохамеданите за бъдещи еничари и кадъни задигали не кого да е, коя да е, напротив, подбирали най-хубави представители. Сиреч ние днешните сме потомци на оцелелите от въпросното полухилядолетно двуделно и двуединно кръвограбителство, та съвсем никак не преигравам, заявявайки, че произхождаме от нявга оцелелите българи, кога половете били (я гледай, нима е възможно?!) само два, що за непонятна оскъдица. Речено инакояче: щом турци отвличали най-читави наши люде, ние сме горчиви плодове на остатъчност, нещо като градобитнина. Обаче: каква градобитнина, щом е дала Иван Вазов, Джон Атанасов и прочие.

За срам и позор, отбългаряването не принадлежи единствено към все по-далечното минало, то е престъпно извършвано и днес, в Северна Македония, току под човеколюбивия нос на Еврогейския съюз и равнозначи с люто и върло македонясване и противобългарясване.

Въз основа на гореизложеното, неизбежимо следва, че от нас е източено огромно количество кръв, обстоятелство необоримо, изискващо още по-необоримо да въведем в употреба трагичното обозначение кръводарителен народ. С уговорката, че това не ставало доброволно, както е при лекарска необходимост, а тъкмо напротив, винаги последица от насилия. Щом чалмоносци заобиколели село да събират безжалостния кръвен данък, бивало е родител да строши крайник на свой отрок, че по тоя начин да избегне отмъкване на чедото си.

Да обърнем взор и към обратна посока: ние, ние колко сме румънци, сърби, гърци, турци, северомакедонци силом обългарили. Колкото и да се въртим, сучем, блещим, ответът неотменимо ще гласи: миии. Едва ли съществува народ, който да не е губил своя кръв или приемал нему вливана. Обаче: в какво съотношение между тях двете. Предостатъчно е да вмислим за Канада, Съединените щати, Австралия - върховни примери не, а образци на онова, което наричам народи кръвоприематели. Съвсем не преувеличавам, свидетели сме колко милиона човеци от всичкия земен шар намират втора родина в тия страни, а колко ли североамериканци напуснали са отечеството и колко пък, от вси краища, възрасти, полове са възжелали, придобили ново отечество, зарязвайки предишното, изконно истинското? САЩ по всичко личи са народът най-преизобилно приел многомилионна чужда кръв, достатъчно е да си припомним колко са били туземните обитателите на ония междуокеански простори и колко днес.

В отличие спрямо нявгашните кръвопускания, настоящето, което изживяваме с бягства по чужбини, сегашното изцяло е доброволно, личен избор, без никаква принуда, мамливостта е по-тлъсти доходи, повторено инакояче: от трън, та на глог, че по-дълбок. И още пó още: кой какво си направи, и дяволът не може му го направи, в случая ние собственоръчно прилагаме си кръвоизточване, кой може, го може.

-----------------------------

Текстът на проф. Румен Стоянов е предоставен специално за портал „Гласът на България“

Заглавието е от редакцията