Гласът на България

Комунизмът е демоничен феномен, подменил Божиите заповеди със свои повели

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Хиляди тролове, захранвани с рубли и левчета, се трудят неуморно 24/7, за да трансформират естествената човешка носталгия по младостта в отровна соц-носталгия. Колко било хубаво, колко било евтино, колко било безплатно в НРБ и в СССР! Ако човек е прехвърлил на попрището жизнено средата, като люсне две ракии и веднага си припомня младежките изпълнения с чехкините на къмпинг „Перла“,

примерно… и е склонен да се съгласи, че през 70-те години в НРБ-то е било много яко!

Но ако погледнем към десетилетията на социализЪма през призмата на морала, постулиран от Декалога, бихме могли да се ориентираме какво реално представлява комунистическото общество, натрапено ни от Сталин.

Бог е заповядал: Не убивай!

Комунистите заповядваха: Убивай! /класовия враг/

Вместо „Не лъжи!“, другарите ни лъжеха колко са зле пролетариите в „загниващия капитализъм“, но същевременно не ни пускаха зад граница, за да се убедим в това…

Не кради! Това е написал Господ на каменните скрижали на планината Синай. А комунистите „експроприираха експроприаторите“, казано с прости думи – крадяха и обираха! За „подвизите“ на тези обикновени разбойници, загърнати в пелерината на комунистическата идеология, четете позицията на журналистката Даниела Горчева.

 

 За мъртвите или добро или истината

Даниела ГОРЧЕВА

Вагенщайн, когото Господ дълго чакаше да се покае за греховете си (а неговите са бая), бил се пренесъл на Оня свят. Сега там да отговаря, пред Когото трябва.

За мъртвите или добро или истината и нищо друго, освен истината.

Затова напомням ФАКТИТЕ.

Този тип, на когото Царство България спаси живота, въпреки че беше участник във въоръжени грабежи, завършили с убийства, а в единия случай - и с помятане на бебето на бременната жена, където нахлули с неговите апапи, та той за благодарност ходеше да каля България из цяла Европа и да лъже, че не била спасила евреите си. Те, видите ли, били оцелели.

Море, що не оцеляха в другите европейски държави, където народът също ги защитаваше?!

Ама това са тоталитаристите - лъжци и в червата.

 

 &   &   &

Напомням "геройствата", с които се гордеят и хвалят през 1974 година нашенските "антифашисти".

????Тук, в този откровен текст, публикуван в ГОДИШНИКА на еврейската културно-просветна организация в България са описани и премълчаните от режисьорката на филма "Изкуството е оръжие" Андреа Саймън факти от биографията на Анжел ВАГЕНЩАЙН - комунист, участвал във въоръжен грабеж, завършил с убийства и с помятане на бременна жена (която повече никога не е станала майка) и осъден на смърт за терористична дейност и убийство през май 1944 година.

Сурова присъда, наистина, но такава щеше да е присъдата му и в САЩ, не само в България, особено пък по време на световна война. В България обаче не са я изпълнили. В САЩ едва ли щяха да пропуснат.

???? Обърнете внимание с какво са се занимавали българските "антифашисти " - обир на евреи, на българи, на арменци и така се прехласнали, че дори по погрешка взели, та нахлули и у "свои", "прогресивни" хора, демек, комунисти!

???? Не знам защо и с каква цел режисьорката на филма Andrea Simon съучастничи на своя герой във фалшифицирането на историята, в подмяната, изопачаването и премълчаването на истината.

???? И защо е нарекла пропагандния си филм документален?

???? Когато единствения документ - този със смъртната присъда, го показва свенливо... само до половината?

???? И не предлага на зрителите поне мотивите за произнасянето на смъртната присъда? Сакън, да не се разбере истината за възхвалявания като "антифашист" Вагенщайн!

???? Приятно четене на подвизите на българските "антифашисти".

 

Из "Страници из революционното минало на българския народ"

Д-р Йосиф Аструков-Херц,

кн. 9 на Годишник на обществената културно-просветна организация на евреите в НРБ, 1974 г., София

"Колкото се разрастваше дейността на бойните групи и се организираше дейността на партизанските отряди, толкова се множеха и нуждите на организацията. Трябваха пари за оръжие, за взрив, за дрехи, храна, медикаменти. Досегашните начини за набавяне на средства се оказаха недостатъчни.

???? И тогава у някои младежи спонтанно се роди идеята: „Да експроприираме експроприаторите. Да върнем част от ограбеното на народа. Това ще подпомогне нашата борба“.

И предложиха: да се предприемат „грабежи“ на богати хора-реакционери. Може би някои читатели днес ще се възмутят от факта, че ние в своята свещена борба сме си служили с такива методи за снабдяване с пари като кражбата. Но до такива акции пристъпвахме само в периода на подготовката на въоръженото въстание. Изземваха се средства само от заможни хора...

???? И тези акции бяха неизбежно средство за по-бързото достигане на желаната цел, за осъществяване на тази идея, която обединяваше в едно толкова хора, различни, непознати един на друг, станали близки и родни чрез нея. Тези акции бяха още едно пясъчни зрънце за строежа на голямата сграда, която няколко поколения издигаха с телата си, с кръвта си, със сълзите си.

???? Нима нашата власт не е по-законна, по-разумна и необходима от онази, против която се борехме? Защо тогава ние със силите на справедливостта, със силите на идеята против експлоатацията да не върнем на народа част от онова, което му е взето, защо и така да не си послужим в своята борба?

???? За тези акции се подбираха най-здравите хора, не само идейно подготвени, но изпитани и калени в борбата. Те бяха изпълнители на тежък дълг, изпълнители на висша правда. Те бяха напълно дорасли за този дълг и бяха олицетворение на дълга.

???? Една от първите акции от този род — обира на кафеения магазин „Индия“ — беше проведена от бойната група в състав: Мони Фачев, Митко и Мордо Бени.

???? За нея докладва членът на районния комитет на Ючбунарския район Албет Коен. В този период поради затъмнението, магазините се затваряха твърде рано. Ремсистите следяха и проучиха живота в магазина, движението на притежателя и установиха, че собственикът редовно, след като спусне рулетките, остава да си преброи парите и да ги прибере. Един ден, в такъв именно момент, Марко почуква па вратата и се обърна с молба към собственика:

— Моля ви се, заминавам, искам да купя нещо. Мога ли да влезна за момент, макар че съм много закъснял.

Собственикът без особени възражения пусна „закъснелия купувач“, а след това под ДУЛОТО НА ПИСТОЛЕТА веднага се съгласи да предаде наличните пари. Акцията завърши леко и успешно. ????

???? Това въодушеви ремсистите и те пристъпиха към нови акции.

???? Друга група — Атанас Атанасов, Мики Аврамов и Бецалел Марков, пак от съшия сектор, „обра“ книгоиздателя Мартулков.

Предварително младежите научиха, че Мартулков съхранява парите в дома см на ул. „Солун“ 63. Ремсистите завършиха сполучливо и тази акция, като взеха 33 000 лева, които веднага предадоха на организацията.

???? Групата пък на Мики Аврамов и Жак Коен (ремсиста) „посети“ богатия търговец Йосиф Станков. От него тя взе златни пръстени и монети, които в онова време имаха особено висока цена.

???? Като научиха, че Исак Ели — собственик на работилница за електрически прибори, пази в дома си солидна сума, Атанас Атанасов с още един ремсист се промъкнаха в квартирата и в гардероба намериха 70 000 лева, които безпрепятствено прибраха с голямо съжаление, защото предварителната информация гласеше, че в дома си Исак Ели криел един милион лева. Младежите, тръгнали с голяма кошница, бяха крайно разочаровани от „малката печалба.

???? И така продължаваше, докато един ден в края на 1942 г. се проведе акция, която потресе всички с неблагоприятното стечение на обстоятелствата и нещастния си изход.

???? Ремсистът Атанас Атанасов беше ръководител на няколко бойни групи. Една от тях в състав: Борислав Йосифов, Георги Димитров. Сами Ашер и Ж. Коен реши да обере богатия търговец Анави.

Групата беше вече придобила немалък опит в акциите за експроприиране на незаконно придобитото имущество. Няколко дни младежите наблюдаваха обекта и забелязаха, че търговецът съхранява парите и скъпоценностите в желязна каса в дома си. Изработиха подробен план, разпределиха задачите и през една студена декемврийска нощ пристъпиха към изпълнението ѝ. Влязоха в дома на Анави, но се оказа, че няколко часа преди това той е заминал за провинцията и отнесъл със себе си единствения ключ на касата. Въпреки че акцията бе добре подготвена, по непредвидени обстоятелства тя се провали. Момчетата напуснаха дома и излязоха на улицата крайно разочаровани.

— Хубава работа, как можахме така да се изложим! — обади се Георги. — Ако бяхме проследили вчера и днес, щяхме да разберем, че е заминал, и да отложим акцията. А сега трябва да докладваме, че сме се провалили и да не занесем никакви средства за организацията.

Много неприятна работа — потвърди Борислав. Досега така с празни ръце не сме се връщали от никоя акция. Тръгнахме като аслани, а ще се завърнем като. . .

Слушайте, братлета, имам една идея — светнаха очите на Атанас и лъчезарна усмивка озари лицето му.

„Колко е красив Наско — помисли Гошо — затова, когато върви по улиците, момичетата се извръщат да го гледат. А как прелестно се смее не само с лицето, а с всяка клетка на тялото — дълбоко и сърдечно. Така могат да се смеят само хора, които искрено обичат живота, знаят какво търсят и искат от него, знаят какво да му дадат". „Който се смее зло не мисли“ — казва народната поговорка. Навярно затова така чудно се смее нашият ръководител, защото никога в живота си не е помислил и не е направил никому нищо лошо.

- Казвай, казвай каква е идеята — нетърпеливо го запита Сами. — Хайде по-скоро, че ще умрем от любопитство.

– Просто не мога да си представя, че тази нощ ние няма да доставим за организацията нужните средства — продължи Атанас. — По-малко средства значи по-малко акции срещу врага, по-малко действия на партизаните, значи отдалечаване на победата.

???? Предлагам да извършим друга акция — да ви заведа в дома на една богата зъболекарка. Знаете, те работят със злато — правят коронки, мостове. Аз съм ходил у тях, правил съм си зъбите там. Знам разположението на квартирата. При това тя е добра и кротка жена. Няма да имаме никакви усложнения.

- Слушай, Наско, обектът не е проучен, да не стане беля — опита се разумно да възрази Борислав.

- Няма, нищо няма да стане, освен че ще намерим злато и то много злато, и ще подкрепим дейността на нашата партия продължи уверено Атанас. А той бе толкова смел, виждали го бяха в много акции. Беше любимец на младежта и скоро ги убеди.

Седнаха в градинката на черквата „Св. Седмочисленици” и подробно разработиха план. Наско, понеже е познат на зъболекарката, не бива да се качва горе, ще остане долу за охрана. Горе ще се качат четиримата.

Доуточниха подробностите и се запътиха към дома на д-р Райна Кабакчиева на ул. „Скобелев” 16, вх. Б, II етаж, на ъгъла с „Цар Борис”. Цялото семейство на зъболекарката беше от прогресивни хора, организирани членове на партията и РМС. Но участниците в бойната група съвсем не подозираха това.

Към 11 часа вечерта Георги Димитров звънна на входната врата и зачака. Останалите трима стояха прикрити зад него надолу по стълбата.

Кабакчиеви се смутили много, тъй като слушали новините по радио Москва, въпреки че радиоапаратът им бил запечатан. Допуснали дори че може да е полиция и затова се забавили, докато приведат апарата в подходящ вид.

Синът на зъболекарката - Кирил Кабакчиев, организиран ремсист в Централния район, в момента войник-отпускар отвори входната врата.

– Моля, какво обичате? — студено попита той стоящия пред него младеж с нахлузена скиорска шапка, завързана отпред на лицето така, че само очите му личаха изпод нея.

- Горе ръцете! — извика ремсистът, веднага блъсна вратата и влезе вътре с насочено заредено оръжие в ръка.

Веднага след него влязоха и останалите трима. Единият с вълнено шалче, обвито около лицето така, че прикриваше образа му. Виждаха се само искрящите от вътрешен огън големи черни очи на момъка. Вторият с тъмни очила, а третият — облечен в протрит ученически шинел с високо вдигната яка.

Кабакчиев ги гледаше объркан и смутен.

Явно беше, че не са полицаи, но какви са и какво търсят— мислеше учудено той. Нито за миг не допускаше, че това е бойна група. Не можеше да си представи, че тяхното семейство може да стане обект на експроприация. Накрая допусна, че са крадци и дори се опита да ги агитира:

– Слушайте, момчета, не сте тръгнали по прав път. Ако има нещо, от което да сте недоволни, то не е този начин чрез кражби и взлом да решавате въпросите.

– Я ти мълчи и не ни учи на ум и разум — закани му се Георги. Ние си знаем работата. Хайде, събирайте се всички в хола изкомандва той — и казвайте веднага къде са парите ви. Дайте всичко, с което разполагате!

Докато Георги се разправяше с хазаите, Борислав и Жак претърсиха целия лекарски кабинет, а Сами започна последователно да претърсва гардеробите и чекмеджетата. Нито следа от злато, ни какви да е други скъпоценности. Не намериха и никакви пари.

Тогава, за да минат все пак за крадци криминалисти, взеха едно яке, шлифер, няколко чифта чорапи, сапун и тръгнаха към изхода.

На вратата с пистолет в ръка остана Георги. Като се увери, че момчетата се изтеглиха, той излезе заднишком, заключи входа след себе си и се спусна по стълбите.

В същия момент Кирил Кабакчиев се втурна към спалнята, отвори прозореца и започна да вика. В студената звездна нощ на заспалия град остро проехтя неговият отсечен глас:

– Крадци, дръжте ги, ограбиха ни!

За нещастие в този момент една караулна група - двама войници и един подофицер — се зададе по ул. „Скобелев“. Подофицерът, алармиран от виковете, свали оръжието и се насочи към бягащите момчета.

– Стой, чакай, ще стрелям!

Георги Димитров откри огън, който даде възможност на останалите момчета да избягат.

Щом започна престрелката, Кирил се спусна по стълбите. След него тичаше и викаше възрастният му баща.

– Кириле, стой, спри се, ще те застрелят!

Той не успя да спре сина си. Защо, защо не успя да стори това, да предотврати едно нещастие, да спаси един човешки живот и да спести терзанията на сина си. Но Кирил летеше по стълбите и на входната врата успя да залови Атанас Атанасов, останал за охрана, докато другите се изтеглят. Единият ремсист задържа другия. В този момент пристигнаха войниците и арестуваха Наско.

Заловен, Наско упорито твърдеше, че акцията е криминална, че имали за цел да се снабдят с пари:

—Не познавам другите момчета. Запознах се с тях в една кръчма. Бях много отчаян. Майка ми е болна и нямах пари да и купя лекарства Тогава те ме поканиха: „Ела с нас, ще ти покажем как се печелят пари“.

И аз тръгнах с тях. Когато наближихме къщата, ми казаха: „Ти стой тук да пазиш, а като се върнем ще ти донесем пари за лекарства.

На другия ден Кабакчиев бе повикан да даде показания. Той бе дълбоко убеден, че това са крадци и с чиста съвест се подписа под протокола. Но чорапът се разнищи. Арестите започнаха. Задържана беше цялата група, а заедно с нея и останалите групи, чийто отговорник беше Атанас.

След два дни в дома на Кабакчиев пристигна Цола Драгойчева. Като анализира станалите събития, тя първа съобрази, че това навярно е била бойна група. Съмненията скоро се потвърдиха. За Кирил Кабакчиев това беше страшен удар. „Нима аз станах причина за провал? Как можа да се случи така. че аз предадох своя другар. Защо не послушах баща си, защо той не успя да ме спре?“

Ден и нощ пред очите му като кинолента преминаваше случаят. С цялото си същество той искаше да върне историята назад, да заличи, ако е възможно с цената на живота си, случилото се, да се събуди изведнъж и да разбере, че всичко е било само един лош сън. Но уви, фактите бяха безспорни, процесът не бе сън и дори Кирил бе призован за прокурорски свидетел.

А най-страшното стана, когато осъдиха Наско на смърт, същият този Наско, когото той залови със собствените си ръце и чиито родители след разстрела му изпратиха некролог на Кирил.

По същия процес на смърт задочно бяха осъдени Вики Леви —подсекторен отговорник и Витка Леви, но и двете успяха да се укрият и станаха партизанки. Вики доживя свободата, а Витка загина геройски.

Наско беше на 21 година, вечно засмян, с чудни закачливи трапчинки на бузите. С младежки жар обичаше своята годеница. Беше поет, пишеше хубави стихове. Ако беше останал жив, навярно щеше да бъде един от най-добрите ни съвременни поети. Предсмъртната му импресия, написана с примка на шията, показва изключителна сила на духа и политическа зрелост.

„. . .Нима наистина аз утре вече не ще мога да произнасям сладката дума: „Обичам те, мила другарко! Обичам те, безбрежно синьо небе! Обичам те, обичам те, живот!“

Наско обичаше не само своя живот, но и щастливия, радостен бъдещ живот на хората, а които не ще има бедни и богати, свободни и роби и в който Човек наистина ще звучи гордо. Смъртта на Атанас Атанасов измъчваше всички ни. Мъчеше ни не само загубата на милия човек и другар но повече от всичко ни гнетеше жестокият и нещастен край, който съдбата му определи.

???? С неуспех завърши и друга една акция за снабдяване със средства. Тя беше извършена от партизаните на Горноджумайския отряд Анжел Вагенщайн и Моис Калев и ремсистите Лико Селиктар и Бенцион Презенти. Предварително групата добре проучи своя обект — дома на богатия арменец-лихвар Вартан Нишанян, за когото имаше сведения, че разполага с много пари. Той живееше в арменската кооперация в квартал „Ив. Вазов“. С оглед богаташът да бъде заварен в къщи, акцията я заплануваха за неделя сутринта.

По това време Дирекцията на осветлението нареди да се пести електроенергия, полилеите да имат само по една крушка. Младежите решиха да влезнат в дома на Нишанян като инспектори по осветлението. Лико трябваше да чака на улицата и в случай на бягство да поеме чантата с парите. Охрана беше Бенцион Презенти.

Акцията стана на 23 ноември — Арахангелов ден, празника на полицията. Елегантно облечени, с чанти под мишница, Вагенщайн и Калев позвъниха на входната врата на Нишанян. На вратата застана съпругата.

– Моля, какво обичате? — с арменски акцент запита тя,

Ние сме инспектори по осветлението и идваме да проверим дали спазвате наредбата — обясни Анжел.

– Моля, заповядайте — уплашена и смутена ги покани тя. Явно наредбата не се спазваше стриктно.

С цел да огледат апартамента и се ориентират в обстановката двамата започнаха да палят лампите от помещение в помещение. С най-строг тон Калев отбеляза:

Навсякъде крушките са повече. Вие абсолютно не спазвате никакви наредби, като че ли законите са само за простолюдието.

— Ама моля ви се — оправдаваше се домакинята крушките са стари. Вярно е, че не сме ги свалили, но ние никога не ги палим. Осветяваме се само с една крушка. Ние сме съзнателни хора. Знаем какво е война и спазваме законите.

– Няма как, ще ви съставим акт — категорично отсече Анжел и продължи да оглежда обстановката и да преценява обстоятелствата. Най - удобно място за действие се оказа холът, откъдето нямаше нито един директен прозорец навън. Тук свиреше и радиото.

– Колко лампов е? — попита Моис и го включи да свири с възможно най-голяма сила. След това в един миг и двамата извадиха пистолетите си.

– Слушайте какво — със съвсем друг, тон започна Вагеншайн — Ние сме си сложили главата в торбата. Оттук никой няма да излезе жив, нито вие, нито ние, ако незабавно не се предадат два милиона лева.

Нишанян, блед като платно, трепереше. Застрашително зеещото насреща му дуло на пистолет го правеше крайно отстъпчив.

– Ще дам, колкото искате ще дам, само ни оставете живи едва издума домакинът. През изсъхналото му от страх гърло думите едва-едва се изцеждаха.

— Моля веднага — нареди Анжел и тръгна с него към спалнята, откъдето трябваше да се вземат парите. Калев остана в хола да пази двете жени. Едва двамата мъже прекрачиха прага на стаята и зад тях едно тяло рухна на земята. Бременната дъщеря на хазаина припадна. Анжел веднага се върна назад, защото майката се насочи към кухнята за вода. С пистолет в ръка той я принуди да се върне. В този момент те бяха вече хора, ремсисти. Видът на припадналата млада жена предизвика искрени съчувствия. Те искаха преди всичко да й помогнат. Друго беше да стрелят в лицето на врага, а тук това беше човек, нуждаещ се от бърза помощ. И тогава Моис остана да пази и тримата, а Вагенщайн отиде в кухнята за вода. Когато се върна, той видя, че Калев, грижливо надвесен над припадналата, не е забелязал как майката се е промъкнала в другата стая. Той хвърли чашата с вода и се спусна към нея, но в този момент ключът на бравата изщрака под носа му.

????– Стой, ако не отвориш незабавно, ще застрелям дъщеря ти заплаши той. Блъскаше и удряше по вратата, но напразно.

Хитрата, опитна лихварка беше преценила добре младежите. Явно те не бяха закоравели престъпници, щом така отзивчиво се погрижиха за дъщеря ѝ. Тя беше уверена, че те в никакъв случаи няма да я застрелят, щом се мъчат да я свестят. Тя отвори бързо прозореца и започна да вика към улицата:

– Помощ, разбойници, ограбиха ни, убиха ни!

За двамата ремсисти стана ясно, че акцията беше провалена. Те се изтеглиха навън спокойно и тръгнаха по улиците. Кварталът бе от ниски къщички, сред които единствено стърчеше арменската кооперация. Хората наскачаха по оградите, но не можаха да съобразят какво става. Жената от прозореца продължаваше да крещи:

– Помощ, помощ, разбойници — и непрекъснато сочеше към момчетата.

За да заблуди хората, Анжел също започна да вика за помощ и да сочи към кооперацията. Въпреки крайно изопнатите си нерви двамата продължаваха да се придвижват бавно, сякаш нямат нищо общо със случилото се. За нещастие в този момент насреща им се зададе група войници, пуснати в неделна отпуска. Нервите на Калев не издържаха и той, за да се измъкне час по-скоро от клопката, започна да тича. Като чуха виковете и видяха насреща бързо отдалечаващия се човек, те веднага съобразиха, обкръжиха го и го задържаха.

Тогава Вагенщайн прояви изключителна съобразителност. Спокойно отиде насреща им и най-нахално започна да ругае:

Там колят човек, а вие стоите и се мотаете.

- Кого колят, къде колят — питаха те в надпревара. — А този тук къде бяга?

А бе и той като мен тича за помощ. Бързайте там в кооперацията ще заколят още някого.

Войниците повярваха и пуснаха Моис. Двамата продължиха да се оттеглят от мястото на акцията. Междувременно пристигна и полиция. За да се измъкнат, двамата се разделиха и тръгнаха по различни улици. Срещу Вагенщайн тичаше група хора, която го настигна и задържа. Той отново повтори същия вариант.

—   У Вартан Нишанян има обир. Тръгнал съм да търся полиция. Аз съм счетоводител у потърпевшия.

Но сред хората се оказа и съпругът на припадналата.

—   Но аз не те познавам — студено възрази зетят на Нишанян.

Аз пък ще те държа отговорен за това, че ме забави — много рязко и убедително възрази Анжел. — Ето вземете личната ми карта, ако не вярвате.

Хората повярваха, задържаха личната му карта (фалшива) и го освободиха. Вървейки към трамвайната линия, той чу два изстрела, само два изстрела, но с тях... .

След като се раздели с Вагенщайн, Калев продължи да тича със сетни сили, за да се измъкне от мястото на произшествието. В този момент постът при Керамичното училище, разположено наблизо и превърнато в казарма, го забеляза.

- Стой! Стой! Стой или ще стрелям! — предупреди той.

???? Калев обаче не спря. С нагана си стреля и уби поста на място. ????

От всички страни прииждаха хора и войници. Той разбра безизходното си положение. В паметта му изникнаха думите на партизанската клетва: „Обещавам, че ще изпълнявам боевите заповеди на командирите си, че няма да издам тайни, които да ползуват врага. Сурово наказание и позор да се стоварят върху мен, ако изменя на това обещание.“ Не, той няма да измени на партизанската клетва, няма да се даде жив в ръцете на врага.

Без никакво колебание Моис Калев — прекрасният ремсист, смелият партизанин, насочи дулото на нагана, с последен поглед успя да се прости с оловно сивото ноемврийско небе, с голите клони на дърветата, с едва пробиващите мъглата слънчеви лъчи.

„Сбогом хора! Умирам за вас! Бдете и отмъстете та мен! Прости ми, мамо, за мъката, която ти причинявам!“

Вторият куршум сложи край на младия 21-годишен живот."

???? Филмът на Андреа Саймън буквално прелива от лъжи.

Човек като лъже, трябва да има феноменална памет и да ПОМНИ кога какво лъже, но пуста суета и накрая "хитрата сврака - с двата крака!" Та и с Вагенщайновите лъжи така ????.

Ето я другата "дребничка" лъжа, която лъсва в самия филм.

Вагенщайн го били изтезавали в "бруталната фашистка" полиция цели два месеца. Цитирам точните му думи:

"Два месеца бяха ужасяващите мъчения в Дирекция на полицията. Искам да кажа това беше брутална... брутална полиция ... фашистката. Пребиваше ни, ние не можехме да ходим... пребити ни носеха...".

(Това е произнесено въздействащо, личи си московската школа. Героят разтегля "я"-то в думата "ужасяващите" и търкаля дълго в устата си "р" -то, подчертавайки думите "брутална", "пребиваха ни", "пребити":

"Два месеца бяха ужасяяяващите мъчения в Дирекция на полицията. Искам да кажа това беше брррутална... брррутална полиция ... фашистката. Прррребиваше ни, ние не можехме да ходим ... пррребити ни носеха...".)

Обаче!!!

Обаче на внимателния зрител не би трябвало да му убегне от вниманието, че Вагенщайн и тук се оплита в собствените си лъжи като пате в кълчища.

Да видим какво казва.

Акцията ( по-точно: въоръженият грабеж в дома на Нишанян) е извършена на 21 ноември 1943 (според Херц дори 23 ноември, но той е сгрешил, не 23, а 21 ноември 1943 е неделя).

Моис Калев е убит същия ден (21.11.1943), а Вагенщайн успява да се спаси.

"Десетина дена по-късно " по неговите собствени думи, той е арестуван. Това означава, че Вагенщайн е арестуван около 1-и декември. Снимката му в досието (вж по-долу) е правена на 2 декември 1943 (2/ 12 /43). Очевидно това е и датата на ареста.

Малко по-натам във филма, той споделя, че когато е бил преместен от следствието в Дирекция на полицията в Софийския затвор, в затвора разбрал, че е Коледа, защото затворническият хор пеел "Стани нине, господине":

"Аз от побоища не знаех коя дата е, кой ден е - казва Вагенщайн на охранител в днешния софийски затвор и сочи надолу към колелото, към мястото под купола - Тука беше един хор ... долу... всички бяха с главите нагоре сякаш към небето гледат, към Господа..."

Камерата проследява купола с прозорците и синьото небе зад тях. Зазвучава коледарската песен "Ой, Коледо, мой Коледо..."

"Разбрах, че е Коледа - казва Вагенщайн и запява: "Ой Коледо, мой коледо...".

Така, нека сега да подредим фактите.

Вагенщайн е арестуван на 2-и декември. По думите му е "инквизиран жестоко" в продължение на "два месеца в Дирекция на полицията".

Но ако това е вярно, то как тогава е прехвърлен в затвора по Коледа, тоест доста преди да станат..."два месеца" ?

И по-точно, след като сам разказва, че е бил по време на коледните песни за на затворническия хор (Коледа по това време се е празнувала на 6-7 януари), откъде дойде лъжата за "двата месеца" инквизиции?

Още повече, че голямата бомбардировка над София става на 10 януари 1944 и по тази причина затворниците, включително и Вагенщайн са преместени в Сливенския затвор.

ДРУГА НАГЛА ЛЪЖА

Вагенщайн бил анти-сталинист?

Във филма Вагенщайн казва:

"През 1953-та година вече бях в България и вече бях изключен от Партията. Аз имам поредица кога от изключвания, кога от пълна изолация от Партията и така нататък. Този наш сблъсък на лявата интелигенция с партокрацията... по-късно можа да се формулира, че това е сблъсък със сталинизма."

​С две думи , изкара се и анти -сталинист милият. С една лекинка фалшификация. ????

Защото той е изключен от Партията не през 1953 година!

А през 1950 и през 1952 вече е възстановен с резолюция лично на Тодор Живков. (Вж документите от Държавния архив).

Обвиненията на съпартийците му към него и другия участник във въоръжения грабеж у Вартан Нишанян са, че когато ги арестували през декември 1943, са се държали малодушно в полицията и са издали имената на партизани и съучастници.

Така че през 1952 г. Живков оправдава Вагенщайн с мотивите, че е бил изправен пред голям фактологичен материал, защото арестувания преди него Елия Селиктар вследствие на инквизициите вече бил издал четата, та не артисало много за издаване от самия Анжел.

И с подписа на Тодор Живков, Вагенщайн е реабилитиран през 1952 и никаква връзка няма това с никакъв проявен от него анти-сталинизъм !

Напротив, истината, която Андреа Саймън премълчава е, че героят Вагенщайн е в Москва по времето, когато по заповед на Сталин разстрелват целия Антифашистки еврейски комитет!

И великият "борец против фашизма" не смее барем едно складче с кожуси ли, с бонбони ли... ???? да подпали в знак на протест. Но това е разбираемо. Едно е да си терорист в демократична държава, пък макар и авторитарна, а друго - в тоталитарната държава на великия Съветски съюз, на победилия социализъм.

Не знам обаче как на Андреа Саймън не ѝ гръмнаха ушите при произнасянето на една нагла пропагандна лъжа в сцената, където Вагенщайн си говори със своя руски приятел в Москва, където неговият събеседник казва:

"Той дойде тук с опита си в антифашистката съпротива и тук за първи път вдъхна въздуха на свободата. И този въздух на свободата го формира."

А Вагенщайн го потупва по рамото с думите "Молодец!"

???? С две думи - да, той е дишал въздуха на свободата в Москва по времето, когато там... разстрелват евреите антифашисти.

Браво, браво, Andrea Simon!!! Аплодисменти!

Ако филмът не беше американски и не бе направен с американски пари, щях да съм сигурна, че е част от хибридната война на Путин. Апропо, Вие самата какво мислите за Путин? "Молодец", нали?

А какви ли балъци трябва да са дарителите Ви във Вашите очи и тези на героя Ви, задето са ви отпуснали над 300 хиляди долара да правите прокомунистически пропаганден филм? И това далеч не са всички ЛЪЖИ във филма Ви.

А само най-дребничките.

 

 

--------------------------------------

Бел. ред.  В текста понятието "антифашисти" се използва в кавички, тъй като действащите на територията на Царство България от 1941 до 1944 година "шумкари" и техните помагачи обективно са просталинистки въоръжени терористични групи. Те действат по заповед и с финансиране от Москва.